Захарите се разделят на две основни категории – монозахариди и дизахариди. Монозахаридите или “простите” захари са единични молекули захар, като трите основни, които приемаме, са фруктоза, галактоза и глюкоза. Дизахаридите се опират точно на тях. Те се състоят от двойки монозахариди, образувайки по-сложни захари. Отново има три, най-важни за храненето на човека: захароза, малтоза и лактоза. Връзката между всички тях е глюкозата. Във формирането на захарозата, тя върви ръка за ръка с фруктоза, при малтозата – с още една молекула глюкоза, а в основата на лактозата стоят една молекула глюкоза и една галактоза. 

Какво представлява лактозата?

Лактозата е често наричана “млечна захар”, тъй като единственото естествено срещане на дизахарида е в млякото на бозайници – крави, кози, хора и т.н. Млякото от крави и кози се използва за производството на сирене, кисело мляко и др., но не всички продукти съдържат едно и също количество от дизахарида. Твърдите сирена, като чедър и пармезан, например, съдържат минимално количество, докато изварата, сиренето, прясното и киселото мляко – много по-голямо.

Непоносимост към лактозата – причини

Често първата асоциация, която хората правят с лактозата, е непоносимостта към нея. Това, разбира се, е пределно разбираемо, тъй като вече между 60 и 75 процента от хората имат изградена такава. 

Но какви всъщност са причините за този висок процент?

Лактозната нетолерантност възниква, когато тънкото черво не произвежда достатъчно лактаза (ензим), необходима за разграждането на млечната захар.

Обикновено лактазата я превръща в две прости захари – глюкоза и галактоза, които се абсорбират в кръвоносната система през чернодробното покритие.

Ако има недостиг на лактаза, лактозата в храната ще премине в дебелото черво вместо да бъде обработена и абсорбирана. В него нормалните бактерии реагират с необработената млечна захар, което причинява симптомите на нетолерантност.

Има три типа лактозна непоносимост. Различни фактори причиняват недостига на лактаза във всеки от тях:

• първична – това е най-често срещаният тип и обикновено се развива в зряла възраст. Новородените разполагат с достатъчно лактаза, защото тя е необходима за усвояване на млякото, но с растежа и промяната на диетата на децата, производството на лактаза намалява. Въпреки това, обикновено остава достатъчно високо, за да могат да се усвояват количествата млечни продукти в нормалната диета на един човек. При първична лактозна непоносимост, производството на лактаза се намалява значително по време на растежа, което прави продуктите трудни за усвояване;
• вторична – този вид настъпва, когато производството на лактаза в тънкото черво намалява след болест, нараняване или операция, засягащи го. Заболявания, свързани с вторичната лактозна непоносимост, включват инфекция на червата, целиакия, бактериален свръхрастеж и болест на Крон;
• вродена или развита – възможно е, но рядко срещано, бебета да се раждат с този проблем. Заболяването се предава от поколение на поколение по автозомно рецесивно унаследяване. Това означава, че за да бъде засегнато едно дете, и майката, и бащата трябва да предадат по един увреден (мутирал) ген. Недоносените бебета също имат опасност от лактозна нетолерантност поради недостатъчно количество лактаза.

Има още няколко фактора, които правят хората по-уязвими към лактозна нетолерантност:

• напреднала възраст – лактозната нетолерантност обикновено се появява в зряла възраст. Това състояние е рядко при бебета и малки деца;
• етническа принадлежност – състоянието е най-често срещано сред хора от африкански, азиатски, латиноамерикански и американски-индиански произход;
• преждевременно раждане – бебетата, родени предсрочно, могат да имат намалено количество лактаза, тъй като клетките, произвеждащи я, се развиват към края на третото тримесечие на бременността;
• заболявания на тънкото черво – проблеми в тънкото черво, като бактериален свръхрастеж, целиакия и болест на Крон, могат да предизвикат лактозна нетолерантност;
• определени методи за лечение на рак – ако сте подложени на радиотерапия за рак на стомаха или имате проблеми с червата поради химиотерапия, рискът да развиете нетолерантност към млечна захар се увеличават.

Кои са симптомите за непоносимост към лактозата?

Симптомите на лактозна непоносимост включват:

• подуване;
• газове;
• гадене и повръщане;
• болки в корема;
• разстройство.

Тези симптоми се дължат на необработената лактоза в дебелото черво. Отнема между шест и десет часа след консумация на храната, за да достигне до него, и още 24-36 часа след това за да го премине. Затова симптомите могат да се появят от 30 минути до ден или два след консумация.

Ако усещате тези симптоми след всяка консумация на продукти от мляко, консултирайте се със специалист, за да ви даде точни насоки как да се снабдите с достатъчно количество калций, тъй като рязкото ограничение на приема им рязко ще намали и приема на калций. 

Храни, които съдържат лактоза 

Повечето хора с лактозна непоносимост могат да приемат определено количество млечна захар без да имат сериозни проблеми. Затова, не е задължително да се ограничават напълно от любимите си млечни храни. Освен това, започват да се произвеждат все повече продукти без лактоза, за да се осигури достъп до всички храни на хора с нетолерантност към тях.

Лактозата се среща във всички млечни продукти:

• мляко – всички видове краве, козе и овче мляко;
• сирена – особено меки сирена от типа на крема сирене, котидж сирене и моцарела;
• масло;
• кисело мляко;
• сладолед;
• сметана.

Други храни, които могат да имат този дизахарид в състава си са полуготовите или пакетирани храни. Винаги проверявайте състава преди да ги консумирате:

• печени изделия и десерти;
• зърнени закуски;
• хляб и тортили;
• смеси за палачинки, гофрети, мъфини и др.
• сосове и дресинги за салата;
• обработено месо – бекон, колбаси и др.
• инстантно кафе;
• картофен чипс.

Има ли лечение на лактозната непоносимост?

В случай, че не искате да се разделите с млечните продукти, ето три варианта, които да ви помогнат да се справите с лактозната нетолерантност:

• храносмилателни ензими – могат да подпомогнат на тялото да обработи лактозата, но все още не е ясно колко точно са ефикасни. Ефективността им варира значително – от никакъв забележим ефект до намалени симптоми на нетолерантността и подобряване в резултатите на нивата на тестовете за непоносимост. Други хора изпитват намаляване на симптомите без да има промяна в резултатите на тестовете им, което подсказва, че ефектът може би е плацебо;
• пробиотици и пребиотици – пробиотиците са микроорганизми, които предоставят ползи за здравето, докато пребиотиците са видове фибри, които служат като храна за тези микроорганизми, подхранвайки полезните бактерии в червата. Въпреки че повечето изследвания не са мащабни, и пробиотиците, и пребиотиците са доказани да намаляват симптомите на лактозна нетолерантност. Някои видове може да са по-ефективни от другите, но най-полезните пробиотици се смята, че са щамовете Bifidobacterium и Lactobacillus, които често се срещат в пробиотични йогурти и добавки.

Заключение

Въпреки големия процент хора с лактозна нетолерантност, има начини за справяне с проблема. Ако забележите, че след консумация на продукти, високи на лактоза, получавате някои от симптомите, посочени по-горе, свържете се с гастроентеролог, за да предотвратите повече последствия и намалете количеството млечна захар, която приемате. 

Не забравяйте да се храните балансирано и да слушате тялото си!

Източници

Lactose intolerance

What Is Lactose?

Lactose Intolerance

Treatment options for lactose intolerance