Изобилие от погрешни теории за храненето и здравето върлуват в Интернет пространството и не само. Много хора им вярват – а понякога и ги следват – за да постигнат здравословно тегло и да подобрят своя жизнен ритъм.

Нашите партньори от Cvetita Herbal ще разбият някои от най-разпространените хранителни мита:

1. Храните с високо съдържание на мазнини са нездравословни

Въпреки че тази неправилна диетична теория е добре известна, много хора все още се притесняват от храни с високо съдържание на мазнини.

Мазнините (или липидите) представляват голяма група, която е съставена от разнородни органични, неразтворими във вода съединения. Физичните и химичните свойства на мазнините зависят пряко от техния състав (напр. според химичния състав, мазнините се подразделят на прости, сложни и производни липиди). Мазнините имат огромно значение за организма, тъй като са незаменим енергиен източник.

Мазнините представляват основна градивна част на клетките. Именно поради тяхното наличие е
възможно осигуряването на жизнеспособността, с която разполагат биологичните клетъчни мембрани.

По същество на тези елементи се дължи до 40% от общата телесна енергия, която е нужна на един организъм за цикъл от 24 часа. Важно е да се разграничат основните групи мазнини- ненаситени (мононенаситени и полиненаситени), наситени мазнини и трансмазнини.

Полезните мазнини са от съществено значение за оптималното здраве. Освен това диетите с ниско съдържание на мазнини са свързани с по-голям риск от здравословни проблеми, включително метаболитен синдром, и могат да повлияят инсулиновата резистентност или да бъдат причина за възникването на сърдечно-съдови заболявания. [1]

Освен това диетични режими с повишен прием на мазнини са доказано по-ефективни – от тези с намалено съдържание на мазнини, по отношение на редуциране на телесното тегло. [2]

2. Приемът на въглехидрати ще увеличи телесното тегло

Въглехидратите често се ограничават или напълно се избягват, тъй като много хора смятат, че техния прием насърчава увеличаване на телесното тегло. Това съвсем не е така, ако приемаме балансирани количества качествен въглехидрат.

Въглехидратите са изградени от атоми на химичните елементи въглерод, водород и кислород. Въглехидратите са елементи, които представляват основен енергиен източник за човешкия организъм. При абсорбацията на 1 грам въглехидрати се отделят около 4,5 до 5 kcal, което представлява около 18,8 – 20,9 kJ енергия за тялото.

Нуждите от прием на въглехидрати на дневна база зависят от няколко характеристики на организма (пол, възраст и други), но приблизително нуждата на един възрастен индивид е между 300-550 грама дневно.

При постъпването на въглехидратите в храносмилателния тракт, въглехидратите се преформират в глюкоза и именно в такава форма преминават в кръвообращението ни. Едно от свойствата на новополученото вещество – глюкоза е, че се окислява в живите организми.

В процеса на това окисление се отделя количество енергия, която организмът използва в момента или по-късно, когато е необходимо. Това подчертава важността на въглехидратите, поради свойството им да осигуряват, транспортират и съхраняват енергия в клетките на човешкото тяло.

3. Междинните хранения са вредни

Междинните хранения са хранения, които се осъществяват в интервалите между основните – закуска, обяд и вечеря. Информация в редица източници накратко съветва: „Не се хранете между основните хранения, от това се пълнее“.

Междинните хранения имат положителното качество да балансират и поддържат нормални нива на кръвната захар и инсулина. Това съдейства изключително процесите по метаболизирането на веществата, както и активирането на множество функции в организма. Освен това, междинните хранения играят ролята на „балансьор“ по отношение на количествата на основните хранения, т.е. намаляват „риска“ от преяждане в основните хранения.

Много често междинните хранения несъзнателно се превръщат в основно, с което „компрометират“ нормалния режим и порядки, установени в дневния прием на храна. Или когато неусетно похапваме повече количество, което вече организмът ни разчита като основно хранене.

4. Закуската е най-важното хранене за деня и трябва да бъде обилна

Макар много специалисти да смятат, че закуската е един от най-важните фактори за здравето, изследвания доказват, че това не е точно така и не важи за повечето възрастни. [3]

Безспорно пълноценната закуска подпомага правилното събуждане на организма, „стартира“ метаболизма, насърчава „активирането“ на мозъчните функции и ни зарежда с енергия. Според изследванията обаче пропускането на закуската може да съдейства за намален прием на излишни калории. [4]

При нормален жизнен ритъм, хранене, активност и сън не е нужно да се осъществява допълнително набавяне на енергия, тъй като според науката това е ненужно, разбира се става въпрос само за възрастни и то с балансиран жизнен ритъм.

