Векове наред хората като цяло и особено мотивационните оратори проповядват, че на всяка цена трябва да победим „врага“, наречен отлагане, защото, ако не успеем да избегнем мързела, ще загубим потенциала на живота си.

И в такъв случай, какво правим?

Всеки ден се опитваме още по-усилено да се мотивираме да свършим важните неща, но когато се случи да ги отлагаме, ние се чувстваме разочаровани от себе си и обвиняваме себе си и своя мързел. Ами ако вместо това се крие по-добро обяснение защо отлагаме, освен липсата на воля или мотивация?

Ето какво наскоро откриват учените.

Битка или бягство?

През 2018 г. екип от изследователи  провел новаторско проучване, за да разследва разликите между мозъка на хората, които се борят с протакането, и тези, които не го правят.

За да направят това, изследователите събрали 264 участници за да изпълнят специфични задачи и след това ги подложили на ядрено-магнитен резонанс, за да сканират мозъка на всеки човек.

Резултатите  били изумителни.

Изследователите открили амигдала с по-голям обем в участниците, които отлагат, отколкото при тези, които са по-ориентирани към действие. Амигдалата е част от нашия мозък, представляваща набор от неврони с форма на бадем, които обработват нашите емоции. Освен това те открили, че хората, които отлагат имат по-слаби връзки между амигдалата и гръбната предна цингуларна кора – друга област на мозъка, отговорна за самоконтрол и емоционална регулация.

Тези нови открития предоставят невро-научно обяснение на това, което психолозите бяха нарекли „похищение на амигдала“.

Казано на прост език, по време на ситуации с високо напрежение, които предизвикват спомени за негативни преживявания, амигдалата кара тялото ни да изпадне в режим на битка или бягство.

Тя премахва способността ни да мислим за дългосрочните последици от нашите действия и ни кара да се справим с текущата задача, тъй като тя се възприема като заплаха за нашата безопасност. Като награда за избягване на заплахата чрез отлагане, ние временно сме облекчени и се чувстваме по-добре.

Това обаче не трае дълго.

Рано или късно негативните емоции се промъкват отново – скука, неувереност в себе си, безпокойство, стрес и така нататък – и за да се справим с това, ние продължаваме да отлагаме до крайния срок в последния момент.

Този порочен цикъл на избягване на негативни емоции и възнаграждаване чрез отлагане е това, което превръща отлагането от еднократно поведение в зависимост.

За нас отлагането е просто въпрос на мързел. За нашите мозъци обаче това е въпрос на живот и смърт. Отлагането е Симптомът. Страхът е основната причина.

Мери Шмич, американска журналистка, казва: „Правете всеки ден едно нещо, което Ви плаши.“

По дефиниция мързелът е нежелание за работа или използване на енергия. Но по-голямата част от нас са готови да свършат нещата. Под повърхността страхът, а не липсата на мотивация или воля ни пречи да предприемем действия към целите си. Отлагането е просто една от многото стратегии, за да се избегне изправянето пред тези страхове. Страховете ни често се тълкуват погрешно като мързел. Често хората не успяват да предприемат действията, които знаят, че трябва, защото не искат или защото има нещо друго, което биха предпочели да правят – това е защото дълбоко в себе си са ужасени от това, което може да се случи .

Притеснителната част в този аспект не е това, което другите могат да си помислят, а вместо това фактът, че повечето хора отписват дори собствените си страхове, прикривайки ги под маската на мързел. Ако се замислим над тази тема, стигаме до извода, че повечето хората биха предпочели даден човек, когото те уважават и харесват да ги възприема като мързелив, отколкото като уплашен. Мързелът може да се завърти и погледне под различни призми, дори да стане повод за шеги, но истината е, че дълбоко в хората се крият много по-тежки емоции. Един от големите страхове на много хора е точно да си признаят, че се страхуват. Не само да го признаят на другите, но и на себе си.

Твърде много пъти в живота ни ние не сме предприемали действия от страх. Страхът от присъстващия най-лош сценарий, отхвърлянето, мнението на други хора, унижението или просто това да не си достатъчно добър.  Хората избягват предприемането на действия и по този начин те прогресивно, всеки ден, след всяко колебание, се чувстват все по-зле. В крайна сметка, те биват възприети от останалите като мързеливи. В техните очи човекът не е кандидатствал за работа просто защото не е искал да работи. Депресията и безпокойството не са имали нищо общо с това. Никой друг не вижда мислите и чувствата ти, когато се сблъскваш с вътрешните си конфликти, а когато те са оставени без контрол, неизбежно взимат превес над външният свят. А това води до тежки последствия за индивида.

Някои хора разказват как като тийнейджъри всички връстници, с които са израснали, нямали търпение да изкарат шофьорската си книжка. Колкото и бляскаво да изглеждало да се качиш в нова – или наистина в каквато и да било кола – те не са имали желание да си вземат книжката . Истината е, че са се страхували. Веднага си представяли себе си като ужасен шофьор, който без съмнение случайно ще убие невинно дете с колата си и ще трябва да живее с това до края на живота си. Защо това е било първата им мисъл? Може би това просто е бил начинът, по който работи мозъкът им… Те веднага  приемали, че най-лошият сценарий ще бъде тяхната съдба.

Страхът може да бъде изтощителен. Това може да доведе до тежка стагнация, до там, че дори да започнете да вярвате, че може би просто сте мързеливи. За доста хора, една от най-големите пречки пред страха е фактът, че трудно осъзнават както се случва в дълбочина през по-голямата част от времето. Ако не можете да признаете или не осъзнавате, че се страхувате от нещо, как някога ще успеете да го преодолеете?

Борбата със страха

Истината е, че борбата със страха е дълготраен процес. Всичко започва с това, човек да си признае, че се страхува и след това лека по лека да предприема мекри за справянето с него. Необходимо е просто да действаме, въпреки страха. Все пак, както знаем, дефиницията на смелост е предприемането на действия въпреки чувството на страх. Няма как да сме смели, ако не изпитваме страх, и преодоляването му е истински повод за гордост.

Често, когато се замислим, ние осъзнаваме, че страхът ни е  нерационален. Той е отровен начин на мислене, който сме приели още като деца, или дори може би е отчасти наследствен. И наистина, има много неща в живота, от които човек може да се страхува, но ежедневните общи задачи не отговарят на изискванията.

Дори и хора, които имат много опит в дадена сфера, продължават да трябва да се борят със страховете си и съмнението в себе си. Както всички останали, и те изпитват импулси на страх от провал и понякога се чувстват недостатъчно добри. Въпреки всичко, те всеки ден излизат пред света и дават всичко от себе си, борят се с прекомерния перфекционизъм и т.н. Страховете не са изчезнали, но те са се научили да танцуват с тях, вместо да се опитват да се отърват от тях.

След като вече притежавате знанието за страха, замислете се за това кои са най-големите страхове, които Ви възпрепятстват да предприемете действия към целите си? Визуализирайте най-лошите сценарии: Болезнените сцени на провал и разочарование. Сключете мир с тях. След това поемете дълбоко въздух, усетете страха и все пак действайте!

Източници:

The Structural and Functional Signature of Action Control

Procrastination and the Priority of Short‐Term Mood Regulation: Consequences for Future Self

Future self-continuity: how conceptions of the future self transform intertemporal choice