През 1908 г. младият автор и писател Франц Кафка е повишен до длъжността на главен чиновник Института по осигуряване в Прага. Преди повишението си, Кафка се е оплаквал че 12 часовите му смени не му позволяват да пише. 2 години по-късно той получава така желаната къса смяна.

Това означава, че работното време на Кафка трае от 8 или 9 сутринта до 14 или 15 часа следобед. Следователно, той би използвал тези нови безплатни часове, за да пише повече и да подобри производителността си. Или пък не? Вместо да пише в свободното си време, Франц Кафка започва да отлага писането.

Ежедневната му програма за отлагане включва обяд, четиричасова дрямка, 10 минути упражнения, кратка разходка, и след това вечеря със семейството му. След като губи няколко часа, Кафка започва да пише около 23 часа; и даже по-голямата част от това време беше прекарано в писане на дневници и писма. Той отбелязва с негови думи, че през нощта работи, „в зависимост от моята сила, наклон и късмет, до един, два или три през нощта, веднъж дори до шест сутринта“.

 Неговата рутина го кара да се бори с безсъние, и неумение да пристигна в офиса навреме. Още по-лошото е, че здравето на Кафка започна да се влошава до критични нива. В отговор на загриженото писмо на годеницата си той отговаря: „Настоящият начин е единственият възможен; ако не мога да го понеса, толкова по-лошо; но ще го понеса по някакъв начин. „

 Кафка отново пише писма с оплаквания, че работното му време му пречи да пише продуктивно, въпреки допълнителните свободни часове, които има на разположение. Въпреки че Франц Кафка се смята за един от най-влиятелните писатели на ХХ век – особено заради известната му история „Метаморфозата“, голяма част от неговите писания са оставени като недовършени творби.

Ако Кафка използваше това свободно време по-продуктивно, той можеше да допише своите недовършени истории – някои от които също можеха да трансформират съвременната литература, която познаваме днес. Лесно е да насочим обвинителен пръст към Кафка и да го критикуваме, че губи свободното си време.

 Ако сме честни, всички вероятно познаваме борбата да искаме да се заемем с нещо продуктивно в свободното си време, но вместо това да се окажем и да губим часове в правене на нещо друго. Защо действаме срещу собствената си преценка и не успяваме да изпълним това, което сме си поставили за цел? И какво можем да направим по този въпрос? Нека обсъдим как да преодолеем този проблем. Проблемът на Акразията.

Проблемът за Акразия или „Слабостта на волята“

Акразия е гръцка дума, която обикновено се превежда като „липса на самоконтрол“, въпреки че общият термин за това явление е по-известен като слабост на волята. По дефиниция акразия е състоянието на действие против Вашата по-добра преценка.

Точно както при Кафка, Акразията Ви кара да правите едно нещо, въпреки че сте планирали да направите нещо друго. Този проблем съществува от толкова векове, че  древногръцките философи, Сократ, Платон и Аристотел са обсъждали източника и решението на Акразията.

За разлика от отлагането, при което се отлага изпълнението на задачата веднага, без да се реши да се направи по-късно, Акразията е по-дълбок проблем. Тя се отнася до „усещането“ за това, което „трябва“ да правите, без да го следвате с действие – което води до разочарование от себе си, и до непродуктивност.

 Ако някога сте имали чувството, че „трябва“ да правите нещо, но никога не сте го правили, т.е. да пишете, да се упражнявате, да учите, да се молите и т.н., Вие сте изпитали проблема с Акразия. Всички познаваме и разочарованията, до които води бездействието.

Защо може да е толкова трудно да се изпълни това, което трябва да правите и какво можете да направите по този въпрос?

Защо се борим с Акразия?

Има няколко причини зад този феномен. Някои възможни причини, които също така са причини за отлагане, включват липса на самоувереност и разсейване, възпрепятстващи продуктивните действия. Други възможни причини за Акразия са липсата на ангажираност, липсата на личен залог, и липсата на негативни последици от бездействието.

 Колкото по-малко болезнени са последиците от бездействието, толкова по-вероятно е да се борите с Акразия. По-правдоподобно обяснение на този проблем е нашата тенденция като хора да придаваме по-голяма стойност на наградите и незабавното удовлетворение още днес и сега, отколкото бъдещите награди от идващи от отлагане на удовлетворението и работата.

