Сто процента от хората, които са пили вода, са умрели. Може да сте чували тази или други фрази, които се опитват да добавят доза насмешка в една доста сериозна тема – смъртта. В тази статия ще Ви представим различните виждания за смъртта, които човечеството има, и как да ги използвате във Ваша полза.

Нихилистичната идея за смъртта

Може би този факт ще Ви изненада, но един на всеки осем души смята, че ще живее вечно. Първата Ви мисъл най-вероятно веднага ще е да осъдите тези хора, но преди да го направите, ще Ви помолим да се замислите. Сред тези хора наистина има и такива с психични отклонения, но повечето от тях са съвсем нормални личности, които или смятат, че докато дойде време да починат, науката ще е измислила как да ги спаси, или просто вярват, че са прекалено специални и все някак смъртта ще ги пропусне. Западното общество е програмирано да избягва темата за умирането. Тъй като слагаме на пиедестал прогреса и погледа в бъдещето, нашата психика не е готова да разбере, че от един момент нататък, ние няма да сме част от него. Западната част на света съветва хората да не мислят за края на живота си, защото това ще ги депресира, а да се съсредоточат върху това, което е важно. Но има ли изобщо нещо, което е важно, ако всичко ще изчезне? Същият въпрос си задават и учените, управлявали космическия кораб Вояджър 1, чиято мисия е да излезе извън пределите на слънчевата система. След години летене, когато достига астероидните пояси в края на слънчевата система и малко преди учените да изгубят сигнала от кораба, на Свети Валентин те го обръщат с лице към Земята и правят снимка, на която се вижда единствено една ярко светеща точка. Речта на Карл Сейгън, мотивирана от тази снимка, става изключително известна и в нея той споделя, че всички войни, кръвопролития, драматични любовни истории и скучни безсмислени съществувания са се случили на тази точка. Тази малка точка, която скоро няма да може да бъде и снимана от Вояджър. Тази точка, която някога ще изчезне. Карл Сейгън заключва, че именно, защото сме толкова малки, далечни и преходни, значи сме незначителни. Ако това Ви се струва мрачно, то сте прави. Това е нихилистичната представа за живота – че нищо няма смисъл. Може тя да не е подходящата за Вас, но може и да се идентифицирате с нея. Нихилистичната представа за живота дава на своите последователи свободата да са спокойни със събития, които за радост или за нещастие са ги сполетяли, и да се примирят със съдбата си.

Другите западни представи за смъртта

Втората трактовка на западното общество върху смъртта е тя да бъде използвана като мотивация за успеха. Тази представа за преходността на човешкия живот е точно обратната на нихилистичната – след като всички сме тук за кратко, нека изживеем живота си по възможно най-добрия начин, без да се оправдаваме за неуспехите си. Когато човек осъзнае, че не е вечен, в него се насажда едно чувство на спешност и неотложност на всичко, което смятаме за важно. Милиардерката Сара Блейкли, основателка на компанията Спанкс, споделя, че е използвала именно това мислене, за да се стигне до върха. Стив Джобс също споделя подобна философия, изричайки известната си реплика, че всеки трябва да изживее деня си, все едно му е последен. Извлечете максимума от живота – е основната идея на тази трактовка на смъртта.

Третият поглед върху смъртта според западното общество идва от хората, които не разсъждават върху смъртта, а които са я срещнали. В своя популярен тедтоук Рик Елиас си спомня за ужасния ден, в който е бил в самолет, който стремглаво е летял към земята. Мъжът си припомня как е бил убеден, че ще умре и как не е вярвал, че отново ще види семейството си. За негово щастие обаче пилотът приземява самолета в река Хъдсън и всички пасажери били спасени. От този ден нататък Рик споделя, че е гледал на живота по коренно различен начин. Твърди, че вече никога не мислел за бъдещето, защото макар и важно, то може да бъде отнето за секунди. Признава още, че се е съсредоточил единствено върху настоящето и основно върху хората около себе си. Казва, че вече не влиза в спорове и често признава вината си дори да знае, че това не е честно. Споделя, че е осъзнал, колко глупави са малките караници, играта на егота и преследване на несметно богатство, което няма как да отнесе в гроба. Всъщност Рик Елиас не е първият човек, който споделя подобни ефекти от допира със смъртта. В своята книга “Съжаления за смъртта“ авторката Брони Уор говори с тежко болни хора, на които им остават няколко дни живот, и анализира казаното от тях. На първо място като съжаление хората посочват, че са искали да следват сърцето си, а не да изпълняват желанията на други хора. На второ място смъртниците споделят, че биха искали да не бяха работили толкова много, а не трето – искат да са имали смелостта да признават по-често чувствата си. Четвъртото най-срещано съжаление е, че са загубили връзка с приятелите си, а петото – че не са си позволили да са щастливи на момента. Тази трактовка на смъртта я използва като трамплин за един по-щастлив живот, в който радостта отново идва от това да живееш на макс, но не откъм постижения, забавления и пари, а от това да бъдеш себе си и да се грижиш за връзките с хората около себе си.

