Защо мразим начина, по който звучи гласът ни на запис?
януари 3, 2024 2024-01-03 20:57Защо мразим начина, по който звучи гласът ни на запис?
Защо мразим начина, по който звучи гласът ни на запис?
Ако някога сте слушали запис на гласа си и сте си помисляли: „Наистина ли звуча така?!“, едва ли сте единствени. Странно е как гласът, с който ние би трябвало да сме най-добре запознати – нашият собствен, понякога ни кара да изтръпнем в ужас, да се отдръпнем от устройството, от което го слушаме, и да се зачудим как хората комуникират с нас изобщо. Но защо гласовете ни при запис рядко биха ни допаднали?
Ето простият отговор: това, което чувате, когато говорите, не е същото като това, което възприемат другите, казва д-р Йейл Коен, директор на Центъра за наука за слуха в Медицинския факултет на Перелман към Университета на Пенсилвания. Гласът, който чувате на запис, всъщност е как звучи Вашият глас.
В психологията дори има термин за този момент на среща с истинският ни глас, а именно гласова конфронтация, наричана още и самоконфронтация. Това явление обикновено се съпътства с разочарование поради различията между това, което човек очаква гласът му да звучи за другите хора, и това, което всъщност чува в записите. Тези разлики възникват както в качеството на звука, включително фактори както аудио честота, така и в извън-лингвистичните сигнали за тяхната личност.
Когато слушате хората да говорят, звукови вълни се движат във въздуха и навлизат в ушите Ви, вибрирайки в ушните барабани. След това, мозъкът Ви трансформира тези вибрации в звук. Когато обаче Вие говорите, гласните Ви струни и дихателните пътища също вибрират. Това означава, че получавате два източника на звук: звуковите вълни, които преминават в ушите от собствения Ви глас, както и вибрациите на гласните струни.
Хората възприемат собствения си глас като комбинация от тези два източника на звук, но всички останали просто чуват външния стимул. Ето защо, когато слушате гласа си в запис, той звучи различно от гласа, с който сте свикнали. Чувате само външния стимул, а не комбинацията от двата звука.
Три малки кости, разположени в средното ухо, са отговорни за несъответствието между това как мислите, че звучите, и това как другите Ви чуват. Te са ключови за начина, по който хората обработват шума: тъпанчето вибрира срещу тези кости, които предават вибрациите към охлювчето – спираловидна структура във вътрешното ухо. То превръща тази вибрационна енергия или иначе казано шумът от външния свят в електрическа енергия.
Малките костици вибрират малко всеки път, когато срещнете акустичен стимул, но Вашият собствен глас винаги ще звучи силно (поради това колко близо е устата Ви до ушите), така че те вибрират повече, когато говорите. Това в крайна сметка обърква звука, което Ви кара да възприемате неправилно гласа си с по-ниска височина, отколкото той всъщност е. Поради тази причина може да откриете, че записът на гласа Ви звучи много по-високо от това, което сте свикнали да чувате, когато говорите.
Но защо да чуеш себе си, говорейки с по-висок тон, предизвиква толкова силна и често негативна реакция? В крайна сметка, хората си мислят, че знаят как трябва да звучат техните собствени гласове и тази новооткрита информация идва като лек шок.
Изследванията показват, че понякога хората правят модификации в реално време, за да запазят имиджа на гласовете си. Например тези , които се слушат да говорят в микрофон, където височината е променена, подсъзнателно ще променят начина си на говорене, за да противодействат на корекциите. Това фундаментално разбиране за това как хората смятат, че звучи техният глас, е причината защо не им харесва, когато чуят, че всъщност звучат толкова различно.
Ето един пример, за да илюстрираме този феномен – представете си, че не сте имали огледало в продължение на шест месеца. Междувременно започвате да ядете много храна и наддавате много. Вие имате картина в главата си на това как сте се възприемали, че изглеждате преди това, но ако изведнъж се погледнете в огледало, ще бъдете шокирани.
Интересно е, че височината на гласа на хората може да бъде динамична. Въз основа на информацията около себе си, хората са склонни да правят леки промени в начина, по който говорят през цялото време. Изследванията показват, че социалните променливи, като възприятието за доминация, могат да накарат човек да прави корекции на височината.
Други аспекти на Вашата реч също могат да се променят. Акцентите могат да се отстранят чрез тренировки, както и вокалните треньори могат да работят с пациенти, за да нормализират изказа на хората, които обикновено говорят твърде бързо.
Като цяло, мозъкът върши забележителна работа по филтриране, обработка и интерпретация на звука. Помислете как слушаме концерт на група на живо: Често има китарист, барабанист и певец, всеки от които произвежда свои собствени уникални звуци, които се смесват, докато стигнат до ушите ви. Но повечето хора нямат никакви проблеми да идентифицират кой звук с кой музикант съвпада. В главите ни те са напълно отделни – това е магията на мозъка.
Хората не разпознават добре собствения си глас
Повечето хора не са изложени на постоянно на това как звучи гласът им всъщност, така че могат да се откъснат от това как всъщност звучат. Едно проучване, по време на което хората са пускали записи на собствените си гласове, установява, че само 38% от хората са успели да идентифицират собствения си глас веднага.
Когато чуем собствения си глас в запис, често може да се почувства изненада и разочарование. Свикваме със звука, който чуваме в главите си, въпреки че това е изкривен звук. Ние изграждаме образа на гласа си около това, което чуваме, а не около реалността.
Не е задължително да останете с гласа си завинаги
Ако наистина сте обезпокоени от звука на гласа си, имате възможности за действие. Първо, можете да отидете при обучен гласов терапевт, което е различен от логопеда гласов специалист. Гласовите терапевти работят с пациентите, за да подобрят техния каданс и ритъма на тембъра, като правят специфични упражнения, като например работа върху модели на дишане, като и ги карат да издухват балончета през сламка. Това наподобява физиотерапия, но за гласа.
Ако гласовата терапия е неуспешна, хората могат да потърсят помощ от специалист психолог. Възможно е също така да се промени тембъра на гласа, ставайки по-висок или по-нисък с една стъпка чрез операция. Това обаче обикновено не е нужно. Истината е, че просто трябва да свикнем с това как гласът ни звучи реално. Това най-лесно става като често се слушаме на запис. Хора, които работят в света на радиото и музиката, отдавна са свикнали с гласа си точно поради тази причина.
Накрая можем да кажем, че наистина в началото, гласовата конфронтация може да бъде особено преживяване: възпроизвеждате аудио клип на гласа си, записан само преди секунди, а гласът Ви звучи изключително странно. Този глас в главата Ви, този, който чувате, когато говорите с други хора по цял ден, не съответства напълно на реалността. Повечето хора може да очакват да звучат малко по-ниско от това, което чуват да излиза от високоговорителя. За щастие обаче, както с повечето неща в живота, и тук може да се справим чрез тренировки.
Източници:
The real reason the sound of your own voice makes you cringe
People often hate the sound of their own voice — here are some of the reasons why