Здрав дух в здраво тяло
С две думи:

Спортът в древна Гърция бил на почест. Гърците от класическата епоха (V-IV в. пр.Хр.) вярвали, че физическата форма и умствената яснота са две страни на една и съща монета. Тази статия разглежда тяхната култура с фокус върху физическото образование и неговата важна роля в обществото.


14 януари 2019

Здрав дух в здраво тяло

Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Бързо. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
Текст на статия
      Спортът в древна гърция бил на почест. Гърците от класическата епоха вярвали, че физическата форма и умствената яснота са две страни на една и съща монета. Един добър гражданин бил както образован, така и в отлична форма. Това било граждански дълг и начин на живот, а не избор.

      Спорт
      Местата за трениране, както и професионалните трньори били осигурени от упражниците на града – както за обикножените граждани, така и за състезателите. Най-големите имена във философията са посветили обширни пасажи от своите творби на качествените тренировки и здравословно хранене.

      "Човек няма право да бъде аматьор що се отнася до физическата форма. Истински срам е да остарее, без да види красотата и силата, на които тялото му е способно!" – Сократ 469-399 Пр. Хр.

      Спортното обучение, което сега е просто хоби на много хора, се е смятало за наука, равнопоставена на медицината, например. Разговорите в съблекалните от 5ти век Пр. Хр. в Атина пък са поставили основите на западната политика и философия. Деата започвали да бъдат възпитани в спортните науки от 12 годишна възраст – щом постъпят в “гимнастическото училище“.

      Понятието “гимнастическо“ идва от “гимнос” – гол, човек без дрехи. В гимнастическото училище младежите играели голи. Изучавали 5 задължителни дисциплини – пентатлон: бягане, скачане, борба, хвърляне на копие, хвърляне на диск.

      Повечето древни автори приписват развитието на систематичното обучение по спорт на създаването на Олимпийските игри през VIII век Пр. Хр., което превърнало преследването на спортното съвършенство във всеобхватен идеал за древните гърци. Например, само след завършване на гимнастическо обучение, хората получавали граждански права.

      Спорта подпомагал развитието и на другите науки. Хипократ, например, най-известен със своя принос към меицината, наблюдвал спортистите докато тренира, за да разбере човешкото тяло. Така той разработил едни от първите хранителни режими.

      Известният по онова време лекар Гален, преподавал, че лекарите трябва да тренират като атлети, за да постигнат отлични постижения в своята практика.

      В “За гимнастиката”, писателят Филострат Стари пише следното за олимпийските атлети:
      Те вдигат тежести, състезават се с коне и зайци...плуват в морето...диетата им е естествена, с пълнозърнест хляб и месо от волове, бикове, кози и елени. Те са здрави и не се разболяват лесно. Остават здрави в напреднала възраст и се състезават в много Олимпийски игри, някой в осем, и други в девет.

      Част от работата на професионалните треньори била да разработят програма като вземали предвид:
      -условията навън и времето
      -психическо състояние на атлета
      -предишни контузии и целие му

      Тогава, както и днес, е имало противоречиви идеи за най-добрите методи на тренировка.

      Структурираният тренировъчен режим в Древна Гърция включвал три етапа: загрявка, тренировка и разпускане. Звучи ли ви познато? Имало е е обаче и някои допълнителни елементи, които вече не се практикуват.

      Загрявка
      Загряването започвало с масаж, последван от леки движения за повишаване на потока на кръв и подготовка на мускулите за по-интензивни упражнения. След това атлетите се обливали със зехтин. Маслото било важно в спортове като борбата. В другите случай се използвало за по-добра визия.

      Тренировка
      В основната тренировка имало редица опции: тренировка за цялото тяло, тренировки на зони или такива, насочени към определен състезателен спорт. За по-добри резултати, спортистите спринтирали в пясък, катерели се по въжета и правели допълнителни дейности като копаене, конна езда, ходене, лов и риболов.

      Спортистите се къпели в естествени извори и реки, а понякога в специални бани. И горещите и студените душове били популярни, а също така, парните бани били на мода.
      Когато спортистите не тренирали, те се възстановявали. Това била задължителна част от режима им. Често се правели слънчеви бани. От една страна това ги подготвяло за състезанията на открито, а от друга, техните треньори виждали слънчевите лъчи като полезни за възстановяването.

      Разгледахме какво правят атлетите, но какво правели другите хора? Какви хранителни навици имали?
      Гърците се хранели както повечето хора в днешно време. Имали три хранения на ден: Закуска, обяд, обилна вечеря и малък десерт. За закуска, древните гърци хапвали едно и също – хляб, потопен във вино. Хлябът бил направен от ечемик, което го правело твърд. Затова го топвали във вино, той омеквал и ставал по-лесен за ядене.

      Обядът се смятал за обедна закуска, затова гърците обичали да се хранят със сравнително леки храни като смокини, осолени рибки, сирена, маслини и може би, още хляб.
      Вечерята била най-важното ядене за древните гърци. Те си похапвали яйца, риба, бобови растения, маслини, сирена, хляб, смокини и всякакви зеленчуци, които могат да отгледат. Месото било запазено за богатите.

      По тяхно време нямало пастички, тортички, баклавички и бисквитки както днес. Рефинираната захар била неизвестна, така че мдът бил основният подсладител. Сирената, смокините или маслините, напоени с мед, придавали типичен завършек на вечерята.

      Както водяхте, гърците от класическия период, прекарвали доста време за да тренират. Много от нещата, които използвали са още в употреба днес или тепърва се преоткриват.
      Ние намираме за най-впечатляващо колко застъпен бил спорта в образованието. Резултатите могат да се видят във внушителните физически форми на древните статуи. Преди да се размечтаете, искаме да ви припомним, че за тях това било “пълен работен ден“. Докато робите работели, гражданите имали лукса да тренират колкото пожелаят.

      Можем много да научим от древните гърци. От това как да се храним умерено, до това колко е важна естетуческата красота и спорта. Решихме да завършим с два цитата, които да ви накарат да се замислите.

      "Храната е нашето лекарство и лекарството е нашата храна." – Хипократ 460-370  Пр. Хр.

      "Ние сме това, което правим непрекъснато. Следователно, съвършенството не е определено действие, а навик." – Аристотел 384-322 Пр. Хр.

      Може би един навик е всичко, от което се нуждаеш, за да изглеждаш и да се чувстваш добре. Хората го правят от хилядолетия, ще се справиш ли и ти?

      Авторът на тази статия изразява искрени благодарности към дядо Юлий, който още от детска възраст заражда интереса към древногръцката култура и митология у мен. Благодаря ти.

              -Бързo. Анаболно. Вкусно. Изглеждай и се чувствай добре!
      
Източници: