Замисляли ли сте се каква е ползата от емоциите? Всички ги притежаваме, но почти никой не може да ги контролира. В тази статия ще научите каква е ролята на емоциите и защо трябва да се стараете да сте във връзка с вътрешния си свят.

Какво представляват емоциите?

Емоциите са психичните състояния на човек, повлияни от вътрешните му възприятия на външни или вътрешни стимули. Научните среди все още не могат да достигнат консенсус относно как точно се формират емоциите и кои части на мозъка отговарят за тях. Има съгласие по въпроса обаче, че емоциите са едно от най-първичните състояния на човека. Едно новородено не може да осмисли, че е гладно, жадно, или че му е студено. То просто усеща неразположение и съответно – емоцията на стреса. Стресът е първото чувство, което всеки от нас е изпитал. 

Трябва да знаете също така, че емоциите са комбинация от екстероцептивни и интероцептивни усещания. Екстероцептивни усещания назовава онези чувства и физически реакции, които са повлияни от външния свят. Например, ако някой Ви удари безпричинно, Вие ще изпитате болка, но също така ще се ядосате или уплашите. Емоциите Ви в този момент са контролирани основно от външни стимули. Интероцептивните усещания са тези, които са повлияни от вътрешния ни свят. Пример за това би било вечер да си спомняте как някой Ви е ударил безпричинно и да се ядосвате на спомена. В началото, всеки един от нас е разчитал основно на интероцептивните си усещания, но с времето сме се отворили към екстероцептивни преживявания. Например едно бебе се научава колко силно трябва да плаче, за да може майка му да дойде възможно най-бързо. Когато пораснем пък се учим колко трябва да работим, за да живеем балансирано и щастливо. Ето защо първата роля на емоциите е да ни помагат да предвидим бъдещето. 

Втората им роля е да ни помагат да градим връзки с останалите. Емоционално стабилен е човек, който балансира интероцептивните и екстероцептивните си усещания. Това е човекът, който може да остане спокоен в напрегнати ситуации и който е наясно с чувствата си към хората около себе си. Чудили ли сте се някога дали дадена работа всъщност Ви харесва, или не? Питали ли сте се дали наистина харесвате своите колеги, или сте се научили да ги понасяте? Тези и други въпроси, засягащи несигурността ни в чувствата ни към заобикалящия ни свят, ни показват, че имаме дисбаланс между интероцептивните и екстероцептивните ни усещания. Колкото повече не разбираме емоциите си, толкова по-трудно би ни било да се отнасяме с правилно отношение към останалите. Важно е да запомните обаче, че има разлика между това човек да е емоционално балансиран и спокоен, и това да не усеща емоции. Второто е пример за доминантност на екстероцептивните усещания над тези на вътрешния свят и обикновено е проблем, който изисква Вашето внимание. Колкото по-малко емоции имате от нормалното, толкова по-трудно ще завързвате контакти и ще успеете да привлечете хора към себе си. Същото важи и за хората с прекомерна емоционалност. 

Интересно е да се отбележи, че емоционалността е нещо, с което човек ражда, но и нещо, което подлежи на промяна. Степента, до която изразяваме външно емоциите си, е донякъде определена генетично. Степента, до която изпитваме емоции обаче, е фактор, повлиян основно от заобиколния ни свят по време на детството ни и тийнейджърските ни години. Ако някой е прекалено експресивен и емоционален, това може да ни доведе до извода, че например по този начин е получавал внимание от родителите си като малък. Ако пък някой е затворен и би се описал като човек без много емоции, можем да заключим, че в живота му е имало набор от събития, които са го накарали да създаде защитната реакция на беземоционалността. 

Друг интересен факт е, че емоциите Ви и сформирането на връзки с останалите, е повлияно и от връзката Ви с родителите Ви. Например, ако във Вашето семейство основно сте си седяли вкъщи, говорили сте си и например сте гледали телевизия, то това и ще е Вашият предпочитан, а и най-интимен начин да прекарвате време с приятелите и половинките си в бъдеще. Ако обаче често сте ходили на излети и почивки, то Вие ще се свързвате с останалите на най-дълбоко ниво по време на подобни дейности.

Емоциите Ви към останалите и граденето на връзки с тях основно се активират чрез хормона окситоцин и невротрансмитера допамин. Окситоцинът е вещество, което ни кара да се чувстваме защитени, уравновесени и по-склонни на компромис. Той се отделя в тялото ни, когато се виждаме с приятели, близки и любовни половинки. Допаминът пък се отделя основно в началните стадии на нашите запознанства. Този невротрансмитер ни кара да се чувстваме развълнувани от срещата с новите ни приятели и ни мотивира да ги опознаваме. По този начин тялото ни ни помага да изпитваме правилните емоции, които биха ни помогнали да си създадем голям социален кръг.

