Чудили ли сте се какво става на химично ниво в мозъка Ви, когато усетите привличане към някого? В тази кратка статия ще Ви представим фактите за различните типове любов, разделени спрямо начините, по които тя се отразява на мозъка Ви, и ще разгледаме какво казват успешните личности, психолозите и докторите за ефекта на това чувство върху здравето и банковата сметка.
Едва ли има тема, която е вдъхновявала артистите през вековете повече от любовта. За нея са сътворени някои от най-добрите произведения на изкуството и тя е станала повод за някои от най-значимите исторически събития. Ето защо не е изненадващо, че и науката започва да обръща внимание на любовта в опит да проследи как точно ни влияе тя. В статия на университета Харвард това чувство е разделено на три части според хормоните, които те стимулират в нас. Това са страст, привличане и привързаност.
Страстта се ръководи от вроденото ни и инстинктивно желание за сексуално удовлетворение. Еволюционната основа за това произтича от нашата нужда от възпроизвеждане – потребност, която всички живи същества притежават. Чрез размножаването организмите предават гените си и по този начин допринасят за продължаването на вида си. Страстта не е задължително да бъде придружена от романтични чувства, тъй като тя е първичен животински инстинкт.
Хипоталамусът на мозъка играе голяма роля в този процес и в изпитването на страст, като стимулира производството на половите хормони тестостерон и естроген. Въпреки че тези химически вещества често стереотипно се описват като „мъжки“ и „женски“, и двата хормона играят роля и при мъжете, и при жените. Тестостеронът всъщност повишава либидото и на двата пола, а ефектите на естрогена са по-слабо изразени.
Привличането е другият тип любов, който често е обвързан със страстта. Привличането активира мозъчните пътища, които контролират възнаграждаването, което отчасти обяснява защо първите няколко седмици или месеци от една връзка могат да бъдат много вълнуващи.
Допаминът, невротрансмитер, произведен от хипоталамуса, играе основна роля в процеса ни на вътрешно възнаграждение. Той се освобождава, когато правим неща, които ни носят наслада. Когато сме привлечени към някого, мозъкът ни започва да произвежда допамин, когато си мислим за него или нея, когато сме заедно и когато имаме физически контакт.
Скенери на мозъка на влюбени хора показват, че първичните центрове за „възнаграждение“ на мозъка се активират изключително бързо и интензивно, когато на хората се покаже снимка на някого, към когото те са силно привлечени, в сравнение с когато изследователите им показват някого, към когото участниците в експеримента се чувстват безразлични. По това време се отделя и свързания с допамина хормон – норепинефрин. Тези две вещества в нашето тяло ни карат да се чувстваме замаяни, енергични и еуфорични, като дори могат до доведат до намален апетит и безсъние.
Всъщност норепинефринът, известен също като норадреналин, също играе голяма роля в стресовите ни реакции. Също така привличането води до намаляване на серотонина, хормон, за който е известно, че участва в апетита и настроението. Интересното е, че хората, които страдат от обсесивно-компулсивно разстройство, също имат ниски нива на серотонин, което кара учените да предполагат, че именно този факт е в основата на настойчивото чувство на обсебеност, което характеризира началните етапи на любовта.
Привързаността е последния тип любов и представлява най-важния фактор в дългосрочните отношения. Докато страстта и привличането са характерни основно за романтичните отношения, привързаността присъства като усещане и при приятелствата, във връзките между родители и деца, социалната емпатия и много други. Това е известната „платонична любов“, кръстена на гръцкия философ Платон. С други думи, това е вид любов, която не е сексуална.
Двата основни за чувството на привързаност хормони са окситоцин и вазопресин. Окситоцинът дори често е наричан „хормон на гушкането“ и ни кара да се чувстваме сигурни и спокойни в нечия компания. Подобно на допамина, окситоцинът се произвежда от хипоталамуса и се освобождава в големи количества по време на интимен физически контакт, кърмене и раждане. Това може да изглежда като много странен набор от дейности, тъй като не всички от тях са непременно приятни, но общото тук е, че всички тези събития имат са обвързани със свързването на два индивида.
Когато се разделим с партньора си, изгубим близък или приятел, организмът ни спира да отделя хормоните на любовта и това ни прави нещастни, тъй като досега сме свикнали да ги получаваме всеки ден. Прагът ни на поносимост на съответните вещества е бил повишен, но когато определеният човек отсъства, хормоните, които тялото ни произвежда при контакта с него, също спират. Това предизвиква неприятните емоции, когато казваме, че някой ни е разбил сърцето. Прекомерното чувство за либидо, ревността и други подобни проблеми, свързани с любовта, също се предизвикват от хормонален дисбаланс.
След като разгледахме химичната страна на любовта, е време да видим как тя ни влияе и в социален план. Модерното западно общество обикновено третира любовта по един от два начина – или като детска приказка, която пречи на кариерното развитие, или като романтичен идеал, който се стремим да постигнем.
С индустриалната революция идва и бумът на възможности за издигане по социалната и финансова стълба. По това време много практики, приемани за задължителни в миналото, като например търсенето на съпруг или съпруга, започват да се възприемат за остарели, а с тях си заминава и добрия имидж на любовта. Създава се идеята, че любовта пречи на кариерното развитие, и всички поколение, родени след индустриалната революция, отрасват и прилагат тази представа в собствения си живот.
Изненадващото е, че историята и практиката всъщност не подкрепят това модерно схващане. Най-богатите и успели мъже в света, сред които Бил Гейтс, Джеф Безос, Рей Далио и Илън Мъск, а и най-успешните жени, например Сара Блейкли, Алис Уолтън и Джейми Керн Лима, създават бизнес империите си и постигат най-значимите си кариерни постижения, след като вече са били женени и дори са имали деца.
