Чудили ли сте някога как може да подобрите качеството си на живот? Днес споделяме малко повече за една книга, която голяма част от екипа на BAV.BG харесва и уважава. Тук целта ни не е да ви продаваме книгата, а да ви запознаем с нейното съдържание, за да прецените дали тя е за вас или не.

В своята книга “12 правила за живота – противоотрова срещу хаоса” известният психиатър Джордан Питърсън описва своите възгледи за живота, използвайки истории, метафори и библейски анализи, за да ни предостави дванадесет правила, които според него всеки един от нас трябва да спазва. В тази статия ще Ви представим неговите съвети за откъсването от хаоса и подреждането на живота ни.

Джордан Питърсън е канадски психолог, който в началото на десетте години на 21-ви век става известен с консервативните си виждания върху някои модерни движения в обществото. Работи като клиничен психолог и професор – първо, в Харвард, а днес – в университета в Торонто.

Първото правило на Джордан Питърсън за по-добър живот е да стоим изправени с повдигнати назад рамене.

Психологът обяснява, че когато изглеждаме по-самоуверени, неминуемо ще се чувстваме по-самоуверени. Това ще ни помогне да повдигнем духа си и да сме по-спокойни в компанията на другите. Професорът обяснява също, че това ще ни послужи и да си намерим партньор в живота. Той посочва, че едни от най-древните животни на планетата ни – омарите, които обикалят по Земята от около 650 милиона години, използват същата тактика, за да надвиват противници и да спечелват женското внимание.

Когато един омар изглежда наперен, има по-голям шанс да спечели битка срещу друг омар и е по-предпочитан от противоположния пол. Питърсън дава тези животни за пример, за да разберем, че да изглеждаме самоуверено, за да постигаме добри резултати, е един от най-първичните модели за поведение. Щом омарите носят този инстинкт, това значи, че ни е вроден и на нас. Ето защо, ако искате да сте успешни, трябва да изглеждате успешни.

Второто правило на психолога за по-добър живот е да се държим със себе си сякаш сме някого, за когото трябва да се грижим.

Джордан Питърсън обяснява, че хората често попадат в следната ситуация: грижат се повече за партньора си и за детето си, отколкото за себе си. Защо се случва това? Според професора това става, защото дълбоко в себе си не вярваме, че заслужаваме грижи. Имаме изграден модел на идеално поведение, който не можем да спазваме, и затова подсъзнателно се осъждаме и самонаказваме, че не репрезентираме нашия идеал. Психологът обаче ни напомня, че ние сме тези, които най-добре можем да се грижим за себе си, и ако не разберем, че имаме нужда от помощ, то никой няма да ни я даде. Именно затова Питърсън ни казва да проявим себеуважение и да отделяме време да се грижим за себе си.

Третото правило на Питърсън е да сме приятели само с онези, които ни мислят доброто.

Психологът ни кара да разгледаме приятелствата си и да се запитаме дали бихме казали на детето си, че му желаем и то да има късмета да намери такъв приятел. Ако отговорът е “не“, тогава е време да прекратите това приятелство. Джордан Питърсън ни напомня за максимата, че човек заприличва на онези, от които е заобиколен. Казва ни, че ако се сприятеляваме с добри, интелигентни, амбициозни хора, това ще помага на развитието ни, но ако сме се обградили с нискоинтелигентни негативни хора, това само ще ни дърпа надолу. Ето затова психологът съветва читателите си да внимават какви приятели си избират.

Четвъртото правило на Джордан Питърсън за успешен живот е да се сравняваме с онова, което сме били вчера, а не с това, което някой друг е днес.

Професорът обръща внимание на факта, че всеки от нас се сравнява с тези около себе си. Това обаче е много вреден навик и такъв, който създава грешна преценка, както за самите себе нас, така и за останалите. Той ни кара да се замислим дали е по-добре да имаме повече пари, но пък лошо семейство? Дали е по-хубаво човек да е сам, но известен, или непопулярен, но обграден с приятели. Джордан Питърсън ни напомня, че това, че един човек е успешен в нещо, не значи, че навсякъде му върви. Ето защо единствения човек, с когото трябва да се сравнявате, е със Вас самите, но от миналото, давайки си сметка за развитието, което сте постигнали.

Петото правило на психолога е да не позволявате на децата си да правят нещо, което Ви кара да не ги харесвате.

Джордан Питърсън обяснява, че много родители се притесняват да казват “не“ на децата си и искат да бъдат повече техни приятели, отколкото родители. Професорът ни напомня обаче, че да бъдеш родител е нещо повече от това да бъдеш приятел, а не – по-малко. Затова той ни съветва да осъзнаем нуждата да бъдем строги към децата си, но и да внимаваме с методите си на възпитание. Психологът ни казва, че да възнаграждаваме някого за доброто му поведение е много по-успешен възпитателен метод, отколкото да го наказваме.

Шестото правило на Питърсън за успешен живот е първо да подредим къщата си, преди да критикуваме света.

Под къщата си психолога няма предвид само дома ни, но и всичко, върху което имаме контрол. Той казва, че всеки от нас прави неща, които знае, че са грешни. Съветва ни първо да се опитаме да ги изчистим от поведението си, преди да обърнем внимание към проблемите на останалите. Казва ни още да се стараем всеки ден да правим подобрения в себе си и в света около нас и едва тогава, когато осъзнаем, че сме се развили като личности и сме придобили разбирането за психиката си, можем да започнем да се занимаваме с останалите.

