В наши дни диабетът е една от най-често срещаните болести. Страдащите от него в България са поне 600 000, а в световен мащаб това число стига до над 600 милиона. По изследвания над 10 процента от възрастните в света се борят с болестта, като половината от тях дори не подозират това. Според специалисти, много хора живеят, страдайки от симптоми, без да са диагностицирани. Често те се намират в т.нар. състояние на предиабет.
Какво представлява диабетът?
Диабетът е често срещано хронично заболяване, което засяга метаболизма и се появява вследствие на повишено ниво на глюкоза в кръвта. Причинява се от комбинация от множество фактори – нездравословно хранене, стрес, високо кръвно налягане, наднормено тегло и наличие на родственици с болестта.
Разпространението на захарния диабет е средно от 1% до 3%, като при юношите и децата е от 0,1% до 0,3%. Според изследвания на всеки 10-15 години процентът се удвоява, като основно се увеличава този на боледуващите с тип 1. При болестта се наблюдава расова устойчивост, като под най-голям риск от заболяване са хора от монголоидна и негроидна раса.
Видове диабет и техните симптоми
Срещат се два основни захарни типа с различни особености. По време на бременност може да се развие и т.нар. гестационен диабет. Трите вида представляват:
- тип 1 – нарича се още инсулинозависим, понеже се характеризира с пълна или частична липса на инсулин. Най-често се развива в детска или младежка възраст, но е възможно да се прояви и на по-късен етап;
- тип 2 – характеризира се с инсулинова резистентост. В миналото се е развивал главно при възрастните (поради което е бил наричан “старчески”), но в днешни дни се проявява при все по-ранна възраст поради масовото затлъстяване и повишената консумация на захар;
- гестационен – развива се в третия триместър на бременността и обикновено отшумява след раждането. При наличието на такъв се изисква строго наблюдение над плода и неговото развитие. Жените, развили това заболяване, са под по-голям риск от диабет тип 2 на по-късен етап;
Как се диагностицира?
При опасения за наличието на болестта е нужно да се свържете с вашия лекар. Диагностицирането се извършва от специалист след кръвни тестове. Симптомите на заболяването са особено специфични. Най-честите включват:
- учестено уриниране – тук се има предвид не само честота на уриниране, но и увеличени количества урина. По този начин тялото се опитва да се отърве от глюкозата, която носи със себе си голямо количество вода. Поради болестта, тя не може да се оползотвори от клетката;
- повишена жажда – в опитите си да възстанови баланса в тялото, организмът премества част от вътреклетъчната вода в кръвта. Това води до обезводняване и съответно повишено усещане за жажда;
- увеличен апетит – този симптом е по-често срещан при тип 2. До клетките не стига достатъчно енергия, което кара организма да се нуждае от повече калории и храна;
- умора – тя е неизменна част от живота ни, но при постоянна такава, дори след пълноценен сън, умората може да подсказва за наличието на заболяване;
Каква е ролята на инсулина?
Нивото на кръвната захар се регулира от взаимодействия на множество различни хормони и химикали. Глюкозата е ключова за производството на енергия в тялото ни, като може да стигне до клетките само в присъствие на достатъчно количество инсулин (хормон, произвеждащ се в т.нар. бета-клетки на панкреаса). След храна, кръвната ни захар се повишава. Инсулинът я понижава, като подпомага на глюкозата да влезе в клетката и да изработи енергия. Така функционира той при хора, които не се борят със заболяването. При страдащите е характерна пълна или частична липса на хормона, като наличният такъв е с нарушено действие. На нуждаещите се инсулинът се прилага подкожно, но в спешни случаи може и венозно. Той се метаболизира около 60% в бъбреците и 40% в черния дроб, но не се залавя за плазмените протеини. Плазменият полуживот на инсулина е от 3 до 5 минути.
Диабет и наследственост
Всеки от нас носи дадена наследственост, като при това заболяване тя е решаваща. Без да има такава, то не може да се развие. В повечето случаи, обаче, тя не е достатъчна, за да станем диабетици. Ние не унаследяваме самата болест, а само тенденцията за нейната проява.
Различни фактори, свързани с начина ни на живот и околната ни среда, отключват заболяването. Това се отнася и за двата вида захарен диабет, като наследствеността е различна. Тя не може да се проследи лесно, понеже не е свързана само с един ген. Ако е болен един родител, то вероятността за наследяване на заболяването от тип 1 е 10%, а от тип 2 – около 80%.
Заключение
В последните години нездравословният начин на живот става все по-често срещан. Прекаляването с вредни храни, хроничното застояване, липсата на движение и високите нива на стрес в ежедневието на повечето хора правят диабета една от най-широко разпространените болести. Дори и тя да е генетично заложена в нас, можем да се предпазим от нея като подобрим начина си на живот. Избягвайки стреса и грижейки се за здравето си, сами можем да намалим вероятността от развиване на захарната болест.
