На 11 март 1811 г. едно хаотично движение се появява в Нотингамшайър и се разпространява бързо в северната част на Англия.

Това движение е ръководено от група недоволни текстилни работници, които прекарват по-голямата част от живота си да се специализират в тъкането, и се страхуват, че нарастващата популярност на автоматизираното текстилно оборудване ще замени работните им места и препитанието им. До тогавашния момент квалифицираните работници живеят според преобладаващото мислене на времето: колкото повече специализирате, толкова по-добра е Вашата финансова сигурност. Но това чувство за сигурност е неочаквано изтръгнато от повечето квалифицирани текстилни работници, които изведнъж се оказват безработни и не могат да свържат двата края, тъй като вече не могат да се конкурират с новите индустриални машини.

Водени от ярост и нужда за справедливост, работниците се събират заедно и се зарекли да унищожат текстилните машини, които откраднали работните им места. Те се нарекоха „Лудитите“, кръстени на Нед Луд – измислен персонаж, наподобяващ Робин Худ, който унищожавал текстилни машини. Късно през нощта те се срещат, за да упражняват тренировки и маневри, а през деня разбиват и изгарят станове, цехове и фабрични машини.

Тъй като лудитите бързо нарастват в популярността си из цялата страна, богатите собственици на фабрики набират над 14 000 войници, за да отвърнат с насилие. В крайна сметка, британското правителство приема Закона за нарушаване на рамката от 1812 г., който прави унищожаването на механизираните станове наказуемо със смърт. Малко след това няколко десетки лудити са обвинени в престъпления, убити чрез обесване или изпратени в други страни. И точно така, с един замах антитехнологичното движение, водено от квалифицирани текстилни работници от средната класа, изчезва.

В следващите 200 години най-дълбоките страхове на лудитите никога не се сбъдват. Специалистите и работниците в офис с дълъг опит продължават да доминират в сферата на своите професии, докато машините работят успоредно с тях.

Всичко продължи по този начин…поне до днес.

Прераждането на полимата

„Никога не преподавам на своите ученици … Опитвам се само да осигуря условията, в които те могат да се научат.“

– Алберт Айнщайн

В известното си есе от 1953 г. „Таралежът и лисицата“ философът Исая Берлин разделя мислителите на две категории – таралежи и лисици, като се позовава на древногръцкия поет Архилох, който отбелязва че „Лисицата знае много неща, но таралежът знае едно голямо нещо“.

Берлин обяснява, че докато таралежите „свързват всичко с една, централна визия“, лисиците „преследват много свързани цели … ако изобщо са свързани, по някакъв начин“. В продължение на много векове, така наречените таралежи се наслаждават на висока почит в обществото като онези, които са изкарали своите „10 000 часа“, за да постигнат майсторство в избрана област. Междувременно, лисиците биват захвърлени настрана заради това, че са любители на всички занаяти, но майстори на нито един. Те са описвани с думи като “нефокусирани“ и „без посока“.

Но в историята е имало и време, когато така наречените лисици са били почитани и уважавани от обществото. Нарича се Ренесанса – културно движение, което се простира от 14 до 17 век.

През 1432 г. италианец, който може да бъде причислен към така наречените „лисици“,, пише писмо, за да търси работа от херцога на Милано, и изброява постиженията си в широк спектър от дисциплини, включително скулптура, архитектура, наука и математика. Писмото не включва талантите му в живописта, музиката, литературата, анатомията, геологията, астрономията, ботаниката, писането, историята и картографията.

Естествено, че ,,лисицата” е получила работата и по-късно в историята писмото става известно като днешното CV. Тази лисица била въплъщение на генералист или формално „полимат“: казвала се Леонардо да Винчи.

Леонардо еднолично е пионер в няколко несвързани житейски полета – изобретява парашута, бронирана бойна машина, калкулатора, подобрена версия на хеликоптера,и не на последно място – известните си картини като Мона Лиза и Тайната вечеря. Иронично е обаче, че въпреки факта че той изобретява CV-то, младият Леонардо да Винчи би се борил да намери добре платена работа на днешният специализиран работен пазар. Вероятно същата съдба би сполетяла и неговите съвременници, включително Галилей, Лайбниц, Микеланджело, Шекспир и Коперник. Може би биха пропиляли таланта си заради нуждата да се специализират в съвременната образователна система.

След Ренесансовият период полиматът до известна степен се превръща  в застрашен вид – в реликва от миналото. Но през последните няколко десетилетия станахме свидетели на възраждането на полимата като водеща публична фигура: Бил Гейтс, Стив Джобс, Джеф Безос и най-вече Илон Мъск. Всички знаци сочат че предстои безпрецедентен период в човешката история, който ще роди нова порода полимати, които надминават тези от периода на Ренесанса.

Четвъртата индустриална революция пристигна

„Роботът не може нито да навреди на човечеството, нито с действие нито с бездействие.“

– Исак Азимов

Според доклад на Макинзи за 2017 г. между 400 милиона и 800 милиона работни места в световен мащаб могат да бъдат автоматизирани от машини до 2030 г. Междувременно, в друг доклад, публикуван от Оксфордския университет, се отбелязва че 47% от общата заетост в САЩ е под риск от автоматизация. 

Масовото прочистване на хората вече е в ход: автомобили и камиони без шофьори, изкуствено интелигентни рентгенолози, хирурзи, шахматисти, адвокати и счетоводители.

Най-големите фирми от 60-те са имали много повече наети работници от тези сега, и според някои това е показателно за бъдещето на автоматизацията.