Философията на източните общества спрямо смъртта

Когато стане дума за темата за смъртта, източните общества са ненадминати. Докато западното общество я разглежда като тема табу, която пречи на развитието, или като нещо, което мотивира развитието и щастлив живот, източните вярвания разглеждат живота като по-маловажната част от съществуването от смъртта. В известната книга “Тибетска книга за живота и смъртта“ е описано как трябва човек да живее, за да му е по-леко преминаването в отвъдното. Целта на източните вярвания като будизма е да еволюират чрез живота и да са щастливи в смъртта. Същата трактовка може да наблюдаваме и при хиндуизма, където колкото по-мизерно живее човек, толкова по-щастлив се чувства. В Индия за хиндуистите се смята за неприемливо да се помага на бедните, защото вярват, че колкото повече се мъчи човек в сегашния си живот, толкова по-бързо изкупува кармата си и толкова по-бързо ще достигне боговете. Тази философия за смъртта помага на своите последователи да водят примирен живот, в който са щастливи да понасят всичко и в който се стараят да са праведни, за да си донесат само позитивна карма.

Истината е, че няма как някой да Ви покаже пътя към безсмъртието или как да се справите с тежките мисли за смъртта, които неминуемо в някакъв момент ще Ви налегнат. Важното е да запомните обаче, че тя е колкото конкретна, толкова и абстрактна, така че само начинът, по който Вие я възприемате определя как ще влияе на живота Ви. Вземете за пример известния френски ренесансов философ Мишел дьо Монтен, който до трийстата си годишнина е бил ужасен от смъртта. Един ден обаче, докато язди коня си, се сблъсква с друг ездач, и изхвърча във въздуха. Хората наоколо го гледат как умира, но през това време той е бил в безсъзнание, а според него – за пръв път е бил в съзнание. Усещал е само спокойствие и блаженство. От този ден нататък решил, че няма защо да се страхува от смъртта, защото в нея няма нищо лошо. И, пишейки за нея, се превръща в един от най-известните френски философи.

Това е човешката философия за смъртта и как можете да я използвате във Ваша полза. Първият вариант е да сте нихилисти и да вярвате, че тъй като животът Ви е нетраен, нищо няма смисъл, затова сте свободни от съжаления и задръжки. Вторият вариант е да я използвате за мотивация за успех. Третият вариант е да гледате на смъртта като на повод да отделяте повече време на настоящето, като се съсредоточите върху семейството и приятелите си. Четвъртият вариант е да вярвате във трактовките на източните общества, които гледат на физическия живот като на път към по-добър отвъден живот. А може и да си изградите собствено вярване, което комбинира някое от гореспоменатите. Важно е обаче да следвате примера на Монтен и да не се плашите от края, защото независимо от Вашите емоции към него – той ще дойде. Това, което го предшества обаче, е това, което наистина е важно за Вас.

Източници

A 16th-Century Manual on How to Die, and What it Teaches Us About Life

Montaigne, philosopher of life, part 2: Learning not to be afraid

Final thoughts

Sooner or later we all face death. Will a sense of meaning help us?

The Psychology of Death

Let’s talk about dying – Peter Saul

3 things I learned while my plane crashed | Ric Elias

The first person to see the ‘Pale Blue Dot’ image still has it stashed in her closet