Никога в историята на човечеството хората не са се радвали на такова изобилие от знания, каквото съществува в днешната дигитална епоха. От появата на интернет имаме невиждан досега достъп до информация събирана хиляди години, и цялата сега е вътре в джоба ни. Разглезени сме от избора на книги за „самопомощ“, подкасти, статии, видеоклипове, курсове, семинари и много други. Разпространено е убеждението, че знанието е сила: колкото повече информация консумираме, толкова по-големи са шансовете ни за успех във всички начинания.

Но дали това изобилие от знания ни е направило по-добри от преди? След като всички ние имаме достъп до подобна база от знания, защо толкова малко хора се радват на голям успех? Изглежда, че основната разлика между хората, които живеят богат, пълноценен живот и тези, които не го правят, не е знанието. Това е нещо много по-мощно.

Това е мъдростта.

Основните разлики между знанието и мъдростта

„Най-тъжният аспект на живота в момента е, че науката събира знания по-бързо, отколкото обществото събира мъдрост.“

– Исак Азимов

Често грешим знанието за мъдрост, а мъдростта за знание. Знанието е потенциална сила – като четка в ръцете ви. Това е натрупването на информация и факти чрез четене или диалог. И обратно, мъдростта е приложно знание – умение как точно да използвате четката, за да създадете желано изображение. Това е синтезът на опит със знания, за да извлечете истини, които остават до края на живота Ви. Знанието се дава и е лесно достъпно дори на глупавия човек. Но мъдростта се печели чрез учене от грешки в реалния свят. Човек може да придобие знания, но не търсете мъдрост – тя се появява, когато най-малко очакваме. Знанието проправя пътя към мъдростта, но мъдростта е вратата, която разкрива истини във външния свят, които вече живеят във вътрешния.

„Знанието се гордее, че е научило толкова много, а мъдростта е смирена, че не знае нищо повече.“ – Уилиям Каупър

Знанието е инструментът. Но мъдростта е съкровището. Знанието е полезно само в лицето на сигурността. Мъдростта винаги е полезна както във времена на сигурност, така и на несигурност. Това са някои от ключовите разграничения, които подчертават превъзходството на мъдростта над знанието. Тогава въпросът е: Как да открием съкровището на мъдростта в морето от знание, което съществува в нашия свят?

Ерата на затлъстяването на знанието

„Четенето снабдява ума само с материали на знанието. Мисленето е това което прави това, което четем, наше. „

– Джон Лок

Двете гръцки думи „philo“ и „sophia“, от които произлиза думата „философия“, буквално означават любов към мъдростта.

Никое друго общество в историята не е въплътило тази любов към мъдростта повече от древните гърци, чието любимо занимание включваше споделяне на знания и участие в интелектуална дискусия. Древните гърци вярвали, че тялото и умът са неразделни: здраво тяло, прикрепено към негоден ум, става безполезно. Както и обратното. Затова не е изненадващо, че древните гърци са родили най-великите мислители на всички времена, включително Сократ, Платон и Аристотел. Тяхната мъдрост ни е донесла азбуката, демокрацията, науката и математиката, философията, журито, училищата и много други идеи. Но подобно на днешния ден, древните гърци са били изложени на изобилие от информация и знания. И така, как успяват те да изровят измежду шума на знанието, за да извлекат мъдростта, която преобразява света?

Според древния китайски философ Конфуций това може да бъде разделено на три прости стъпки:

„По три метода можем да се научим на мъдрост:

Първи метод – чрез размисъл, който е най-благороден;

Втори метод – чрез имитация, който е най-лесен;

и трети метод – чрез опит, който е най-горчивият. „

Въпреки че това може да изглежда просто, шокиращо е, че съвременното общество още не е успяло да направи първата стъпка – размисъл. Участваме в луда надпревара, за да ‘свършим работа” възможно най-бързо, така че не отделяме време за така необходимото уединение. Бързо купуваме най-популярните книги в списъка на бест-селърите, но не успяваме да отразим знанията, които сме консумирали – или още по-лошо, дори не ги четем, оставяме книгите да събират прах на нашите рафтове и показваме нашите непрочетени колекции от книги на други.

