Смятам, че действието е от основно значение за успеха, и затова в края на всички статии насърчавам хората да действат. Въпреки това, с цялото това „действане“ е лесно човек да пренабрегне по-добри възможности и да забрави да прецени дали действието си струва времето и усилието.

“За постигане на висока производителност е нужно повече мисъл преди предприемане на действие.“ – Брендан Бърчард

Разбира се, може да мислим, да планираме и да правим стратегии колкото и искаме, но няма да стигнем до никъде без предприемането на действие. Но ако не прилагате редовна рефлексия и дълбоко обмисляне, може да изгубите много време в работа върху неправилните неща.

Защо са важни дълбокия размисъл и рефлексията?

Предприемането на действия понякога е като да бъдеш в лабиринт. Трудно е да се види цялостната картина и мислим в по-краткосрочен вариант с единствената цел да не попаднем в задънена улица.

Обаче ако отделяме моменти за да погледнем ситуацията отстрани, получаваме добра перспектива за този лабиринт. Погледнат отгоре, е лесно да се забележи кои негови улици не водят никъде, и кои са по-продуктивни.

Всеки път когато седнем за кратко, без никакви разсейвания, и се замисляме качествено върху сегашната ни работа, ние получаваме по-ясен поглед над метафоричния „лабиринт“.

„Не се учим от опит, а от рефлексията върху опита.“ -Джон Дюи

Тези нови гледни точки ни предоставят ценни прозрения, идеи, и живото променящи пробиви. Поради тази причина, може да е значително по-продуктивно да прекараме един час в мислене и рефлексия отколкото да го прекараме в безцелна работа. По-добре в облаците, отколкото в калта.

За най-успелите хора, рефлексията е основен приоритет.

 След като прекарването на време в размисъл върху живота и целите ни може да доведе до велики резултати, много от най-успелите хора си отделят сесия от графика, посветена на рефлексия и дълбока мисъл.

Бил Гейтс често заминава на „мисловни седмици“, които прекарва в природата. В тях той създава стратегии, размишлява, и чете книги. Той твърди че така са му хрумнали едни от най-ценните идеи за Microsoft.

И дори Уорън Бъфет каза, „Настоявам да прекарвам много време, почти всеки ден, само в седене и мислене. Това е доста рядко в Американския бизнес. Чета и мисля. След като чета и мисля, правя по-малко импулсивни решения от повечето хора в бизнеса.“

След като Бил Гейтс и Уорън Бъфет са двама от най-богатите и успешни хора на света, това показва стойността на честото отделяне на време за размисъл и рефлексия. Това е една наистина продуктивна дейност, дори често да ни придава чувството че не правим нищо.  

Твърде много действие, иронично, може да навреди на продуктивността ни. Много хора си запълват графика изцяло с твърде много работа, и нямат достатъчно време да обмислят всичките си решения напълно, или да преценят дали има смисъл от всичките действия. Това води до загуба на време и енергия, която често може да се спести.

Когато постоянно действаме, дали това е под формата на работа или просто развлечение в социалните медии, ние не даваме достатъчно време на мозъка ни да възприеме и обмисли цялата информация. Той не може да прецени кои действия са по-важни от други.

И така можем да останем в заблудата че сме високо продуктивни, но реално не използваме оптимално времето си.

„Последвайте ефективните действия с тиха рефлексия. От нея ще изникнат още повече ефективни действия.“ – Питър Дръкър

Например, в следствие на няколко часа прекарани в дълбок размисъл, взех решение да фокусирам изцяло върху основния си бизнес, и да спра страничния. Страничния бизнес може да ни се струва като продуктивна инвестиция на време, но понякога единствено ни кара да се чувстваме, без да е особено ефективен.

В последствие, много от действията в живота, и особено в бизнеса, се оказват безсмислени за дългосрочния ни успех. Често няма как да предвидим кои от тях са такива, и дори провалите могат да ни донесат ценен опит и умения. Въпреки това, когато прекарваме достатъчно време в размисъл и рефлексия, можем по-ясно да видим от кои начинания има смисъл и от кои няма. Така можем да изчистим дневния си график.

Защо избягваме мисленето?

Една от причините е, че през периодите в които не правим нищо освен да мислим, се чувстваме непродуктивни. Даже може да го усещаме като крачка назад. Обаче, това ни позволява да вземем по-големи и по-бързи крачки напред в бъдеще.

„Понякога трябва да направиш половин крачка назад, за да вземеш две напред.“ – Винс Макмеън

Всъщност, изследвания от Харвард демонстрираха, че работниците прекарвали 15 минути в рефлексия в края на работния ден, в последствие се представяха 23% по-добре от тези в другата група, които не го правеха.

Освен това, друго изследване на Харвард получи подобен резултат – в който работниците, на които беше казано да планират деня си на път за работа, бяха по-щастливи, по-продуктивни и по-малко претоварени от другите.

Не забравяйте, че вашето време е ограничено и можете да го използвате само веднъж. Не може никога да си го върнем. Ако не обмисляме действията си достатъчно може да прекараме седмици, месеци и дори години в работа върху грешните неща. Няма нищо по-непродуктивно от това

“Нищо не е толкова безполезно, колкото това ефективно да правим нещо, което въобще не трябва да правим.” — Питър Дръкър

Лично съм усетил, че всеки час прекаран в рефлексия и дълбок размисъл ми предоставя поне 4 часа време, които иначе бих изгубил в безсмислени и неоптимални дейности.

Затова, въпреки първия ни инстинкт, е по-продуктивно да мислим преди да взимаме неоптимални решения.

Важността на действието

Въпреки че изяснихме ползите от рефлексията и мисълта, не трябва да ги използваме като оправдание за отлагане и мързелуване. Ако имате наистина силна идея, винаги я последвайте с безотказна дейност и опити. Ако стигнете до заключението че тази идея си струва вашето време и усилие, направете я реалност чрез последователно действие. Без действието идеите и мечтите си остават такива.

След като започнете да действате, често отделяте периоди за рефлексия за да се убедите че оптимално използвате времето си.

Използвайте и мисленето и действането еднакво за да се засилите към успеха, но не прекалявайте с едното от двете.

Как да го приложим?

Вмъкнете редовни периоди за размисъл в рутината си. На края на всеки месец, може да планирате „сесия в облаците“, където оценявате вашето представяне за предния месец, както и създавате стратегии за следващия.

Друг метод е да изберете определен момент в седмицата (или ако искате, всеки ден), в който сядате с химикал и записвате в журнал всички проблеми или теми нуждаещи се от вниманието ви. Вижте какво ще ви дойде наум и го запишете. Може да се изненадате от това, което откриете.

ИЗТОЧНИЦИ

The Role of Reflection in Individual Learning