В своя бестселър “Мисли и забогатявай“ авторът Наполеон Хил е интервюирал 500 милионери, за да извлече тайната за успеха им. Всеки един от тях е казвал, че е имал жена в живота си, която го е вдъхновявала да се стреми да постига все по-големи успехи, а мисълта за нея му е давала нови сили. Друг любопитен факт е, че предводителите Александър Македонски и Наполеон Бонапарт са извършили най-големите си и известни постижения, докато са били лудо влюбени в своите половинки.
В писма си до първата си съпруга Наполеон Бонапарт, великият френски император, завзел почти цяла Европа, споделя с нея, че по време на всяка битка мисли единствено за нея и със всеки следващ успех се надява да спечели любовта и уважението й. Интересното е, че политическата кариера на завоевателя тръгва надолу, когато се развежда с нея. Други, по-модерни примери за това как любовта и семейството могат да помогнат на един кариерист, идват от книгата “Магията на мащабното мислене“, в която авторът споделя, че резултатите на продавачите в неговата компания са по-добри, когато имат добро семейство, защото това им дава емоционална подкрепа и спокойствие. Друг аспект на помощта на любовта в кариерата е показан в бестселъра “Дай, за да вземеш“, в който авторът описва, че когато хората обичат някого и знаят, че трябва да се грижат не само за себе си, могат да са по-настойчиви в преговорите си за повишения и са готови на повече жертви, за да осигурят комфорта на любимите хора.
В своят подкаст, неврологът и изследовател от Станфорд Андрю Хюберман споделя със слушателите си интересен експеримент. Учени помолили участниците в изследването да хванат горещ предмет и измерили колко време могат да издържат, преди да го пуснат. След това повторили процеса, но този път показали на хората снимки на партньорите им.
Експериментът показва, че при вида, и съответно мисълта, на човек, когото обичат, хората успявали да издържат на горещината за много по-дълго време. Интересното е, че колкото по-нова е била връзката на участника и колкото по-влюбен е бил той или тя, толкова повече време издържал. От този експеримент възниква теорията, че заради хормоните, които тялото ни произвежда, когато обичаме някого, прагът ни за стрес се вдига и можем по-лесно да се справим под напрежение.
Положителните здравословни аспекти обаче не спират дотук. Проучвания показват, че женените ходят по-рядко на лекар и ако ги хоспитализират, прекарват средно по-малко време в болницата, отколкото хората, които нямат партньор. Любовта също доказано води до по-ниско кръвно налягане, по-бърза регенерация на клетките и по-дълъг живот.
Всички тези ефекти, както здравословни, така и кариерни, звучат изключително обещаващо, но какво може да направи един човек, ако в този момент от живота си не обича никого и не вижда търсенето на партньор като приоритет?
В този случай психолозите препоръчват да се съсредоточите върху личностното си развитие. Отдайте се на нещата, които Ви носят радост и се старайте да работите върху лошите си черти. Специалистите препоръчват обаче и хората да се замислят за онова, което търсят в един партньор, и да си дадат сметка дали сами не възпират щастието си.
Например, много хора имат изискването да си намерят половинка на тяхната възраст, но науката всъщност казва, че най-щастливи са двойките, в които партньорите имат четири – пет години разлика. Други вярват, че с любимия или любимата трябва да имат общи интереси, но психолозите са на друго мнение. Важно е партньорите да имат еднакви възгледи за живота и еднакви цели, а не – еднакви хобита, вкус за музика и други подобни.
Специалистите препоръчват да разгледате и моделите на поведение, на които сте ставали свидетели като деца – тоест връзката между родителите Ви, и да се замислите как тя повлиява на сегашната Ви представа за любовта и избора Ви на половинка. Според психолозите осъзнаването и обмислянето на този въпрос води и до по-дълбоко разбиране на собствените ни ментални спирачки и проблеми, за които до преди може и да не сме си давали сметка, но върху които вече ще имаме възможност да работим.
Това са химическите особености на любовта и нейните ползи. Нека ги повторим накратко. Учените разделят любовта на три типа – страст, привличане и привързване.
Страстта се характеризира с отделяне на хормоните естроген и тестостерон, които подпомагат сексуалната функция. Привличането е обвързано с невротрансмитера допамин и хормона норепинефрин, които карат хората да се чувстват в еуфория.
Привличането, което не е запазено само за романтични отношения, но и за дълбоки връзки от всякакъв тип, като например приятелства, се свързва с хормона окситоцин, който ни кара да се чувстваме сигурни и в безопасност. Въпреки че модерното западно общество вярва, че кариерата и любовта не могат да се развиват едновременно, много примери от историята и настоящето сочат тъкмо обратното.
Любовта има и позитивни здравословни ефекти, сред които са по-големият стресов праг, по-малките боледувания и хоспитализации, по-ниско кръвно налягане, по-бързо регенериране на клетките и, потенциално, по-дълъг живот. Психолозите препоръчват да преосмисляме критериите си за половинка, за да увеличим възможностите си да намерим щастие и да добием по-дълбоко разбиране за личността си.
Ако някого сте се чудили как работи мозъкът Ви, когато сте влюбени, и какви са ефектите на любовта, то се надяваме тази статия да Ви е била полезна и информацията тук да допринесе за Вашето личностно развитие.
Позволете ни да завършим с един цитат за любовта:
„Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.“
— Елиф Шафак, „Любов“
