В ежедневието често използваме термина „стрес“, за да опишем негативни ситуации. Предполага се обаче, че има разлика между еустрес, което е термин за положителен стрес, и дистрес, който се отнася до негативен стрес. 

Нека започнем като разгледаме стреса. Стресът е понятие, което е заложено в нашето ежедневие и лични речници. Започвайки от много ранна възраст, ние сме научени, че животът на възрастните е „стресиращ.“ Така зрелостта изисква отговорност и постижения, до които стигаме, като предизвикваме себе си и се чувстваме стресирани. Този традиционен възглед за стреса предполага, че ако не сме стресирани, не се стремим да се превърнем в най-доброто си аз.

До 50-те години стресът не е бил обект на научно внимание. Тогава започва да се обръща повече внимание на нуждата от свободно време и се появява нарастваща критика към работата. Така, западният свят признава стреса едва наскоро. Тъй като стресът влияе върху нашите умове и тела, е изключително важно да го изучаваме.

Тук ще се опитаме да разберем стреса и начина, по който го възприемаме и така да преценим дали всички видове стрес са вредни за нас. Както се оказва, свързването на стреса с негативизма може да засили нашето преживяване на самия стрес.

Негативният стрес се нарича още и дистрес и той води до негативи за здравето

Голяма част от света разглежда всеки стрес като лош, вместо да гледа на стреса в първоначалното му значение като на „неспецифичните реакции на тялото на всяко изискване на промяна“.

Идеята, че стресът е нездравословен и може да доведе до сърдечно-съдови заболявания, тревожност и депресия се превръща в част от сегашното световно възприятие за стреса.

С тази преобладаваща вяра, много хора са стресирани от стреса, което определено не е най-добрата стратегия за управлението му и справянето с него.

“Стресът“ се е превърнал в синоним на „дистрес“, състояние на неразположение, и липса на щастие и комфорт.

Днес хората често казват, че са „стресирани“, когато усещат живота си като хаотичен, непреодолим или трагичен. Случки като голямо и продължително натоварване, развод или злополука може да се почувстват прекалено стресиращи за разбиране.

Вярно е: стресът тласка хората в неприятни психологически състояния, но защо? Как живеем в настоящето и да намерим вътрешен мир, когато стресът преминава през вените ни? Време е за по-задълбочено осъзнаване на стреса.

Идеята, че „стресът е лош“, е проблематична, ако не и вредна, за нашето здраве. Вярата играе жизненоважна роля при формирането на физиологичните реакции. Стресът може да не е „добър или лош“, но възприемането на стреса е такова. В общ смисъл стресът е просто условна реакция на натоварващо събитие или иначе казано стресор. Стресът ни помага да оцелеем. Той може да повиши сетивата ни и да подобри представянето ни в дадена задача или проблем. Ако променим негативното възприятие на стреса, имаме потенциал да трансформираме живота си.

Концепцията за стреса и еустреса

Понятието “стрес“ или “напрежение” се използва от векове във физиката, за да се обясни еластичността на метален обект и способността му да издържа „деформация“ (както например в Закона на Хук от 1958 г.).

Към началото на 20-ти век негативните идеи за стреса са широко разпространени, до голяма степен благодарение на индустриализацията и урбанизацията, тъй като тези сили формират колективната психика на западното общество.

През 1956 г. известният унгарски ендокринолог Ханс Селие публикува труда си „Стресът на живота“. Това заражда концепцията за стрес и стресор, за да се прави разлика между стимула и реакцията и те застават на преден план в съвременните психологически изследвания.

А какво е еустрес?

Почти две десетилетия по-късно, през 1974 г., той предефинира терминологията, за да установи яснота между два различни типа стрес: еустрес и дистрес. Комбинирайки гръцката представка eu-, (означаваща добър) със стрес, eustress става терминът, използван за дефиниране на „добър стрес“ в противовес на „лош стрес“.

Правейки разграничение между добър стрес (еустрес) и лош стрес (дистрес), Сели се стреми да покаже, че стресът, макар и да е реакция на стресор, не винаги трябва да бъде свързан с негативни сценарии.

Според Сели, еустрес всъщност има емоционални и физически ползи за здравето. Той се различава от дистреса със следните характеристики:

• Има краткосрочно действие
• Той енергизира и мотивира
• Възприема се като нещо в рамките на нашата способност да се справим 
• Чувства се вълнуващо
• Увеличава фокуса и производителността

От друга страна, дистресът или негативният стрес се характеризира с:

• Траен както в краткосрочен, така и в дългосрочен план
• Причинява безпокойство
• Превъзхожда нашите способности за справяне
• Генерира неприятни чувства
• Намалява фокуса и производителността
• Допринася за психически и физически проблеми

За да възприемем идеята за еустрес, трябва да разберем нашата мозъчна химия.

Каква е Психологията на Еустрес

Стресът по същество е резултат от първичната реакция, известна като режим на битка или бягство. Еволюцията е дарила хората с тази реакция, за да се борят срещу или да избягат от потенциална опасност.

