5-те скрити причини за стрес и безпокойство
януари 2, 2024 2024-01-02 14:425-те скрити причини за стрес и безпокойство
5-те скрити причини за стрес и безпокойство
През 30-те години на миналия век млад и ексцентричен изследовател на име Ханс Селие започва да изучава ефектите на яйчниковите хормони върху човешкото тяло. Всеки ден Селие грабва шепа плъхове, инжектира ги с яйчникови хормони и ги гони из лабораторията.
След няколко месеца от началото странния си експеримент, Селие изследва плъховете и открива, че те са развили язви, големи надбъбречни жлези и атрофия на тъканите на имунната система. Малко след това Селие инжектира друга група плъхове със съвсем различен разтвор, наречен физиологичен разтвор. Резултатите били шокиращи: контролната група плъхове развила точно същите язви и други симптоми като групата плъхове, инжектирани с хормона. Озадачен от резултатите, Селие провел дори по-екстремни експерименти.
Той подлагал плъховете на интензивни упражнения, екстремни температури и глад. Но без значение каква процедура използва французинът върху плъховете, физическите ефекти остават същите: язви, големи надбъбречни жлези и атрофия на имунната тъкан. През 1936 г. Селиее публикува своите открития в научното списание за природата под името на доклада „Синдром, произведен от различни вредни агенти“.
Противно на разпространените вярвания по онова време, според които специфични човешки заболявания водят до специфична патология, Селие твърди, че всяка болест може да бъде свързана с биологична концепция, която той е измислил – „стрес“. Подобно на плъховете в експериментите, Селие предполага, че хората да имат сходни реакции на широк спектър от стресови фактори и колкото по-дълго съществува стресовият фактор, толкова по-голяма е вероятността от заболяване.
Докато Селие открива и популяризира термина „стрес“, той ни оставя един озадачаващ въпрос: Какво точно е накарало плъховете в експеримента – или хората като цяло – да изпитат стрес на първо място?
Защо се стресираме
Преди да се потопите в корените на стреса и безпокойството, важно е да проучим накратко какво се случва в тялото вследствие на стресови фактори. Под стрес, няколко хормона се освобождават в човешкия кръвен поток, включително двата основни играчи, наречени адреналин и кортизол, които се освобождават от надбъбречните жлези. Тези хормони предизвикват реакция „бий се или бягай“ на външни дразнители и потискат нормалното функциониране на тялото, включително храносмилателната и репродуктивната система.
Но стресът не винаги е лош. При подходящи обстоятелства тази реакция „борба или бягство“ е необходима за избягване на опасност или преодоляване на трудни предизвикателства. Проблемът възниква, когато тези хормони на стреса постоянно се отделят в кръвта, въпреки липсата на опасност. Резултатът: хроничен стрес.
В книгата ,,Защо зебрите не получават язви”, авторът д-р Робърт Саполски, световноизвестен ендокринолог и професор по невробиологични науки в Станфордския университет, изследва вредните ефекти на хроничния стрес и разкрива основните причини за него, както следва:
1. Личност тип А.
В началото на 60-те двама кардиолози, Майер Фридман и Рей Розенман, измислят термина „Тип А“, за да опишат хора, които са склонни да бъдат силно конкурентноспособни, свръхспециалисти, враждебни, нетърпеливи и силно осъзнаващи натиска във времето. Проучванията не само са установили, че хората с личност тип А са по-склонни да изпитват хроничен стрес от другите хора, но тип А носи поне толкова сърдечен риск, колкото високите нива на холестерол или пушенето.
Това е така, защото личностите от тип А възприемат света като враждебна среда, пълна със стресори, които застрашават тяхната безопасност. Те са преследвани от основното чувство, че никога не са достатъчно добри, и се стремят с всички сили да се докажат пред света.
2. Възприет нисък социално-икономически статус.
Докато изучава животните, Саполски открива, че нивата на хормоните на стреса са най-високи сред нископоставените членове на социалните групи и най-ниски сред тези с висок социален статус. Но сред хората по-важно е субективното възприемане на ранга и контекста.
Например, служител с нисък ранг в голяма организация може да изпита усещане за висок социален статус като капитан на футболен отбор от неделна лига. Междувременно, един високопоставен мениджър в същата организация може да се чувства по-нисък, защото той или тя е номер десет, а не номер едно, в командната верига.