Вече може би разбирате защо емоциите са толкова важни за нашето благополучие. Ето защо е важно да се стараете да постигнете баланс между интероцептивните и екстероцептивните си усещания. 

Как да подобрим разбиранията си за емоциите?

Първото нещо, което можете да направите, за да подобрите разбирането си за емоционалния си свят, е да си зададете следните три въпроса: Колко буден/на съм по скалата от 1 до 10? Добре или зле се чувствам? До колко емоциите ми в момента са повлияни от външния свят и до колко от вътрешния? Отговаряйки на тези въпроси, ще успеете да се хванете  в моментите, когато например сте се самовглъбили и когато премисляте нещата твърде много.

Второто нещо, което можете да направите, за да постигнете емоционален баланс, е да бъдете честни със себе си и да не се осъждате, че изпитвате дадени емоции. Много хора в днешното общество например се чувстват длъжни постоянно да работят и да преследват неуморно целите си, и когато изникне емоция, чийто анализ би изисквал някакво действие, което ще ги отдели от плана им, тези хора решават да пренебрегнат чувствата си. Проблемът е, че чрез този процес Вие само бихте си навредили. Запитайте например се дали наистина харесвате колегите си, офиса си, заплата си или графика си. Ако отговорът на един от тези или други подобни въпроси е “не“, в това няма нищо страшно. Важно е да осъзнаете чувствата си, за да предприемете действия за подобряване на ситуацията си. Друг пример би бил за хора, които отказват да признаят чувствата си пред себе си. Може би не сте щастливи във връзката си, но Ви е страх да си го признаете. Може би харесвате някого, но го смятате за неприемливо. Най-важно за психичния Ви баланс обаче е не да рационализирате мислите си, а да бъдете честни със себе си. Кажете си, че е в реда на нещата да усещате определени емоции, и продължете да живеете живота си с по-голяма осъзнатост за вътрешния си свят. Най-вероятно ще Ви трябват време и тренировки, за да се научите да приемате емоционалния Ви свят такъв какъвто е, но чрез полагането на тези усилия ще се приближите към постигането на баланса между интероцептивните и екстероцептивните Ви усещания.

Третата стъпка, която можете да предприемете, по пътя към емоционалното равновесие е да поемате рискове. Направете нещо, което обикновено не е част от ежедневието Ви, за да успеете да събудите спящите си емоции или пък, за да се научите да издържате на напрежението. Изпробвайте дейности като скачане с бънджи и парапланеринг или нещо по-обикновено като да заговорите някого, който Ви плаши, или пък да вземете нов път към вкъщи след работа. Всеки малък риск и всяко ново преживяване ще Ви помага да достигнете емоционален баланс.

Обобщение

Това са емоциите и техните ползи. Нека повторим казаното досега накратко. Емоциите са психични състояния на човек, повлияни от неговата перспектива върху външни и вътрешни стимули. Те са комбинация от екстероцептивни и интероцептивни усещания. Емоциите Ви и начина, по който ги изпитвате и изразявате, са повлияни от гените Ви, от детството Ви и от тийнейджърските Ви години, заобикалящия Ви свят, както и от вещества като окситоцин и допамин. Ролята на емоциите е да Ви помагат да правите предположения за бъдещето и да сформирате връзки с хората около вас. За да сте максимално добри в тези дейности трябва да имате баланс между екстероцептивни и интероцептивни си усещания. Можете да постигнете емоционално равновесие чрез задаване на три прости въпроса:  Колко буден/на съм по скалата от 1 до 10? Добре или зле се чувствам? До колко емоциите ми в момента са повлияни от външния свят и до колко от вътрешния? Втората стъпка към психически баланс е да бъдете честни със себе си и да не се осъждате, че изпитвате нещо, което не пасва с идеите Ви за себе си. Третата стъпка е да поемате рискове – и малки, и големи. 

Ако търсите начин да подобрите връзката си със себе си и с тези около Вас, то ние Ви препоръчваме да вземете предвид информацията и препоръките в тази статия, за да се радвате на по-щастлив живот.

Източници

The Science of Emotions & Relationships | Huberman Lab Podcast #13

How to Get Better at Expressing Emotions