Всички сте чували за емоционалната интелигентност (ЕИ) и колко е важна тя, но днес ще ви помогнем да я опознаете отблизо и ще научите как да я прилагате още по-ефективност в живота си. 

Тук става въпрос за способността да възприемаме, контролираме и оценяваме емоциите си. Някои изследователи предполагат, че това умение може да се научи и усъвършенства, докато други твърдят, че това е вродена характеристика за индивида.

Всички биха се съгласили, че способността да изразявате и контролирате емоциите е от съществено значение в живота. Замислете се до колко оценявате обаче способността да разбирате, интерпретирате и реагирате на това, което изпитват другите във ваше присъствие. Представете си свят, в който не можете да разберете кога приятел се чувства тъжен или кога вашият колега е ядосан. Би било ужасно нали? Има и експерти които дори предполагат, че тя може да бъде по-важна от IQ-то за цялостния ви успех в живота.

Кратка история на емоциите

Емоциите са обект на интерес още от далечната 1863 година, когато за първи път френският невролог Гийом Бенжамен Дюшен дьо Булон се заема да получи отговор на множество въпроси свързани с емоциите сред които:

• Какво представляват те?
• По какъв начин ги разкриваме пред другите?
• Защо го правим?

Няколко години по-рано, френският учен създава медицинска апаратура, която работи по специална технология – на принципа на мускулната стимулация. Той прилага тази технология през 1863 година в своя първи експеримент върху няколко пациента. 

Дюшен проследява изразяването на емоциите в своите пациенти и ги запечатва в снимки, които след това внимателно анализира. Дюшен прави научно описание на усмивката за първи път като детайлизира начинът, по който се появява на лицето в изразяването на емоцията радост. Благодарение именно на неговата работа става ясно, че за изразяването на всяка емоция са необходими различни мускулни групи на лицето, както и различни комбинации между тези мускули.

По-късно много други учени продължават делото на Дюшен. В края на 20-ти век световно признатият психолог и експерт в областта на ЕИ, Д-р Пол Екман прави задълбочени проучвания на хипотезата на Чарлз Дарвин, която накратко гласи: 

„Израженията на емоциите на лицето са идентични и вродени при всички хора навсякъде по света“.

Екман достига до потвърждаване хипотезата на Дарвин, а по-късно достига до собствено откритие за основните емоции в човека.

През 70-те години Д-р Пол Екман идентифицира шест основни групи емоции. Според него те са универсални и вродени във всяко човешко същество без значение от етническата му принадлежност, културните различия или възпитание в семейната среда. Тези универсални емоции не се придобиват в жизнения път, а са „инсталирани“ у всекиго, за да може да комуникира с останалите.

Универсалните групи, които Д-р Пол Екман разграничава са:

• Щастие
• Тъга
• Отвращение
• Страх
• Изненада
• Гняв

Всяка една от изброените е съвкупност от множество сходни емоции, които се причисляват към основните. Например към групата „страх“ спадат притеснение, недоверчивост, паника, предпазливост и т.н.

Също така, всяка една емоция има начини на изразяване и съответстващо на тях послание, което трябва да достигне до този с когото се комуникира. Ако отново разгледаме емоцията „страх“, то начините на изразяването ѝ са съвкупност от физиологични процеси в тялото (забързване на сърдечния ритъм, учестено дишане, шум в ушите, понижен тон на гласа и т.н.) и съответно мимически (ококорени очи, отдръпване на брадичката назад и други). 

Посланието, което се предава на останалите с тази емоция представлява наличие на непосредствена заплаха, необходимост от реакция и безпомощност.

Малко по-късно психологът Робърт Плучик предлага дораборен модел с осем универсални емоции. Плучик свързва емоциите с цветовете, т.е. както при цветовете има три основни цвята, от които се получават безброй комбинации и нюанси, така и при емоциите – от основните произлизат множество вариации. Моделът се казва „Колело на емоциите“ и представлява цветно колело маркиращо възможните комбинации, които могат да се направят вследствие на 8-те основни такива, според Плучик .

Какво представляват емоциите?

Преди да разгледаме същността на ЕИ, нека направим крачка назад и да започнем с това какво представляват емоциите, какви са техните биологични характеристики и как това се свързва с интелигентността. 

