Подсладителите биват естествени и изкуствени. Естествените, фруктоза, глюкоза, се набавят от плодове, мед и други естествени продукти, а пък изкуствените са синтетично получени продукти и се използват за подслаждане на полуфабрикати и сладки напитки. Точно в тази категория попада и аспартамът.

Какво представлява аспартамът?

Аспартамът е продукт на химична реакция при смесването на две аминокиселини – аспарагинова киселина и метилов естер на фенилаланина. При разграждането му пък се получава метанол и формалдехид. Откривателят му е Джеймс Шалтер, като интересното е, че той е търсил и разработвал лекарства за стомашни язви. Впоследствие установява, че аспартамът не е подходящ и не действа и за да не остави творението си и да изгуби нещо, което е сътворил, той решава да проведе още тестове и изследвания. Така разбира, че веществото е стотици пъти по-сладко от рафинираната захар и се възползва от това, като го комерсиализира и печели. През 80-те и 90-те години на ХХ век подсладителят е одобрено от множество здрави асоциации в почти цял свят и масово започва да се използва.

Къде се среща?

Аспартамът е често срещан подсладител и обикновено когато видим етикет на продукт “без захар”, можем да подразберем, че в него има от това вещество. Най-известните храни и напитки на пазара, които го съдържат, са:

• газирани напитки – в последните години питиета като ко̀лата се произвеждат от компаниите във варианти без захар, т.е. с добавен аспартам, защото е по-евтин и в малки количества подслажда достатъчно;
• сладолед – тук говорим най-често за сладоледи от най-ниска цена и най-ниско качество;
• сосове и дресинги – когато някоя марка претендира за сос със нискокалорично съдържание, значи става въпрос за наличие на известния изкуствен подсладител;
• дъвки – абсолютно всички брандове за дъвки вече го използват за  произвеждане на продуктите си;
• енергийни блокчета и барчета – не трябва да се заблуждаваме от общоприетото разбиране, че един от тези продукти е здравословен, а че е такъв с по-малко килокалории, заради наличието на аспартам.

Какви са неговите позитивни и негативни ефекти?

Аспартамът е одобрен за употреба за първи път през 1981 г. в САЩ, а в следващите години е приет и в Европейския съюз. Световната здравна организация е определила доступимата дневна доза за средностатистическия човек при до 40-50 милиграма на килограм от телесната маса. Едно от големите предимства на този подсладител е че не доставя почти никакви калории при прием, а в същото време в малки количества подслажда много повече от захарта. Точно тези характеристики го правят много подходящ за употреба и от диабетици и хора в преддиабетни състояния. Освен това за разлика от рафинираната захар той не причинява кариеси и други заболявания на зъбите и устната кухина. 

Въпреки това е доказано, че може да доведе до нежелани странични ефекти. Здравните организации не препоръчват прекаленото му използване като заместител за подслаждане, тъй като влияе негативно на метаболизма и може да навреди на жизненоважни телесни функции. Фактическо отравяне с аспартам обаче е възможно, защото при многократно надвишаване на дневната доза, мозъкът започва да се уврежда и може да настъпи интелектуално увреждане. 

Научни изследвания за аспартама 

Учените провеждат множество експерименти и изследвания основно върху мишки. Това означава, че не може да бъде изцяло потвърдено дали влиянието върху човек би било същото, но може да е един сериозен предупредителен знак. През 2016 г. се провежда експеримент върху мишки албиноси, като се наблюдава влиянието на веществото върху седалищните нерви. В продължение на месец животните са приемали около 40-50 милиграма (допустимата дневна доза за човек) аспартам на ден и в края на проучването учените са забелязали трайно увреждане и промяна в структурата на нервите. Друго изследване на същия вид мишки показва и минимално натравяне на кръвта след като са били подложени на същите условия. 

Най-новите и съвременни проучвания показват и увеличен риск към някои видове рак (лимфом, левкемия и неврологични тумори), диабет тип 2, бъбречна и чернодробна недостатъчност, а дори и преждевременно раждане. Установено е и че при децата може да се наблюдава безпокойство, нервност и СДВХ (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност). Изводът за нас тук може да бъде да прилагаме ранна превенция, т.е. да ограничаваме консумацията на продукти, съдържащи по-високо съдържание на т.нар изкуствена захар.

Заключение

Аспартамът е синтетичен продукт, използван за подсладител. Съдържа се основно в сладки напитки, изделия и овкусители. Той е един е от най-изследваните вещества в хранителната промишленост. Въпреки сигурността относно безопасността му, която всички здравни организации дават, повечето хора остават скептични към това колко наистина е безвреден. Въпреки това можем да бъдем сигурни, че минималната употреба може да се използва безопасно като регулатор на калорийния прием и теглото. И все пак прекомерната консумация може да предразположи организма към някои заболявания, затова трябва да се избягват много сладки изделия с голямо съдържание на изкуствения подсладител. Ако сметнете, че по някакъв начин имате чувствителност към веществото, най-добре е да се свържете с професионалист в сферата (диетолог), както и с лекар.

Източници

Aspartame hazard and risk assessment results released

Everything You Need to Know About Aspartame

The Truth About Aspartame Side Effects

Which foods contain aspartame?