Седмото правило е да преследваме онова, което е значимо, а не – удобно.

Психологът ни обръща внимание, че има много утъпкани пътеки и удобни професии, които можем да изберем. Но дали това е най-доброто за нас? Той ни напомня, че човек е истински щастлив, когато осъзнава, че животът му има смисъл, когато има цел, която преследва. Ако това ни липсва, то ние никога няма да видим истинско щастие. Поради тази причина Питърсън ни съветва да следваме мечтите си и да не се страхуваме да се отклоним от стадото.

Осмото правило на клиничния психолог е да казваме истината или поне никога да не лъжем.

Професорът ни казва, че от практиката си е научил да се съобразява с истината и че ако излъже, ще вкара и себе си и пациента си в излишни рамки. Твърди още, че истината винаги е субективна, затова не трябва да се стараем да насаждаме мнението си на останалите, а да уважаваме факта, че те имат различно мислене. Съветва ни винаги да сме честни спрямо себе си и останалите, защото това ще ни донесе чувство за свобода и спокойствие.

Деветото правило на Джордан Питърсън е винаги да смятаме, че човекът, с когото говорим, знае нещо повече от нас.

За психологът да развием умението да слушаме е най-важният елемент от комуникацията. Напомня ни, че светът е голям, че всеки има различен опит и съответно – има различни знания. Ето защо трябва да се научим да изслушваме другия и да попиваме информацията, която той ни предоставя, за да покажем уважение и за да се развиваме като личности.

Десетото правило е да бъдем прецизни в речта си.

Авторът използва думата “реч“ метафорично, като има предвид да сме прецизни в действията си и да оставяме възможно най-малко неща на съдбата. Съветва ни да си направим план за деня, за месеца и дори за живота. Може и малко да си отклоните от този план, защото някои неща са непредвидими, но въпреки това, ако имате план, хаосът има много по-малко шанс да навлезе в живота Ви, отколкото, ако оставите всичко на случайността.

Единадесетото правило на Джордан Питърсън за живота е да не притесняваме децата, докато карат скейтборд.

Това отново е метафора, която психологът използва, за да обясни ситуациите, които ни изглеждат опасни, но и ни развиват като личности. Той казва, че именно онова, което ни изкарва от зоната ни на комфорта, ни мотивира да сме по-добри и да растем. Кара ни да се замислим кои хора са най-успешни. Отговорът е – онези, които имат нови идеи и знаят как да ги реализират. Тези хора нямат страх от рисковете и не се притесняват да бъдат различни. Тези качества имат своя произход, който се корени в действия като опасното каране на скейтборд. Ето защо психологът ни съветва да не възпираме хората около себе си, а и себе си от онова, от което ни е страх.

Дванайсетото и последно правило на професора е, ако видим котка на улицата, да я погалим.

Джордан Питърсън ни припомня, че лошото също е част от съществуването ни и че никой не е имал напълно перфектен безпроблемен живот. Съветва ни да приемем този факт и да се освободим от оковите на очакването, че всичко винаги ще бъде наред. За него котката на улицата е напомняне, че колкото и лоши да са нещата, винаги има надежда да се подобрят. Затова когато видите някоя котка на улицата – погалете я. За да накарате радостта и спокойствието да надделеят дори в най-мрачния ден.

Заключение

Това бяха дванадесетте правила на Джордан Питърсън за живота. Нека ги повторим накратко още веднъж. Първо, стойте изправени с повдигнати назад рамене. Второ, дръжте се със себе си сякаш сте някого, за когото трябва да се грижите. Трето, бъдете приятели само с онези, които Ви мислят доброто. Четвърто, сравнявайте се с онова, което сте били вчера, а не с това, което някой друг е днес. Пето, не позволявайте на децата си да правят нещо, което Ви кара да не ги харесвате. Шесто, подредете къщата си, преди да критикувате света. Седмо, преследвайте онова, което е значимо, а не – удобно. Осмо, казвайте истината или поне никога не лъжете. Девето, винаги смятайте, че човекът, с когото говорите, знае нещо повече от Вас. Десето, бъдете прецизни в речта си. Единадесетото е да не притеснявате децата си, докато карат скейтборд, а дванайсетото – ако видите една котка на улицата, да я погалите.

Вероятно се питате каква е противоотровата срещу хаоса, за която авторът говори? Питърсън вярва, че посредством извисяване и усъвършенстване на индивида и посредством готовността на всеки да се нагърби с бремето на живота си и да тръгне по своя героичен път, ние заедно можем да намалим страданието, което трови света. Всеки от нас трябва да поеме възможно най-голяма отговорност за личния си живот, за обществото и за света. Нещо повече, всеки от нас трябва да се научи да казва истината, да поправя повреденото и неработещото и да вдъхва нов живот на старото и отживялото. За това е нужна пълна всеотдайност, но алтернативата не е по-добра – хаос на рухналата държавност, унищожаването на природата, екзистенциалната безнадежност и безсилието на обезверения индивид – това е страшното, а не отговорността.

Ако търсите начин да подобрите живота си и да се радвате на повече щастие, то ние Ви препоръчваме да прочетете цялата книга на Джордан Питърсън, да приложите наученото и да видите дали тези правила ще Ви помогнат да постигнете желания личен резултат.

Източник

12 Rules For Life Book