Да приемем например, че сте решили да започнете да се храните здравословно и да спортувате редовно, може да не видите ползите от последователните си усилия в продължение на няколко месеца. В този случай Вие всъщност вземате решения днес, които ще направят Вашето бъдеще по-добро.

Но има проблем. Когато в момента се подложите на изкушението, да изядете тази шоколадова торта или да пропуснете тренировка, мозъкът Ви е загрижен само за незабавно удовлетворение на сегашния ви Аз, вместо за последиците върху бъдещото Ви Аз. Това напрежение често води до постоянна вътрешна борба, и до несъответствие в нашите цели. Колкото по-добре можем да упражняваме самоконтрола си над желанието за незабавно удовлетворение, толкова по-лесно ще бъде да преодолеем Акразията.

 Как да преодолеем Акразията

 Въз основа на някои от причините, посочени като причини за Акразия, ето някои ефективни решения на четири от основните причини за този проблем.

 Ако нямате достатъчно желание да свършите работата, или „залог“, пробвайте някои от тези решения:

 Присъединяване към група за отчетност, или приятелска група, която всъщност ще Ви накара да платите болезнена сума пари за всяка непоследователност. Освен парите, този метод използва социалния фактор, за да Ви държи отговорни, като споделяте напредъка си с групата. Точно това направих, за да остана в съответствие с писането си. Много безсънни нощи бяха прекарани в завършване на статия, защото исках да оправдая очакванията на близките ми, и да не ги разочаровам. Запишете на лист хартия болезнените последствия от бездействието върху Вашето семейство, приятели и близки.

Ако пък се борите с разсейването, пробвайте тези решения:

Премахнете предметите около Вас, които улесняват лошите решения и затрудняват добрите решения. Например, ако често Ви разсейва телефона по време на работа, може да го преместите в другата стая. Друг метод е да изключите всички съобщения или да спрете интернета временно. Подреждането на околната среда е един от най-добрите методи да се улесни избягването на разсейване, и същевременно да си спестите нуждата от постоянен самоконтрол.

Друг метод е да създадете план да работите върху най-важните си задачи по време на периодите си на най-висока енергия и сила на волята.

Ако се борите със забавяне на удовлетворението и изпълнение на Вашите непосредствени планове:

Използвайте стратегията „Намерение за изпълнение“, за да определите поведението си преждевременно, като посочите къде и кога ще изпълните плана си. Например, в едно проучване върху честотата на това колко често хората тренират, изследователите установяват, че групата възрастни, които са посочили какво, кога и къде ще се упражняват, е имала до 3 пъти по-голяма вероятност да тренира от тези, които не го правят. Просто запишете намерението си, времето и мястото, и после го изпълнете по този начин.

Ако се страхувате да започнете, изпробвайте следното:

Намалете обема на работата или сложността на навика, който се опитвате да развиете, докато е почти невъзможно да се откажете от изпълнението му. Потърсете подкрепа от група, или от връстници споделящи вашите цели.

 Битката с Акразията и отлагането е за цял живот. Те вървят ръка за ръка, и често ни пречат да се радваме на здравословен и продуктивен живот. По-конкретно, Акразия е силата, която стои зад постоянния стрес от несъответствието между това, което „трябва“ да правим, и това, което в действителност правим.

Точно като Франц Кафка, често се оказва, че запълваме свободното си време с по-непродуктивни задачи, работим в късните часове и в последния момент, и се мъчим от липсата на напредък. Нашето човешко желание за незабавно удовлетворение спрямо по-късно удовлетворение е една от основните причини за тази постоянна битка.

Истината е, че това е битка за цял живот, но можем да се справим с нея ефективно. Чрез използването на различни стратегии, включително отчетност, залог, намерение за изпълнение и дизайн на околната среда, можете да поемете контрола над своите навици и производителност, за да живеете по-здравословно. В крайна сметка това са действията, които са от голямо значение, или по-добре казано с думите на Алберт Айнщайн, „нищо не се случва, докато нещо не се движи.“

ИЗТОЧНИЦИ

Exercise study on Implementation Intention