Да започнем с цитат от книгата „Емоционалната Интелигентност“ на Даниъл Голман от Калифорнийския Университет по повод наблюдение на Пол Екман:

„По своята същност емоциите са подтици към определено действие, мигновени команди за управление на текущото ни състояние, които еволюцията е инсталирала вътре в нас. Самият корен на думата „емоция“ идва от латинското movere, „движа се“, с представка, която променя значението на „отдалечавам се“. Така склонността към действие е присъща на всяка емоция. Фактът, че те водят до действия, личи най-ясно у животните и децата: едва у „цивилизованите“ възрастни можем да срещнем огромна аномалия в животинското царство: емоциите, тези най-основни импулси за действие, не водят автоматично до видима реакция.“

Този откъс ни дава добра представа за това какво всъщност представляват емоциите. Но откъде идва тази добавка „интелигентност“? 

Нека я свържем с добре познатия на всички ни „Коефициент на интелигентност“–  (IQ — intelligence quotient). Той представлява синтезирана количествена оценка на нивото на интелигентността на един индивид, която може да бъде измерена и генерирана с различни за целта тестове.

Преди да преминем към точната дефиниция на термина “емоционална интелигентност” е добре да продължим с това, че ние като човешки същества разполагаме с повече от едно състояние на ума.

На първо място разполагаме с рационален ум (практичната и логична способност за мислене на един индивид). Или това са интелектуалните способности на индивида, където не са замесени емоциите. 

Примери за това състояние на ума има много – решаването на проблем в ежедневието ни, анализирането на финансови отчет на работа, съставянето на някаква прогноза или просто планирането на дневните задължения.

Наред с това, ние разполагаме и с емоционален ум. Това са поведенческите и мотивационните способности на индивида. Добър пример е начинът, по които реагираме в една нова ситуация или реакцията ни за дадено събитие. Когато чувстваме тъга, страх, гняв, радост и т.н. това е нашият емоционален ум. 

Интересни са проучванията, които изследват това до каква степен рационалният и емоционалният ум работят заедно. Според множество по-ранни и съвременни изследвания в тази посока, рационалният ум (измерен с коефициентът на интелигентност – iQ) и емоционалният ум (измерен с нашия коефициент на ЕИ) трябва да се развиват едновременно. 

Както знаем, често не най-умните хора са най-успешните в живота. Вероятно познавате много хора, които са постигали блестящи резултати в университета, но въпреки това са социално по-неспособни или по-неуспешни в личните си отношения и в професионалното развитие.  

Интелектуалните способности, или високият коефициентът на интелигентност (IQ), не са достатъчни сами по себе си и не са единствената „съставка“ за успех. 

Да, високият коефициент на интелигентност може да помогне за завършване с пълно отличие или пък достигане до мечтаната професия, но от коефициентът на ЕИ може да зависи цялостното кариерно позициониране на даден човек. 

Ако трябва да формираме емоционалната интелигентност в кратък вид и в унисон със съвремието, в което живеем, то същият би звучал така:

Емоционалната интелигентност представлява комплекс от умения и способности, чрез които разбираме, използваме и управляваме собствените си емоции.

За да синхронизираме значението за ЕИ, прилагаме дефиницията на Даниел Голман, която е наситена с примери:

„..сред уменията които наричаме “емоционална интелигентност” са възможността да мотивираш себе си, да проявяваш постоянство в трудни моменти, да контролираш импулсите си, да отлагаш възнаграждението от усилията си, да регулираш настроенията си, да не позволяваш на тревогата да пречи на мисленето, да проявяваш съпричастност и да живееш с надежда..“

Какво е значението на емоционалната интелигентност в живота?

След като представихме полагаща дефиниция, то би било полезно да разгледаме какво значение има емоционалната интелигентност в живота. Вече споменахме, че това е комплекс от умения. Това са лични способности, с които си служим в „хода“ на всяка емоция или въобще при използването на емоционалния ум в нас. ЕИ се отнася до изключително голям обем неща в живота на всеки човек. Нека разгледаме някои важни сфери от живота и нейната роля в тях.

Физическо и психическо здраве

Ниската емоционална интелигентност или неспособността емоциите да бъдат правилно приемани, разбирани и управлявани влияе в голяма степен над физическото и психическото здраве. Негативните емоции, които не можем да контролираме в себе си съдействат за натрупването на стрес, тревожност, негативно мислене и т.н. В този смисъл ЕИ е от особена важност, за да се научим как да управляваме правилно негативните си емоции.