Механизмите на реакцията „борба или бягство“ са следните:

• Настъпва стресово събитие и незабавна реакция се задейства от автономната нервна система.
• Реакцията на стрес активира симпатиковата нервна система, заливайки тялото с хормони като кортизол и норепинефрин.
• Тези хормони засилват сетивата, увеличават сърдечната честота, повишават кръвното налягане и потапят мозъка в състояние на хипер-осъзнаване.
• Частта от мозъка, отговорна за емоционалното спокойствие и физическото отпускане, парасимпатиковата нервна система, е претоварена.
• Неврологичният коктейл от хормони и свръхактивирането на мозъчните области причинява прилив на енергия и фокус, съчетан с емоции като гняв, агресия и безпокойство.
• В реална опасност тази реакция е много полезна; спасявала е древните хора от смъртта в челюстите на хищници като саблезъбите тигри.

За съжаление, тази реакция на „бий се или бягай“ остава като основна характеристика на човешките психологически процеси, дори когато нямаме нужда от нея.

Ако възприемем ситуация като стресова, независимо колко сериозна е заплахата, тази реакция произтича.

Независимо дали ситуацията всъщност е животозастрашаваща или не, хормоналното освобождаване е същото. Това означава, че е възможно да изпитвате интензивни физически симптоми само при мисълта за нещо стресиращо.

Тъй като стресорът често е само възприет стресор, а не реален, промяната в начина, по който човекът се отнася към стресора, може да повлияе на интензивността на преживяването.

Трудно е да има универсален списък със ситуации, предизвикващи еустрес, тъй като всеки човек възприема стресорите по различен начин. Например, много хора могат да смятат развода или прекратяване на връзка за източник на дистрес, докато други го разглеждат като източник на еустрес и възможност за ново начало.

Твърди се, че за да бъде психосоциалната ситуация стресираща, тя трябва да бъде оценена като такава. С други думи, ако гледаме на нещо като на ужасно стресиращо, то ще залее телата ни с онзи богат коктейл от химия и ще ни постави в режим за борба или бягство.

От една страна, дистресът може да подхрани безпокойство, финансови тревоги и загриженост за благосъстоянието на другите хора.

От друга страна, еустресът може да бъде предизвикан от положителни форми на социална ангажираност, находчивост и комунална подкрепа. Още повече, че освобождаването на окситоцин по време на реакцията на еустрес може да подтикне хората да търсят или да предоставят помощ.

Въпреки че хората реагират уникално на стрес, има редица стресори, които обикновено се изпитват положително от повечето хора. Няколко примера включват:

• Започване на нова романтична връзка
• Брак
• Започване на нова работа
• Купуване на дом
• Пътуване
• Празнуване
• Раждане на дете
• Трениране
• Купуване на нещо скъпо
• Започване на ново хоби
• И Пенсиониране

В допълнение към тези по-големи житейски моменти, eustress се играе и в прости случаи на ежедневие, където личните граници биват достигани и преминавани:

• Готвене на сложно ястие
• Играене на предизвикателна видео игра
• Отиване на поход в планината
• Возене на влакче в увеселителен парк

Всичко това е източник на еустрес.

Докато преминаването на тази граница е приятно, това е еустрес. Ако не се чувства добре – дори в отдалечен смисъл – това е дистрес.

Слушайте тялото си – защото това, което се чувства добре, често върши добро. Изследванията в психологията показват, че тези, които редовно изпитват еустрес, се възползват от редица положителни ползи за здравето.

Когато субективното благосъстояние се увеличава всеки ден, дългосрочните положителни промени влияят и върху физическото и психическото здраве.

Главната теория защо това работи по този начин е теорията за контрола, която предполага, че преживяването на стрес се обуславя от възприемането от индивида на контрол върху стресора. В този контекст „контрол“ може да се определи като решението на човек да действа и способността му да прави избор.

Следователно, колкото по-голям контрол има човек върху околната среда, и по-точно върху стресора, толкова по-малко вероятно е реакцията му да бъде отрицателна и да приеме формата на „дистрес“.

Много проучвания показват, особено в работните условия, че колкото повече правомощия за вземане на решения има един служител, толкова по-голяма ще бъде ангажираността му с неговата роля. Резултатът от това ще е повишени нива на производителност и удовлетворение от работата.

За да обобщим, субективното възприятие играе голяма роля при определянето на вида стрес, който ще се получи от заобикалящата го среда, както и емоционалната реакция на човек към него. Важно е да имаме положителна насока на мислене, когато сме изправени пред предизвикателства, и да се опитаме да си вземем най-много от възможността, и така да израснем като личности.

Лесно ли е да променим реакциите си към стресови фактори? Не. Възможна ли е и важна ли е за здравето ни промяната на нашите реакции? Да. Положителните разговори със себе си могат да бъдат изключително мощни и могат да разпаднат отрицателните вярвания към определени реакции на стрес.

Опитайте различни методи и вижте какво работи за вас и какво не. За вашето здраве и благополучие, както и в много социални условия и условия на работа, еустресът може да ви дава предимства до края на живота ви.

Източници

Eustress: The Good Stress

The good stress: How eustress helps you grow