Същата логика се отнася и за икономическия статус. Докато бедността е свързана с високи нива на стрес, чувството за бедност е това, което всъщност може да причини най-високи нива на стрес и безпокойство.
Например, ако сте милионер, заобиколен от приятели милиардери, вероятно ще се чувствате по-беден, отколкото ако сте заобиколени от приятели, които печелят по-малко от вас. Друг контекстуален фактор е социалната подкрепа. Хората с нисък социално-икономически статус и силна социална подкрепа са склонни да изпитват по-малко стрес от тези с висок социално-икономически статус и слаба система за социална подкрепа около тях.
3. Липса на сън.
Когато става дума за стреса, лишаването от сън не само предотвратява типичното за съня намаляване на хормоните на стреса, но също така ги кара да се увеличават.
Но това не е всичко. Високите нива на хормоните на стреса намаляват качеството на съня и допринасят за безсъние, което от своя страна създава повече стрес и по-малко сън. Това е порочен кръг. Важността на съня е общоизвестно, което си струва да се повтори, включително няколко научни стратегии за заспиване, когато не можете да заспите.
4. Детска травма.
Според д-р Саполски хроничният стрес и безпокойство в зряла възраст могат да бъдат предизвикани от минали травматични събития, настъпили в детството, включително малтретиране на деца, нестабилна домашна обстановка, смърт или отсъствие на любим човек и т.н.
Всъщност, бебето в утробата може да бъде обременено със склонността към високи нива на стрес и тревожност, ако майката е била подложена на голям стрес по време на бременността. Въпреки че травмиращото събитие се е случило в миналото, умът на жертвата е склонен да си представя и надценява подобни негативни резултати.
В света на жертвите на травми животът е пълен със стресови фактори, които застрашават тяхната безопасност и единственият начин да се избегне опасността е да бъдете нащрек и да използвате механизми за справяне. Не е изненадващо, че денонощното наблюдение за опасност води до високи нива на стрес и изтощение. Извънредният стрес при жертвата може да развие тревожни разстройства и неконтролируеми паникови атаки, т.е. задъхване, сърцебиене и изпотяване.
5. Възприета липса на контрол
Според пионера на изследванията за изгаряне, д-р Кристина Маслах, един от основните предсказатели на стреса и прегарянето е липсата на контрол. Това е особено разпространено в ролите на корпоративната длъжност, които са често обременени с недостатъчен контрол върху ресурсите, високи изисквания за работа и малко авторитет, за да свърши работата по възможно най-ефективния начин.
Но ефектите от липсата на контрол се различават при отделните индивиди в зависимост от техния минал опит и възприятие. За някои липсата на контрол предизвиква стрес и безпокойство.
За други обаче това е източник на удоволствие и вълнение. Стресът не е проблемът.
Възприемането е. „Умът е свое място и сам по себе си може да направи рай в ада, ад в рая.“ – цитира Джон Милтън. Въпреки че има няколко скрити причини за стрес, зад всичко стои само една основна причина: как възприемаме нещата.
Възприятието е обективът, през който интерпретираме и осмисляме света около нас. Това е уникалната комбинация от образи, които държим в съзнанието си за себе си, другите, миналото, настоящето и бъдещето. В основата си хроничният стрес и тревожност е страничен продукт на негативното възприемане на реалността.
Ума, който си представя само най-лошите сценарии създава вътрешен свят в който всички и всичко е потенциална заплаха. Според него постоянната бдителност – което създава повече стрес – е единственият начин да се предпазите от опасност.
За съжаление повечето от нас живеят в този оскъден, силно конкурентен и опасен свят. Но ние трябва живеем в друг свят, който съществува, който може да се види само през чиста, неутрална гледна точка. А малцината, които живеят на този свят, са свободни от стреса и неговото вредно въздействие. През този обектив светът не е нито опасно, нито безопасно място, а недостигът и конкуренцията не съществуват.
От раждането сме били научени да се чувстваме неадекватни, да търсим външно одобрение и да живеем в страх. И така, ние се опитваме да контролираме нашата среда, включително въображаеми бъдещи събития в главите си. Резултатът е стресиращ живот. В крайна сметка тези, които живеят живот без стрес, са тези, които имат смелостта да се откажат от своето условно възприемане на реалността, да се съсредоточат само върху това, което могат да контролират в настоящия момент, и да оставят всичко останало.
ИЗТОЧНИЦИ
“A Syndrome Produced by Diverse Nocuous Agents.”