Отношения

Емоционалната интелигентност ни помага да изградим по-силни взаимоотношения. Още да разбираме отношенията си с околните правилно. С други думи, тя ни помага да бъдем пълноценна част от всяка една група или малко общество, в което членуваме. Това може да бъде семейна група, спортен клуб, работен екип, приятелски кръг и т.н.).

ЕИ ни помага да преминаваме през множеството предизвикателства, с които ежедневно ни се налага да се сблъскваме. Това са неразбирателства, личностни взаимоотношения, проблеми с колегите на работното място, несъгласия с интимния ни партньор т.н. Също така, тя ни помага да постигаме успешни лични или кариерни цели.

Професионален аспект

ЕИ има особена важност и в кариерното представяне на индивида. Високата ЕИ може ви помогне за правилната ориентация в социално отношение (в училищна среда, на работното място и т.н.). 

ЕИ подпомага правилното себеизразяване и подчертава на околните качествата от характера на индивида (например да ръководи, да мотивира другите, да помага, да бъде приятелски настроен и т.н.). 

Именно поради това все по-често компаниите и институциите предпочитат да оценят емоционалната интелигентност, освен другите умения, които един кандидат притежава. 

Елементи на емоционалната интелигентност

В резултат на множеството проучвания през годините, Даниъл Голман селектира няколко елемента на този вид интелигентност, всеки от които съдържа придружаващи компоненти. Нека заедно разгледаме 5-те компонента на ЕИ. 

1. Емоционално самосъзнание

Под „емоционално самосъзнание“ разбираме познаване в дълбочина на собствените ни емоции или казано по друг начин степента на самоосъзнатост, която сме достигнали. Към този елемент влизат и увереността в себе си, разбирането на нашите силни и слаби страни и тяхното приемане и осмисляне.

На пръв поглед звучи лесно, но това не е съвсем така, тъй като хората имаме склонността да лъжем себе си. При хората с по-висока емоционална интелигентност са налични реална самооценка, изразяване на истинската емоция и нейното осъзнаване. Емоционалното самосъзнание е изключително важно и няма да е грешно ако го наречем основополагащо, тъй като от неговото наличие зависи усещането за хармония и баланс в живота ни.

2. Емоционален самоконтрол

Към емоционалния самоконтрол се причислява един много важен елемент, а именно „контролът над импулса“. Или с други думи умението да реагираме по възможно най-подходящия и адекватен начин в една ситуация. Друг важен компонент е „отлагането на възнаграждението“. Това е способността за проявяване на търпение към самите нас, а съответно и към околните. Ако сме склонни да проявяваме разумна търпимост и доза компромис в дадена ситуация, то това предопределя и адекватната ни реакция.

3. Умения за самостоятелно мотивиране

Този елемент също е опорна точка за нашето личностно развитие. Става дума за това в каква степен и колко успешно управляваме собствените си емоции и доколко мотивиране се чувстваме. Този компонент на ЕИ се отнася към това на какво ниво е нашия фокус и каква е мотивацията ни за работни, творчески и лични цели. 

Хората с развито умение за самостоятелно мотивиране се замислят как и в каква степен неизпълнимостта на техните цели би им се отразила. 

Хората с висока степен на емоционална интелигентност обикновено са по-мотивирани и готови да отложат незабавните резултати в бъдещето. 

4. Емпатия

Емпатията представлява способността да се идентифицираме и да разбираме желанията, нуждите и гледните точки на хората около нас. 

Това е способността да разбираме фините сигнали, които ни се подават от отсрещния човек. Хората с по-висока емоционална интелигентност проявяват емпатия и се справят много добре в разпознаването на чувствата на другите, дори когато същите чувства може да не са очевидни или да не бъдат изразени на глас.

5. Социални умения 

Сред компетенциите тук са „ефикасно междуличностно общуване“, „възможността за изграждане на партньорства“ и „възможността за работа в екип“, под което се има предвид начина на социална комуникация с останалите или нейната липса. 

Нашите социални умения представляват начина, по който нашите лични емоции се възприемат и „комуникират“ с емоциите на останалите хора. 

Обикновено хората с висока емоционална интелигентност разполагат със силни социални умения, които ги улесняват в общуването и сработването с другите. Респективно, хората с по-ниска емоционална интелигентност, трудно могат да хомогенизират усилията или работата си с околните и са по-скоро индивидуалисти, а не екипни личности.