Освен това, периодичното гладуване на закуска или консумацията й по-късно през деня, може да бъде свързано с множество ползи, включително подобрен контрол на кръвната захар и намаляване на действащи възпаления. [5]

5. Допълнителният прием на протеин е излишен, ако не тренирам

Голяма част от хората смятат, че допълнителният прием на протеин е излишен, тъй като не тренират.

Протеините са сред жизненоважните хранителни вещества в тялото, наред с мазнините и въглехидратите. По химична структура протеините представляват сложни макромолекули, които са изградени от множество елементи (азотни агенти, аминокиселини и т.н.). Протеините са изградени от важни компоненти, стотици, а понякога хиляди по-малки единици (аминокиселини), които са свързани помежду си с помощта на верижни връзки.

Човешкият организъм е почти лишен от белтъчен резерв, т.е. белтъците не се складират в резервни депа в тялото, както мазнините и въглехидратите. [6]

Знаем, че мазнините и въглехидратите не могат да се преформират в белтъчини, а това подчертава огромната необходимост на организма от балансираното набавяне на протеини чрез храна и хранителни добавки.

6. Спазването на нискокалорична диета е най-добрият начин за намаляване на телесното тегло

Въпреки че намаляването на приема на калории логично ще резултира в редуциране на телесното тегло, дългосрочното спазване на нискокалорична диета може да доведе до метаболитна адаптация и неблагоприятни последствия за здравето.

Преминаването към нискокалорична диета в краткосрочен план може да има положителни ефекти върху тялото. Дългосрочното спазване на нискокалорична диета обаче може да бъде повод за забавяне на метаболитната скорост, хормонален дисбаланс и влошаване на общото здраве.

Метаболитната скорост се намира в силна зависимост от поредица фактори, сред които – възраст, пол, тегло, начин на живот, качество на съня, генетичен фактор и други.

7. Консумацията на кафе е нездравословна

Темата за кафето и неговото действие върху човешкото тяло е обект на множество научни изследвания в много точки на света. Доказано е, че кафето е натурален биостимулатор, който има активиращо действие най-вече над мозъчната и метаболитната система. Доказват се редица ползи, които консумацията на кафе има върху човешкото тяло.

Проучвания доказват, че кофеинът повишава нивата на енергия в тялото и общо съдейства производителността на човека. Кофеинът има силно изразено, блокиращо умората действие, което възпрепятства свързването на аденозин (невротрансмитер) в мозъка.

При „блокиране“ на синтеза на аденозин, се редуцира чувството за умора и отпадналост. [7]

8. Изключването на млякото и млечните продукти ще подкрепи здравето

„Млякото е естествен, удивителен балансиран продукт, предназначен от природата да осигури всички необходими хранителни вещества на растящия организъм в ранните месеци, но желан от човека и в зряла до преклонна възраст. Неизменно млякото и млечните продукти се препоръчват както в здравословното хранене на здравите, така и в диетичното хранене при различни заболявания.“ [9]

„Природен секрет на млечните жлези на бозайниците, млякото представлява биологична течност с уникални физико-химични характеристики – то едновременно е воден разтвор на електролити и неелектролити, колоиден разтвор, суспензия и емулсия. Съдържа в оптимални количества и съотношения всички необходими на новородения и растящ организъм хранителни вещества – белтъци, мазнини, въглехидрати, минерални вещества, витамини, други биологично активни съставки“ [10]

„Природен секрет на млечните жлези на бозайниците, млТова подчертава приемът на мляко и млечни продукти, освен в случай на лактозна непоносимост. Лактозната непоносимост е термин, който се свързва с липса на лактаза (ензим, който разделя лактозата на нейните компоненти D-галактоза и D-глюкоза или с други думи този ензим преобразува млечната захар в тънкото черво). При ензимно нарушение или пълен дефицит на този важен за организма ензим, млечната захар (лактозата) постъпва в дебелото черво. С постъпване в дебелото черво необработената лактоза ферментира под влиянието на чревни бактерии и се преформира в газове и излишни киселинни течности. Тези киселинни течности на свой ред предизвикват стомашен дискомфорт, изразяващ се с газове (метеоризъм), стомашни колики, киселини, болки и подуване, понякога повръщане и други.кото представлява биологична течност с уникални физико-химични характеристики – то едновременно е воден разтвор на електролити и неелектролити, колоиден разтвор, суспензия и емулсия. Съдържа в оптимални количества и съотношения всички необходими на новородения и растящ организъм хранителни вещества – белтъци, мазнини, въглехидрати, минерални вещества, витамини, други биологично активни съставки“ [10]

9. Приемът на витамини увеличава апетита

Много хора погрешно смятат, че приемът на витамини под формата на хранителна добавка ще увеличи апетита им, което ще се отрази неблагоприятно върху телесното им тегло. Дали наистина е така?