В медиите се говори много за физическо затлъстяване, причинено от прекомерна консумация на храна. Но какво да кажем за психическото затлъстяване, причинено от прекомерна консумация на информация? Подобно на бързата храна, консумирането на информация за „самопомощ“ може да доведе до пристрастяване, тъй като се надяваме някой ден да открием вълшебния куршум, който да оправи всички наши проблеми. Подобно на наркозависими, ние скачаме от един източник на информация на друг и никога не сме доволни от това, което сме консумирали.

Иронията е, че прекомерното ни потребление на информация води до обратното на очакваното: вместо да бъдем вдъхновени да предприемем действия, ние сме парализирани и претоварени. Под повърхността нашето маниакално търсене на знание стои оправдание да отлагаме задачите си и страх. Знаем много, но нямаме реална полза или видим резултат от това.

В днешно време всеки посредствен човек може да твърди, че е експерт и да споделя мненията си по всяка тема, въпреки че липсата му на опит прави тези мнения повърхностни и неточни. Междувременно, така наречените експерти с десетилетия опит уж знаят всичко, но им липсва мъдрост. Всъщност те са най-податливи на вземане на най-лошите решения и прогнози. Доста често илюзията че знаят всичко ги прави слепи за собствените им грешки и реалните резултати, случващи се около тях. Поради тази причина, много от знанията, които консумираме днешно време са не само повърхностни, но и неточни, понякога даже крайно погрешни. В хуманитарните науки например, този феномен е широко разпространен.

Това показва, че мнозинството от теоретичните знанията днешно време са неприложими, неточни, вечно променливи или твърде индивидуални. От тях не можем да извлечем твърдо доказани насоки за живота ни, но можем да извлечем мъдрост.  Ако човек с наднормено тегло желае да излее излишните мазнини и да влезе във форма, той упражнява тялото си с тренировки. По подобен начин, ако искаме да изхвърлим излишни знания и да придобием мъдрост, трябва да тренираме ума си чрез дълбоко размишление.

Скромността е ключа към мъдростта

„Когато дойде гордостта, тогава идва позорът, но със смирението идва и мъдростта.“

– Цар Соломон, Притчи 11: 2.

Знанието не е сила, а просто потенциалът на силата. И тази сила е мъдрост. Чрез размисъл, действие и опит можем да се възползваме от нашата вътрешна мъдрост. Но това не е възможно без една ключова съставка: смирение. Без смирение е невъзможно да се придобие мъдрост. Както древногръцкият философ Сократ казва: 

„Единствената истинска мъдрост е да знаеш, че не знаеш нищо“.

Наред с мъдростта, смирението отваря умовете ни за нови начини на мислене, които ни помагат да вземаме оптимални решения. В днешния шумен свят стана изключително трудно да се решим кои съвети да слушаме и кои да игнорираме. Трудно бихте намерили мъдър човек, тъй като гласовете им са заглушени от шума. Когато се съмнявате, настройте ушите си към гласа на смирения човек, защото неговата преценка обикновено е най-точната спрямо заобикалящата ни среда от шума на тълпата.

Друг начин да намерите приложна мъдрост е чрез така нареченият “бръснач на Окам”. Според тази теория, най-простото решение на един проблем е най-правилното. Вместо да търсите комплексни теории и решения за сложните си проблеми, в множество от случаите простото решение има много по-голям шанс за успех.
Доста често хората знаят от самото начало как да намерят решенията или истините за нещата, които ги тревожат, но ги е страх да ги посрещнат лице в лице. Страх ги е от провал и от това какво ще кажат другите. 

Но когато човек е смирен, той е истински самоуверен и ума му не се замъглява от прекомерна гордост или ненужен страх. 

Защото не всички знаещи хора са мъдри. Но всички мъдри хора са знаещи и смирени.

ИЗТОЧНИЦИ

Кризата на възпроизводимост в науките