 Сега ще споделим с вас няколко стъпки, с които можете да подобрите това толкова важно качество.

Започнете да забавяте показването на емоции

Случвало ли ви се е да реагирате прибързано по време на напрегната ситуация и по-късно да сте съжалявали че не можете да върнете времето назад? Или пък сте казали нещо по нечии адрес, което не мислите наистина, просто защото сте били ядосани? Независимо дали тези импулсивни реакции са рядко явление или нещо, което ви се случва непрекъснато, има много ползи в това да можете да забавите показването на вашите емоции.

Сетете се за двете ни системи на мислене, които описахме по-рано в тази статия. Имаме т.нар. система за автопилот (съответства на нашите емоции и интуиция) и интенционалната система (която отразява нашето рационално мислене). 

Тъй като нашият рационален начин на мислене е по-бавен, отнема повече време за да се активира и да обърне внимание за грешките, които системата за автопилот може да направи. Съответно много по-лесно е да обидите някой, пред това да се замислите как би се почувствал той и дали това ще засегне отношенията ви след това. За да се справите с този феномен, трябва да развиете ежедневен навик да броите до 10, преди да дадете власт на поведението и решенията, движени от това, което чувствате. Това ще позволи на вашето рационално мислене да се включи и да действате осъзнато, преди да покажете емоциите си.

Простото разбиране как работят тези две системи ще ви позволи да си спестите много главоболия и ще намали импулсивността на взетите решения. 

Започнете да пишете

Редовното записване на мисли и чувства  ще помогне за развитието на емоционалната ви интелигентност. Може да гледате на този начвик като на акт на самообслужване, който насърчава креативността и самосъзнанието. 

Тук няма точни правила как да си водите записки или казано с други думи – всичко работи! Създайте си навик да го правите ежедневно и с времето ще забележите забележителен напредък в това да забелязвате как се чувствате в различни ситуации. 

Щом се превърне в навик да пишете за това какво изпитвате, може да разчупите обстановката и да започнете да експериментирате. Опитайте със сутрешни записки относно това как сте се чувствали предния ден или вечерни за сегашния. Сами ще откриете кое работи най-добре за вас.

Не забравяйте, че ключът е да започнете и да бъдете последователни. Опростете го, като изберете метод на записане – можете да бъде с химикал върху лист хартия,, да използвате диктофон или да направите специална папка на компютърът си с такива файлове ако ви е по-приятно да пишете на машина.

Когато започнете да практикувате навиците, изброени тук, ще искате от време на време да се върнете назад и да преглеждате записите в дневника си. Това също ще бъде добър начин да проверите докъде сте стигнали и колко по-осъзнати сте станали. За по-голям ефект го правете прерз месец два, а не през седмица.

Медитирайте

Медитацията е друг начин за подобряване на ЕИ.  Докато повечето хора са склонни да свързват медитацията с духовността, тя е много добра в това да изгражда нови нервни пътища, които да помагат за управлението на стреса и емоциите. 

По-конкретно, медитацията може да помогне и на мъжете, които се борят с традиционните норми около емоциите и трудностите да изразят чувствата си. 

Препоръчваме да развиете тези два ежедневни навика за медитация:

Практикувате поне 10 мин. медитация за озъзнатост всеки ден. Този тип медитация има за цел да изчисти и успокои ума. За целта влезте в седнало положение с кръстосани крака. След това дишайте дълбоко и се опитайте да се фокусирате върху дишането си. Това ще ви помогне да изградите внимание и фокус, които след това могат да бъдат използвани за по-голямо осъзнатост към вашите емоции. Ще се учудите колко бързо минават тези десет минути и колко по-добре ще се чувствате след това. Прочетете пълната ни статия по темата тук.

Правете поне 5 минути медитация с насочена доброта. Този вид медитация ще ви помогне да управлявате чувствата, които имате спрямо другите хора и да ги направите по-позитивни. С практика и време ще започнете да оценявате това какво и кого имате в живота си все повече. Това може да стане като визуализирате хората в живота си, мислите за всичките хубави моменти заедно и по този начин подхранвате това да ги цените като едно истинско съкровище.

Практикувайте йога

Опитвали ли сте някога Йога? Сега вече имате причина!

