Колко добре мислите, че се познавате? Колко адекватна самооценка бихте си дали? Много хора биха казали, че са доста запознати със себе си и психиката си, и че разбират мисловните си процеси и техния произход. Истината обаче е, че повечето от нас просто си разказваме една история, която мозъкът ни е създал, за да ни обясни как функционираме по начин, който пасва на живота ни. В тази история може и да има доза истина, но трябва и да знаете, че това все пак е една субективна приказка, в която мозъкът ни ни е подмамил да вярваме. В тази статия ще научите защо това е така и как да поемете по пътя на обективната истина за себе си.

Ние хората имаме склонността да се надценяваме

Шестнадесет проучвания, направени с участието на няколко хиляди души на работното им място, показват, че колегите на изследваните индивиди са по-добри в това да разпознават как личността на изследваният ще повлияе на работата му, отколкото самият човек може да прецени за себе си.

Замислете се кой би бил по-прав в оценяването на качества като това колко сте стабилни, надеждни, приятелски настроени и любопитни? Вие или хората около Вас? Проучвания показват, че преценката на колегите и приятелите Ви често са повече от два пъти по-точна от Вашата самооценка относно социалните Ви умения.

Психологът Симине Вазире провежда експеримент, в който моли участниците да оценят себе си и четирима приятели по куп черти, вариращи от емоционална стабилност и интелигентност до креативност и категоричност. Добрата новина е, че проучването доказало, че всеки от нас има уникална и почти точна самооценка за собствената си емоционалната стабилност, която нашите приятели не притежават. Също така имаме и по-добра самооценка относно колко притеснени бихме били в дадени ситуации като изнасяне на реч и за това как се чувстваме по отношение на телата си.

Лошата новина обаче е, че участниците в проучването не се справят по-добре от своите приятели и дори от непознати, с които се срещат за пръв път едва осем минути по-рано, при прогнозирането колко напористи биха били в групова дискусия. А когато участниците се опитват да предскажат представянето си на тест за интелигентност и тест за креативност, те са по-малко точни в очакванията си от своите приятели.

Това е доказателството, че понякога мозъкът Ви се опитва да Ви внуши, че знае и умее повече, отколкото всъщност може. Еволюционно това е било важно за вида ни, защото по този начин, главният ни орган ни е мотивирал да изследваме, да създаваме и да се престрашаваме да поемаме рискове, които могат и да не ни се отплатят. Това качество на мозъка ни ни е полезно и днес, но също така и ни вреди. Често, когато се провалим, сме склонни да търсим причината във външни фактори, а не вътре в себе си. И дори когато потърсим причината за неуспеха в нас, често изпускаме истинския проблем, защото мозъкът ни ни подтиква да се надценяваме.

Лисващи умения и знания за качествена самооценка

Всеки човек може да си спомни какъв е бил като малък и може да проследи кои черти в характера му са се засилили, кои почти са се изпарили и какви нови качества е придобил в следствие от събитията, които са му се случили. И повечето хора са убедени в историята, която си разказват относно как се е сформирала личността им. Истината обаче е, че дори да сте прави за някои, дори всички неща, които си мислите, има много други, които изобщо не са Ви хрумвали. Причината за това е, че части от характера Ви са вродени, а други – изградени през детските и тийнейджърските години.

Хората нямат никакъв контрол върху това, което е вписано в гените им и което им се е случило в детството, и почти никакъв контрол върху това как възприемат събитията, които са им се случили като тийнейджъри. Тези процеси са неосъзнати и силно повлияни от фактори, които или са вродени, или са създадени без Вашето съгласие и дори съзнателност.

Ето защо дори да се опитате да направите самоанализ на произхода на чертите си, ще изпуснете една голяма част от картинката – защото тя ще си остане в подсъзнанието Ви. Например, замислете се какво не харесвате в себе си. А сега си помислете дали тези качества, които днес смятате за негативни, също сте ги възприемали за отрицателни, когато сте били малки. Най-вероятно отговорът е “не“.

Защо сега представата Ви за самите Вас се е променила? Много от Вас сигурно ще кажат, че просто са пораснали и вече виждат по-обективно себе си. Истината обаче вероятно е друга. Трябва да се замислите кой Ви е критикувал като деца или Ви се е присмивал в училище? Кой Ви е предавал от мъдростта си и така Ви е накарал да не харесвате части от себе си? И всъщност справедливо ли е да не харесвате нещо, което може да Ви е вродено? Тези и други подобни въпроси ще Ви накарат да се замислите за истинския произход на чертите на характера Ви и да Ви помогнат да достигнете едно разбиране и приемане на личността си.

Ние имаме склоността да изграждаме живота си така, че да поддържаме историята, която вече си разказваме.

Хората имаме склонността да се заобикаляме с хора, които мислят подобно на нас и които с поведението си ни държат в рамките, които сме си измислили, независимо дали те са позитивни или негативни. Избираме как да прекарваме свободното си време в крак с това, което винаги сме правили и с това, което нашите приятели са ни препоръчали. Комуникираме с останалите и дори се обличаме така, както нашата история ни казва. Например, ако си казваме, че превъзхождаме останалите, ще си говорим с тях, за да им дадем съвет, за да получим нещо от тях, но никога няма да се опитаме да ги опознаем, тъй като не бихме виждали причина да отделяме време на някого, който няма какво да ни даде. Ако пък сте израснали на място, където всяка проява на екстравагантност е била осмивана, може би избягвате да експериментирате с модните си решения, но не от страх, а защото Ви е внушено, че така е правилно. 