Витамините и минералите имат основна роля във всички естествени процеси, които се случват ежедневно в нашия организъм. Витамините и минералите участват в метаболитните, ензимните, възстановителните и други процеси в нашия организъм.

Въпреки тяхното огромно значение за правилното протичане на редица органични функции, повечето от тях не се произвеждат самостоятелно в организма ни, което предполага набавянето им чрез хранителна добавка.

Липсата на определени витамини в тялото може да бъде причина за възникване на авитаминоза. Авитаминозата е състояние, при което е установен дефицит на определен витамин/и в организма.

Много е важно да консултирате със специалист начина на прием и дозата на витамините, които приемате. Приемът на два, три или повече витамина или минерала или разнообразните съчетания от тях е решаващ. Причината това да е толкова важно е, че структурата и абсорбацията на всеки един микро- и макроелемент е различна.

10. Приемът на пробиотик се налага само при прием на антибиотик

Силно разпространено е схващането, че приемът на пробиотик се налага само тогава, когато се приемат антибиотични медикаменти. Ето защо това не е така:

• Регулират баланса на чревната микрофлора, възстановяват равновесието на нейните полезни за организма представители, отстраняват дисбиозата (или дисбактериозата);
• Въздействат благоприятно върху храносмилателните функции, включително перисталтиката и моториката на червата;
• Регулират алкално-киселинния баланс и нормалните биохимични реакции в различните сегменти на храносмилателния тракт;
• Потискат образуването на преканцерогени и канцерогени в чревния канал;
• Подобряват имуногенезата – активират фагоцитарните реакции и синтеза на имуноглобулини
• Разграждат жлъчните киселини, стимулират жлъчната секреция и косвеното извличане на холестерол от организма и съдействат намаляването на концентрациите му в кръвната плазма; По този начин пробиотиците косвено повлияват благоприятно организма при хипертония и свързаните с нея сърдечно-съдови увреждания;
• Отделят ензими, разграждащи дизахаридите (вид въглехидрати) и отстраняват непоносимостта на организма към лактоза;
• Коригират алергиите към млечен белтък и подобряват поносимостта на организма към лактоза;
• Въздействат благоприятно върху пикочните и вагинални пътища. [11]

Източници

[1] Sunmin Park, Jaeouk Ahn, Byung-Kook Lee, „Very-low-fat diets may be associated with increased risk of metabolic syndrome in the adult population“, NIH, https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/26602244/, (2016)
[2] Deirdre K. Tobias, Mu Chen, JoAnn E. Manson, David S. Ludwig, Walter Willett, Frank B. Hu, MD, „Effect of Low-Fat vs. Other Diet Interventions on Long-Term Weight Change in Adults: A Systematic Review and Meta-Analysis“, NCBI, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4667723/,(2015)
[3] Tanya Zilberter, Eugene Yuri Zilberter, „Breakfast: To Skip or Not to Skip?“, NCBI, (2014)
[4] David A Levitsky, Carly R Pacanowski, „Effect of skipping breakfast on subsequent energy intake“ NIH, https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/23672851/, (2013)
[5] Katherine Sievert, Sultana Monira Hussain, Matthew J Page, Yuanyuan Wang, Harrison J Hughes, Mary Malek, Flavia M Cicuttini , „Effect of breakfast on weight and energy intake: systematic review and meta-analysis of randomised controlled trials“, NIH, (2019)
[6] Dr. Rebecca Gillaspy, „Protein Turnover & Balance“p.Protein Turnover; p. Nitrogen Balance,
https://study.com/academy/lesson/protein-turnover-balance.html
[7] A. P. Smith, P. Brockman, R. Flynn, A. Maben, M. Thomas, „Investigation of the effects of coffee on alertness and performance
during the day and night“, Neuropsychobiology, NIH, 1993
[8] Arthur L. Klatsky, Cynthia Morton, Natalia Udaltsova, Gary D. Friedman, „Coffee, cirrhosis, and transaminase enzymes“, Arch
Intern Med, NIH, 2006
[9], [10] Доц. д-р Еникова. Р., дм , Доц. д-р Стойновска. М., дм, Гл.ас.д-р Бирданова. В., Ас. д-р Димитров, Ц., Хигиена на
храненето, 2. Хранознание, 2.1. Мляко и млечни продукти, с.59, Първо издание, Плевен, 2014
[11] Доц. д-р Еникова. Р., дм , Доц. д-р Стойновска. М., дм, Гл.ас.д-р Бирданова. В., Ас. д-р Димитров, Ц., Хигиена на храненето, 2.10. Пробиотици и пребиотици, с.117, Първо издание, Плевен, 2014