Всички ние сме родени с умението да се храним по интуиция, което впоследствие забравяме. Откъде знаем ли? 

Помислете за бебета, които плачат, когато имат нужда от храна, спират, когато са сити, след това плачат, когато трябва да ядат отново. Предполагаме ще се съгласите с нас, че те нямат график за хранене (за съжаление на уморените им родители!). 

Някои дни бебетата хапват повече, други хапват по-малко, но ако теглите чертата, всичко се балансира. Децата правят същото. Може да забележите и променящите им се предпочитания – един ден ядат доста плодове, а на следващия ден искат нещо месно или тестено. 

Но ако погледнем общата картинка, те консумират разнообразни храни и достатъчно хранителни вещества, за да поддържат здравословен растеж.

Какво обаче става впоследствие? 

Докато растем, ние се запознаваме с правилата за хранене. Ставаме по осъзнати за това, което се намира в чинията ни и нещата се променят.

Казано ни е, че е добре да консумираме определени храни и да ограничаваме други. Започваме да разделяме всичко на “вредно” и “здравословно” в мисловни категории и рядко можем да си хапнем нещо “вредно” без това да повлияе върху начина, по който се чувстваме. 

Спомнете си за последното неконтролируемо чувство на вина, което изпитахте, след като изядохте нещо “вредно” и ще разберете за какво говорим.

Също така научаваме, че определени тела са по-атрактивни от други и, че промените в начина ни на хранене могат да направят тялото ни повече или по-малко атрактивно за другите.

Когато това се случи, ние избягваме да използваме вътрешните сигнали на тялото и започваме да слушаме външни такива за това какво, колко и кога да ядем. В здравословни граници това е нормално, особено в свят пълен с нискокачествена, висококалорична храна. 

Но това поведение често излиза извън контрол и може да предизвика каскада от нежелано хранително поведение, включително диетуване, хронично ограничаване на определени храни, преяждане, емоционално хранене и обсебване от храната. 

Интуитивното хранене е противоотровата на хаоса създаден от диетите и ограниченията. Идеята на интуитивното хранене е да консумирате това, което тялото ви наистина желае, като прецените какви храни ви карат да се чувствате най-добре и кога наистина имате биологичната нужда да се нахраните.

Видове Глад

Но как всъщност да сме сигурни, че тялото ни има нужда от храна? Ако хората се хранеха само защото телата ни се нуждаят от енергия, нещата щяха да са прости. Това обаче не е така, затова можем да разграничим три вида глад.

• Биологичен глад (хомеостатичен) – когато не сме се хранили в продължение на часове, стомахът ни започва да къркори и ние започваме да усещаме обичайните телесни усещания и нужда за храна;
• Сетивен глад (хедонистичен) – копнежът за храна, постоянни мисли за ядене без каквато и да е физиологична нужда от това. Изпитвате този глад, когато искате да усетите специфичен вкус, например нещо сладко, солено или хрупкаво;
• Емоционален – хранене за да се потиснат дискомфортни чувства (като самота, скука и гняв). 

Неконтролируемото усещане за глад обаче е почти идентично независимо дали е отключено емоционално или биологично. 

Нужно да се научим как да се справяме с хедонистичния и емоционалния глад и да разпознаваме естествените сигнали на тялото, когато става въпрос за биологичен глад. 

С други думи, хората, които са усвоили умението да се хранят интуитивно могат да разпознават чувството на биологичен глад, преди то да се е превърнало във вълчи глад, последван от преяждане.

Каква е разлика между диета и интуитивно хранене?

Какво би се случило, ако повече никога не чувствате глад или никога не узнаете как изглежда лекото усещане за глад? Ако искате да разберете, попитайте някой хроничен диетик! 

Диетиците са хората, които спазват диета след диета, надявайки се, че следващата ще бъде тази, с която ще постигнат мечтаната форма. 

Те стигат толкова далече в отричането на глада си, че за тях става лесно да го изключат. 

Вместо да се храни, когато е гладен, яденето при хроничните диетици често е базирано на сбора от правила в тяхната глава:

• Време ли е? 
• Заслужавам ли го? 
• Нискомаслено ли е? 

Дори и хората, неспазващи диета, които карат твърде дълго без храна, също често преяждат. Проблемът с постоянното отричане на глада е на две нива. 

Първо, обикновено прераства в преяждане. 

Второ, когато умът свикне да пренебрегва сигналите на глад, те стават незабележими и вие вече не ги “чувате”. 

Или пък може да „чувате“ глада си в моменти на краен, вълчи глад, което може да е крайно неприятно или да отключи хранително разстройство.

Леките усещания за глад са атрофирали за диетика, който постоянно се стреми да ги потисне. Вместо това човекът на диета може да почувства само крайния, вълчи глад — или да бъде толкова откъснат, че да не може да идентифицира чувството на глад. 

