Тази статия е изготвена в сътрудничество с ActivoBrain - аудиоблогът на успешните хора. За повече подобни статии, можете да посетите уебсайта activobrain.com

Търсите ли мотивация, за да постигнете спортни успехи? А може би се чудите защо някои хора постигат забележителен успех и имат неизчерпаема мотивация, а други хора не? 

В днешната статия ще се фокусираме точно върху това! Ще ви разкажем мотивиращата история на Роджър Банистър, който през 1954 г. промени бягането завинаги! 

На 6 май 1954 г. Роджър Банистър, 25-годишен студент по медицина, изкарва обичайната си сутрешна смяна в болница „Сейнт Мери”. След това, той обядва с приятелите си и се отправя към Оксфорд. Заедно с Крис Чатауей и Крис Башър, се подготвя да се състезава срещу лекоатлетическия отбор на Университета в Оксфорд.

Въпреки страстта си към бягането, Банистър не бил точно най-добрия бегач. Ангажираността му като редовен студент по медицина и редовните болнични смени му оставяли малко време да тренира. Тичането му било ограничено до само три седмични половинчасови тренировки, а липсата на треньор го принудило да създаде своя собствена система за подготовка за състезания.

Близо 1200 зрители се били събрали, за да наблюдават състезанието въпреки лошото време. Шестима бегачи, включително Банистър, се били подготвили на старта, готови да пробягат една миля, което се равнява приблизително на 1 км. и 600 метра.

Подобно на Банистър, по-голямата част от състезателите на това разстояние имали и една друга цел освен победата – да изминат разстоянието за по-малко от 4 минути. 

От 1886 г. най-талантливите бегачи и най-добрите треньори давали всичко от себе си и въпреки това не успели да изминат разстоянието от 1 миля за по-малко от четири минути. Според Банистър четири-минутната бариера била „по-скоро като Еверест“- нещо, което сякаш се противопоставя на всички опитващи се да я преминат.

В 18.00 ч. Състезанието започнало. Двама бегачи, Башър и Чатауей поели преднината през първите три минути от състезанието. Във финалния етап, с по-малко от 250 метра до финала, Банистър се включва с невероятно темпо, повежда и печели състезанието.

На стадиона настъпва тишина. Всички чакат с нетърпение да разберат какво се е случило. Тогава изведнъж коментаторът на състезанието съобщава: 

“Дами и господа, ето го и резултатът от деветото бягане за деня на една миля: Първи е номер 41, Роджър Банистър от Аматьорската асоциация и бивш състезател на колежите в Екзитър, Мъртън и Оксфорд, като времето му е нов рекорд. След официациализиране на резултатите, това ще е рекорд на Великобритания, Европа и Света!!! Времето е 3 минути петдесет и девет секунди и четири десети от секундата!”

Да пробягаш под четири минути милята, която е равна на 1,609 метра, е считано за невъзможно усилие по онова време. Това означава да тичаш със средна скорост 24 км/ч, да вземеш километъра за 2:29 минути, и да бягаш 100 метра по време на цялата дистанция за средно 14.91 секунди. Банистър става първият човек в историята, който преборва митичната бариера от четири минути за миля.

Но историята не свършва тук!

В рамките на 46 дни, съперникът на Банистър, Джон Ланди, счупва рекорда с време от 3 минути 57 секунди и 9 стотни. Година по-късно трима състезатели пробягват разсоянието под 4 минути. 

До края на 1978 г. над 200 бегачи са преминали някога невъзможната бариера от четири минути за миля.

Тук е време да се замислите – защо Банистър, от всички състезатели, успява да го направи? Дали това е било случайност? И най-важният въпрос – какво можем да научим от това за постигането на невъзможното въпреки ограниченията?

Вярата е най-висшата форма на знание

Преди световния рекорд на Банистър, светлината на прожекторите била върху неговия съперник Джон Ланди, талантлив австралийски бегач. Всички вярвали, че той ще е човекът, който евентуално би могъл да счупи рекорда. 

През декември 1952 г. Ланди пропуска възможността, като завършва с време от четири минути и две секунди. След състезанието Ланди се ръкува с премиера, оттегля се в съблекалнята и излиза да говори пред видимо разочарованите репортери.