От тези примери вече може би виждате колко ограничаващи са някои от вярванията, от които нашите “истории“ са изградени. За щастие, има няколко неща, които можете да направите, за да подобрите знанието си за собствената си личност.

Как да направим адекватна оценка на нашия Аз образ?

Първият ни съвет е да излезете от комфортната си зона. Колкото и банално да звучи, този метод наистина работи. Опитайте се да говорите по-често с хората, които смятате за по-нисши или по-висши от Вас. Правете усилия да опознавате по-дълбоко онези около Вас, за да видите дали наистина са хората, за които ги мислите или те само поддържат имиджа Ви. Обръщайте повече внимание на хората, които мислят различно от Вас, които могат да Ви дадат градивна критика и които имат живот, в който Вие не сте централна фигура. Ето тези хора ще внесат доза обективност в представата Ви за самите Вас, а не онези, с които Ви е удобно да общувате всеки ден.

Ако имате проблем да правите компромиси, опитайте се да се съгласите с някого по въпрос, по който смятате, че сте непреклонни. Ако пък не можете да казвате “не“, постарайте се по-често да поставяте себе си на първо място. Психолозите препоръчват дори да си намерите приятел от противоположния пол, с когото да се научите да споделяте. Това първо, ще внесе нова перспектива върху живота Ви и второ, ще Ви помогне да се чувствате по-самоуверени в контакта с останалите. Не забравяйте обаче, че този човек трябва да отговаря на гореспоменатите критерии. Не търсете просто някого, който е добър за егото Ви, а някого, който е добър за изграждането Ви като личност.

Вторият ни съвет е да потърсите професионална помощ. Въпреки че работата с психолог е заобиколена от стигма и често хората смятат, че работата с менталното здраве е само за “лудите“, истината е, че всеки човек може само да спечели от работата с добър специалист. Трябва да запомните, че психолозите са лекари и имат опит да разпознават кога се самозалъгвате и кога криете нещо, съзнателно и несъзнателно. Ето защо ако желаете да бъдете по-добри в това да се разбирате, а и да решите някои проблеми, които сте отказвали да адресирате, ние Ви препоръчваме да се свържете с някой специалист.

Третият ни съвет е да се следите изкъсо. Можете дори да започнете да водите дневник или да си свалите приложение на телефона, с което да си водите бележки относно мисловните си процеси. Често, опитвайки се да ни запази в рамките на историята, която си внушаваме, мозъкът ни има склонността да игнорира онова, което не се вписва в изградената ни идея за личността ни. Ето защо е важно ние съзнателно да обмисляме мотивите си и истинските си чувства, без да ги потискаме, защото не ни харесват. Например, ако твърдите, че много се вълнувате да работите върху даден проект, но се хващате, че понякога протаквате започването на работата, трябва да отбележите факта, че явно нещо Ви притеснява и да се опитате да разберете какво. Запомнете, че е важно е да бъдете честни със себе си.

Никой не печели от това да имате грешна представа за личността си.

Това са фактите, които допринасят за нашия грешен самоанализ и изкривена самооценка. Представихме ви и съветите ни как да се опознаете по-добре. Нека повторим накратко казаното в тази статия. Първо, трябва да знаете, че хората имаме склонността да се надценяваме особено в сферите на социалните ни умения, упоритостта, интелигентността и креативността си. Второ, често личността ни се гради във възраст и от фактори, върху които нямаме контрол и съответно – осъзнатост. Ето защо е важно да разберем, че много от процесите, станали причина за създаването на характера ни в неговата сегашна форма, дори не можем да ги осъзнаем. Третата причина хората да се самозалъгват за естеството на личността си, е, че изграждат живота си по начин, който поддържа представата им за себе си.

За да успеете да се откъснете от ограничаващите Ви вярвания за самите Вас, Ви препоръчваме да се поставяте в нови ситуации с хора, които не познавате добре или пък са Ви напълно непознати. Вторият ни съвет е да потърсите помощ от психолог, а третият – да следите внимателно чувствата и мислите си и да си признавате, когато представляват нещо, което не можете да си обясните и/или не харесвате.

“Познай себе си“, е казал Сократ, с което е синтезирал едно от най-мъдрите твърдения, изказвани някога. Ако човек не е сигурен в собствената си истина за себе си, как може да бъде убеден за каквото и да е друго? Ето защо всеки един от нас трябва да положи усилия, за да разбие приказното в историите, които си повтаряме, и да се постарае да достигне до обективното познание за личността си.

Източници

12 Signs You Don’t Know Yourself (And What To Do About It)

Know Yourself

The Joys of Being Wrong About Yourself

People Don’t Actually Know Themselves Very Well

You Are (Probably) Wrong About You

Who Am I? Why Everything You Know about Your “Self” Is Wrong