През 1962 г. AT&T има пазарна капитализация от 20 млрд. Долара и 564 000 служители, докато General Motors има пазарна капитализация от 12 млрд. Долара и 605 000 служители. 2

За сравнение, през 2017 г. Apple имаше пазарна капитализация от 800 млрд. Долара и само 116 000 служители, докато Google имаше пазарна капитализация от 679 млрд. Долара и само 73 992 служители. 

Какво прави днешната цифрова революция толкова по-различна от останалите? В крайна сметка хората са оцелели и просперирали по-време на предните три големи индустриални революции от 18-ти век.

Разликата е фина, но драматична: машините започват да се учат и да действат самостоятелно с огромни скокове на напредък.

Всяко съмнение, че една машина не може потенциално да надмине човека беше изхвърлено през прозореца, когато алгоритъмът на Google победи световния шампион на древната игра Go – стратегическа игра, която е много по-сложна от шаха. Така наречените традиционни квалифицирани работни места, които някога се смятаха за защитна мрежа за завършилите, сега по ирония на съдбата са най-изложени на риск да бъдат автоматизирани. И желаните от старата школа умения като лидерство, управление, социално влияние и управление на времето, бяха силно изпреварени от уменията за критично мислене и творчество.

Според проучване на световния икономически форум на водещи глобални работодатели, петте най-търсени умения до 2022 г. ще бъдат: 

Аналитично мислене и иновации.

Активно учене и стратегии за обучение.

Креативност, оригиналност и инициативност.

Технологичен дизайн и програмиране.

Критично мислене и анализ.

Най-желаните работни роли в бъдещето не приличат на онези от миналото, а включват следните високо-търсени умения: мениджъри за иновации, учени за данни, разработчици на софтуер и приложения и мениджъри за електронна търговия и социални медии.

До 2022 г. се изчислява, че не по-малко от 54% от всички служители по целия свят ще се нуждаят от значително преосмисляне и повишаване на тяхната квалификация, тъй като работните места с единичните умения бързо намаляват.

А тези, които продължават да се стремят към специализацията, рискуват да загубят работата си много по-рано, отколкото си мислят.

Тъй като автоматизацията продължава да унищожава репетитивните задачи, които по принцип са заети от квалифицирани работници, работните места за начално и средно ниво ще станат оскъдни, специалистите ще се конкурират ожесточено помежду си за по-ниски заплати и в крайна сметка икономически жизнеспособните работни места ще останат само тези на висше ниво.

Междувременно организациите, които не успеят да внесат нововъведения и да се адаптират бързо, ще загинат с бърза и мъчителна смърт. Скорошната история е пълна с гробищата на така наречените „твърде големи, за да фалират“ корпорации, които попаднаха на трудни времена. Между тях са: Kodak, Blockbusters, HMV, Hummer, Toys R Us, и наскоро Walmart, която е в най-голямата битка от своята 68- годишна история срещу разрушителните иновации на Amazon.

 Инвеститори и предприемачи вече се блъскат един в друг, за да спечелят златната треска на изкуствения интелект и да детронират старите фирми. Инвестициите на рисков капитал в стартиращи компании за изкуствен интелект са се увеличили шесткратно от 2000-та г. насам.

В разгара на хаоса и несигурността, комуникацията между младото поколение в работната сила и старото поколение, които ръководят корпорации, напълно се разпадна. Проучване на работници от 36 държави разкрива, че 43% от младите планират да напуснат работата си в рамките на следващите две години, като само 28% от биха били готови да работят там след пет години. 

В неистови усилия да успокоят бурята, политиците се бият помежду си за универсален основен доход, за да смекчат предстоящата криза на работните места. Изглежда, че надеждата е загубена. Но в края на тунела има светлина. Тъй като технологии проникват бързо в работната сила и обшира на нужните умения става все по-широк, тези, които ще оцелеят и успеят, ще бъдат гъвкавите и постоянно учещи хора. Техният опит няма да бъде толкова дълбок, колкото този на техните предци, а вместо това ще наподобява този на полимат – широка база от знания в несвързани сфери. Както са установили проучванията, най-добрите идеи възникват от комбинирането на прозрения от области, които не изглеждат свързани на пръв поглед. Няма никой по-подготвен да направи това от генералистите – хората от тип “лисица”. Те ще държат ключовете към иновациите.

Има голяма вероятност да настъпи радикална промяна в баланса на силите, на която човечеството никога не е било свидетел досега. За първи път в историята лисицата е изпреварила таралежа

„Интелигентността е способността да се адаптираш към промяната.“

– Стивън Хоукинг

Истината е, че не всички приказки имат щастлив край. И изглежда, че може би сме стигнали до края на романтичната приказка: тази че специалист и машина могат да работят заедно в хармония. Невероятната скорост на технологичните подобрения в изкуствения интелект и машинното обучение започват да разклащат самите основи на естеството на работата. Традиционните кариерни пътеки и образователните институции, които ги захранват, вече не са основите на сигурността на работното място, както са били от векове насам. А старите гвардейски фирми и лидери, които продължават упорито да държат старите методи защото „винаги сме го правили по този начин“, ще изчезнат толкова бързо, колкото падналите есенни листа, пометени от внезапен порив на вятъра.

Лудитите вдигнаха бунт преди повече от 200 години. Предупредиха ни, че ще дойде ден, когато специалистът ще бъде застрашен.

Може би е време да обърнем голямо внимание и да се вслушаме в предупреждението им. Днес много таралежи свободно обикалят хълмовете и властват над малкото лисици. Утре само няколко лисици ще управляват многото таралежи.

ИЗТОЧНИЦИ

Future of employment – Oxford

http://www3.weforum.org/docs/WEF_Future_of_Jobs_2018.pdf Future of jobs – WEF

Survey- Millennials view on work

Structural holes and good ideas – UCHICAGO