„Честно казано, мисля, че четириминутната миля надхвърля моите възможности”, казва Ланди. “Две секунди може да не звучат много, но за мен е все едно да се опитваш да пробиеш тухлена стена. Някой може да постигне четириминутната миля, която светът толкова силно иска, но не мисля, че това ще съм аз.”

За разлика от Банистър, Ланди вярвал, че по-малко от 4 минути за миля е извън обсега на възможностите му. Неговите повтарящи се неуспехи и тези на други бегачи затвърдяваха вярата му, че това е невъзможен подвиг. И все пак, няколко месеца след като Банистър унищожава схващането, че това е невъможно, самият Ланди счупва рекорда, а впоследствие хиляди бегачи също го правят.

Едно от най-добрите обяснения за това явление е теорията за самоефективността, разработена от известния психолог Алберт Бандура. Според Бандура, самоефективността се дефинира като „вярата в способностите на човек да организира и изпълни курсовете на действие, необходими за постигане на дадени постижения.“

Теорията за самоефективността предполага, че хората с висока самоефективност са по-склонни да предприемат най-много действия за постигането на целите си, да продължат да се борят с трудностите и да променят бариерите на това, което вярват, че е възможно. Те също така са по-склонни да се възползват от пълен фокус на съзнанието върху определена дейност, което подобрява умственото и физическото представяне във всяка една сфера.

Въпреки че Ланди бил по-талантливият бегач, му липсвала самоефективността, която Банистър притежавал. Високата самоефективност на Банистър му позволява да навлезе смело отвъд сферата на възможното по това време.

А как хората като Банистър развиват висока самоефективност? Те възпитават дисциплината да преформулират неуспехите и препятствията като положителни възможности за растеж. 

За разлика от тези с ниска самоефективност, хората с високи нива на самоефективност са склонни да бъдат отдадени на процеса за постигане на целите си и въпреки това да останат необвързани с резултата. Те не се стремят към съвършенство и избягват да се самообвиняват за грешките си.

Накратко, ключовата разлика между индивидите с ниска спрямо висока самоефективност е, че вторите имат мислене за растеж, докато първите имат фиксиран начин на мислене. 

Какво означава това за теб?

По всички показатели Банистър не би могъл да счупи рекорда от 4 минути за миля. Експертите вярвали, че за пробив на четириминутната миля са необходими комбинация от перфектно време, елитен тренировъчен режим, изключителен бегач и перфектни условия на пистата. И все пак Банистър, редовен студент по медицина, успява да счупи рекорда в студен ден, на мокра писта и с основно занимание извън сферата на бягането.

Най-важното е, че Банистър пробива психологическата бариера, която задържала най-големите бегачи повече от век. След него, и други бегачи повярвали с цялото си сърце, че това е възможно. Историята след това ясна – близо 1400 са атлетите, които днес, 65 години по-късно, са бягали милята под 4 минути. Всеки вече вярва, че може да го направи.

За по-голямата част от нас, които никога няма да се опитат да счупят текущ рекорд, четириминутната миля представлява метафора за ограничаващите вярвания за това, което смятаме, че е възможно да постигнем през живота си.

Подобно на Ланди, ние сме склонни да ограничаваме целите си в бизнеса, отношенията, финансите и най-вече здравето и професията си в рамките на това, което обществото казва, че е възможно или невъзможно. 

Но през цялата история на човечеството има шепа хора като Банистър, които нарушават границите на възможното и оставят траен отпечатък върху света, постигайки забележителен успех.

Това, което прави тези хора различни, не е техният талант, умения или ресурси, а тяхната система от вярвания. Тези хора предпочитат да заемат водещата роля, да излязат извън зоната си на комфорт и да рискуват да се провалят, отколкото да чакат в тяхната зона на комфорт разрешение от други, за да постигнат невъзможното.

Банистър казва: “Човекът, който може да се продължи напред, когато стане болезнено, е човекът, който ще спечели.“

Последователите чакат лидерите да им покажат какво е възможно. Лидерите разбиват бариерите и превръщат невъзможното във възможно!

А вие какви избирате да бъдете?

Източници

ActivoBrain

The First Four Minutes 50th UK ed. Edition, Kindle Edition

The Four-Minute Mile: Why Some People Achieve the Impossible and Others Don’t.