По същия начин за този индивид става все по-трудно да разбере какво означава истинската ситост. Вместо това диетикът се върти в сивата зона на това, което се нарича „биологична апатия“. 

В тази зона няма ясно различими знаци за глад и ситост. Тази зона е така широко разпространена за хроничния диетик, че вместо да се доверява на вътрешните си сигнали за хранене – глад и ситост, преобладават мисли за храна, когнитивни правила и присъди и те му казват какво да прави във всеки един момент.

Дилемата на диетика

Тази дилема се отключва от желанието на човек да бъде слаб, което води до спазването на тежки ограничения и лишения. 

Тогава се разгръща същината на дилемата. Спазването на диетата води до все по-силен глад за храна. 

Спазващият диетата се поддава на желанието и преяжда често, а накрая си възвръща загубеното тегло. Този човек започва отчаяно отначало, с първоначалното тегло (или дори по-високо). 

И щом отново се появи желанието да бъде слаб, започва следващата диета. 

Дилемата на спазващия диети продължава непрекъснато и се влошава с всеки нов цикъл, като чувството за липса на контрол става все по-силно.

И така, как да се разбие този безсмислен порочен кръг? 

Краткият отговор е много прост: трябва да се откажете от спазването на диети. 

Нов Подход към Храненето

Интуитивното хранене е философия на хранене, при която ставате отговорни за вашето тяло и за сигналите за глад и ситост, които идват от него (т. нар. “вътрешни сигнали”)

Първата стъпка към връщане в света на нормалното хранене, свободно от диети и безпокойство за храната, е да уважавате биологичния (хомеостатичния) си глад. 

Тялото ви има нужда да знае, че има постоянен достъп до храна – че диетите и лишаването са приключили веднъж завинаги. В противен случай вашата биология винаги ще е на повикване, готова да отблъсне самоналоженото хранително лишение.

Диетата след диета е научила тялото ви, че личните ви сигнали на глад са чести, така че трябва да остане нащрек. 

Гладуването и недостигът на храна винаги са съществували в развитието на човешкия вид. Точно затова, телата ни са добре биологично адаптирани да оцеляват от глада чрез намаляване на енергийните ни нужди, увеличаване на биологичните химикали, които отключват импулса ни за хранене и т.н. Много по-лесно е да спрете да се храните, когато наистина сте сигурни, че ще можете отново да се храните. 

Например, представете си, че сте в стая и предлагате на гладуващо дете чиния с бисквити. Казвате на детето, че то може да си вземе само една бисквита. Напускате стаята и оставяте детето само с пълната чиния. Какво би направило гладното дете? Естествено, ще изяде всичките! Но ако детето знаеше, че бисквитите (или която и да е храна) ще бъдат винаги на разположение, когато е гладно, натискът да яде ще се намали достатъчно. Същото важи за диетиците. 

Доста трудно е да чуеш глада си, ако никога не си го слушал. 

Сега комбинирайте неумението да идентифицирате глада си с противоречива Интернет информация, лоши хранителни навици (които с години сте изграждали) и имате рецепта за провал.

Това ни накара да създадем книгата “Интуитивно Хранене: Живот БЕЗ Диети”. Целта ни беше да направим наръчник, който да помогне на хората веднъж завинаги да скъсат с мисленето за диети и ограничения, като същевременно им дава дългосрочна алтернатива, а именно интуитивното хранене. И сега, след близо година работа по книгата, тя е вече факт! 

„Интуитивно Хранене: Живот БЕЗ Диети“ не е поредното клише на тема хранене, а практичен наръчник, който ще ви съпровожда в приключението към здравословен живот!

Проучванията показват, че повече от половината от загубеното тегло се възвръща в рамките на 2 години след приключването на диетата, а до 5 години повече от 80 процента от загубеното тегло е възстановено! 

В търсене на по-устойчив начин за хранене, ние създадохме книгата „Интуитивно Хранене: Живот БЕЗ Диети“. След прочитането ѝ вие ще:

• Научите как да отхвърлите диетичния манталитет и ще разберете как да намирате удовлетворение в избора на храна; 
• Разберете как да разпознавате и уважавате глада си като първичен биологичен инстинкт; 
• Можете да изграждате здравословни навици и ще разберете как да се отървете от тези, които ви вредят; 
• Разберете какви са 10-те принципна на интуитивното хранене на д-р Красимирова и как можете да ги приложите, за да се освободите от мисленето за диети, ограничения и лишения;

Ние сме родени с цялата мъдрост, от която се нуждаем, за да се храним интуитивно! Тази книга ще ви помогне да се свържете отново с тази мъдрост!