Успех

 Какви цели трябва да си поставяме – реалистични или амбициозни?

ation - 2024-01-22T165037.751

 Какви цели трябва да си поставяме – реалистични или амбициозни?

Наскоро един клиент ми зададе въпрос, с който много хора се борят в един или друг момент. И аз също съм прекарал много време в мислене върху него. Той ме попита: ‘Трябва ли да си поставям високо амбициозни цели или по-скоро да са реалистични?’ В една книга пише да се целите към Луната, и да си поставяте цели ужасяващо високо. А в друга книга се препоръчва да поддържате целите си възможно най-реалистични, за да може да ги постигнете.

 Въпреки че и двата съвета са добронамерени, е трудно да се разкрие истината между тези противоречиви послания. И така, какъв метод за поставяне на цели води до най-добри резултати? Нека да приключим дебата веднъж завинаги, като разгледаме аргументите на двата подхода.

 Аргументът за поставяне на изключително амбициозни цели

Основната причина, поради която някои хора предпочитат да си поставят изключително амбициозни цели, е, че това ги принуждава да се развиват и да надграждат нивото си на работа. Принудени сте да промените навиците си, да поправите слабите си страни, да развиете нови умения и да преодолеете ограничаващи убеждения, за да постигнете цел, която е 10 пъти по-голяма от обичайната. Например, ако преди това сте направили годишна печалба от 50 000лв в бизнеса си, и следващата ви силно амбициозна цел е да спечелите един милион печалба, ще трябва да измислите изцяло нови стратегии и подходи, за да стигнете до там.

По същество, поставянето на високо амбициозна цел ви принуждава да се издигнете и да станете по-добри.

 Същото мислене, с което стигнахте до печалба от 50 000 няма да ви доведе до сумата един милион. И същото мислене, което ви е довело до един милион, няма да ви доведе до десет милиона. С други думи, ежедневните ви навици, стратегии, умения и вярвания трябва да бъдат надградени – иначе няма да постигнете целта си.

 При поставянето на реалистични цели обаче има много по-малък натиск да надградите навиците си, уменията, стратегиите и убежденията си. По принцип можете да останете същите, каквито сте сега и все пак да постигнете реалистичната цел. Можете да останете безопасно в зоната си на комфорт и няма да бъдете принудени да се развивате толкова много, колкото бихте с поставянето на изключително амбициозни цели.

Като цяло, преследването на крайно амбициозни цели предизвиква много повече мотивация и принуждава постоянен личен растеж.

 Аргументът за поставяне на реалистични цели

Най-големият аргумент за поставяне на реалистични, вместо на високо амбициозни цели, е суров, но верен. В повечето случаи – може би дори в девет от десет случая – просто няма как да постигнете крайно амбициозните цели. Това е така, защото хората имаме тенденцията както да надценяваме възможностите си, така и да планираме много повече работа, отколкото можем да постигнем реално. В психологията, първата тенденция се нарича “ефектът на Дънинг-Крюгер”, а втората е известна като “заблудата на планирането”.

 Именно поради тези заблуди разликата между това къде се намираме и къде искаме да отидем е плашещо голяма. След няколко седмици, когато първоначалната мотивация за поставяне на целта се изчерпи, ние осъзнаваме колко сме далеч от желаните резултати, и колко още трябва да се направи, преди да бъде постигната целта ни.

 Това е обезсърчително, плашещо и непродуктивно. Най-често, това ни кара да спрем да преследваме изцяло целите си – оставяйки ни разочаровани, без посока, и без мотивация. По ирония на съдбата, стремежът към повече може да ви остави с по-малко. Разбира се, има изключения на това правило. Но в действителност повечето хора искат да тичат, преди да са се научили как да ходят.

И въпреки че амбицията може да е впечатляваща, тя често води до провал. Ако вместо това сте си поставили реалистични цели, ще избегнете тези скрити капани на пристрастието, а именно ефектът Дънинг-Крюгер и заблудата на планирането.

 Ще бъдете по-упълномощени да постигате последователен напредък, и ще има по-малка вероятност да се откажете, тъй като целите ви не са толкова плашещи.

Всъщност целите, които в началото може да изглеждат реалистични, често са много по-амбициозни, отколкото си представяме – особено в ранните етапи на предприятието. Отново това се дължи на ефекта на заблудата при планирането, и прекалено висока самоувереност. Научете се първо как да пълзите. След това се научете как да ходите. След това научете как да бягате. И след това научете как да летите.

Следването на този процес е много по-вероятно да доведе до успех. Ставайки дума за ефектът на Дънинг-Крюгер, аз лично съм изпитвал тази тенденция „да искам да бягам, преди да мога да ходя“. Когато стартирах първия си бизнес, мечтаех за всички пари, които щях да изкарам, за коли, които да карам и за страни, в които да пътувам. Реших да направя тези мечти по-осезаеми, като си поставих изключително амбициозна цел. Не си спомням точния брой, но знам, че едногодишната ми цел беше нещо като 500 000лв печалба до края на тази година.

 Погледнато назад, мога да се смея на глупостта си. Но в този момент наистина вярвах, че мога да го направя реалност – точно това е описанието на ефекта Дънинг-Крюгер. Реалността обаче беше сурова, тъй като нямаше да спечеля нито един лев през първите 18 месеца от бизнеса си.

Исках да полетя, преди дори да съм знаел как да пълзя. Тази заблуда почти щеше да ми струва успеха, тъй като бях толкова далеч от целите си, че беше изключително демотивираща и много пъти се чудих дали да се откажа. Това беше трудният, но необходим урок, от който всеки се нуждае, за да се научи да подхожда към мечтите и целите си със здравословна доза реализъм.

 Поставянето на цели в „Златната среда“

 Дебатът между поставянето на реалистични цели или изключително амбициозни цели не е свързан с избирането на едното или другото – по-скоро става въпрос за комбиниране на най-доброто от двата свята.

Веднага след като комбинираме двете съставки, ние създаваме перфектната отвара за висока производителност, личностно развитие и постигане на целта.

 За да достигнете целевото „Златно място“, трябва да си поставите цели, които са достатъчно амбициозни, за да разширят вашите граници, да предизвикат мотивация, да ви принудят да растете и да надградите мисленето си. Тези цели обаче също трябва да са достатъчно реалистични, за да останете уверени в способността си да ги постигнете – особено след като първоначалната мотивация в един етап изчезне.

Те трябва да отразяват точно къде в процеса се намирате в този момент, колко много(или малко) опит имате, и колко все още трябва да научите. Те трябва да вземат предвид пристрастието ни към висока самоувереност и заблудата на планирането. Никога не пренебрегвайте позицията, в която се намирате в момента. В противен случай само се заблуждавате за реализма на целта ви.

Чрез комбиниране на най-доброто от двата свята, вие си поставяте цел, която е достатъчно амбициозна, за да предизвика мотивация и стимулира растежа – и достатъчно реалистична, за да избегнете изпадането и да не се обезсърчите.

 Сега го направете

 Промяната идва единствено от предприемането на действия, а не само от знанието за нещата. Следователно, като точка за действие за тази статия, задайте си 6 или 12-месечна цел, която включва най-доброто от двете философии. Направете я достатъчно амбициозна, за да разширите възможностите си и да стимулирате личностния растеж, но запазете чувство за реализъм, което точно отразява мястото, в което се намирате в момента.

Остави ни коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0