Може би сте чували за многобройните ползи на практиката за здравето, но имайте предвид, че тя също оказва значително влияние върху ЕИ. Практикуването на йога ви учи да бъдете в настоящето и ви подтиква към себеосъзнаване, като по този начин ви позволява по-лесно да разпознавате чувствата си. Освен да ви развива физически откъм баланс и гъвкавост, йогата служи като мост, който обединява тялото и емоциите.

Емоциите често се проявяват физически, така че контролът над тялото ще ви помогне да ги разпознавате по-добре, както и да имате по-добър контрол над тях. Създайте си навик да практикувате йога поне по 15 минути на ден и съвсем скоро ще видите първите резултати. Ако ви притеснява това, че никога не сте се разтягали досега и не знаете как да го правите, то в интернет е пълно с клипове за начинаещи.

Вгледайте се в когнитивните си склонности

Емоциите ви често ви водят в грешната посока поради слепи точки, наречени когнитивни пристрастия или склонности (т.нар. „cognitive bias“) Това са опасни грешки в преценката, които могат да ви накарат да вземате лоши решения в личния и професионалния си живот. Перфекционизмът например е такова състояние. Той ви пречи да приемете себе си, останалите и обстановката в която се намирате реалистично.

Трябва да се научите да контролирате въпросните обезпокоителни слепи точки, като научите кои са те за вас и не ги оставяте да поемат контрол над важните решения в живота ви. След това измислете ежедневен ритуал за справяне с най-въздействащите за вас когнитивни пристрастия. Най-предпочитания вариант е да си водите записки.

Първите четири навика, за които ви разказахме, също ще ви поставят в най-подходящата позиция за идентифициране и справяне с тези пристрастия.

Обърнете внимание на  отношението си към другите

Докато първите пет навика в този списък ще ви позволят да размишлявате, да работите и да усещате вътрешния си свят, в даден момент ще трябва също така да се фокусирате и върху външния.

За да управлявате по-добре чувствата си, изградете ежедневен навик да оценявате това, което изпитвате, когато общувате с други хора. Спрете се за момент и помислете какво можете да научите за себе си по време на даден разговор. Обърнете внимание на това как се държите и си задавайте въпроса ,,Защо?’’. 

Снабдени с информацията, която сте научили за себе си, планирайте как ще си взаимодействате с другите в следващата ситуация.

Друг начин да подобрите уменията си за комуникация с другите е като работите върху активното слушане.

Много хора слушат, без всъщност да чуят какво се говори. Това се случва най-вече по-време на спор, когато хората заемат борбена позиция и прекарват времето си, формулирайки отговор в своето съзнание, вместо наистина да слушат другия.

Без правилните умения за слушане не може да се формира или използва чувствителната ви интелигентност и повечето конфликти ще останат нерешени.

Когато разговаряте с други, слушайте активно, вместо просто да кимате, докато дойде вашият ред да говорите. 

Когато разрешавате конфликт, активното слушане ви помага да определите как можете да допринесете за решаването на проблема. Това е така, защото ви дава време да изясните всички неясни точки, както и да използвате емоционалната си интелигентност, за да ви помогне да излезете с подходящ отговор.

Заключение

И така, нека обобщим. В нас ежедневно се проявяват множество емоции, които влияят върху начина, по който живеем и предопределят взаимодействието ни с околните. 

Това, което чувстваме влияе на изборите, които правим, действията, които предприемаме, възприятията и отношенията, които имаме.

Противоречиви са мненията на психолозите и експертите относно това как е най-правилно да бъдат „класифицирани“ чувствата. В тази статия разгледахме няколко известни психолози и техните виждания за този психологичен феномен. А що се отнася до ЕИ, това е комплексът от умения и способности, чрез които разбираме, използваме и управляваме собствените си чувства.

Стойността и ползите от емоционалната интелигентност са огромни по отношение на личния и професионалния успех. Това е основна компетентност в много професии, може да подпомогне напредъка към академичен и професионален успех, да подобри взаимоотношенията и да засили комуникативните умения.

Източници

Emotional Intelligence: Why It Can Matter More Than IQ

Improving Emotional Intelligence (EQ)

Emotional Intelligence as a Predictor of Academic and/or Professional Success

8 Daily Habits To Develop Emotional Intelligence

The Importance of Emotional Intelligence