Роден в края на 1287 г. в малкото село Окaм в Англия, Уилям Окaм, францискански монах и схоластичен философ, не бил човек, който  е странял от изказването на радикалните си възгледи.

Като силно контроверсен човек, той прекарва голяма част от живота си в бягство. Отчасти за обвинения в ерес. И по ирония на съдбата, отчасти за това, че нарича папа Йоан XXII еретик. Но наследството на Уилям от Окам се простира много по-далеч от драматичния му живот, наподобяващ сцени от филм. Сюжетът е на благочестив монах, който е против пищния начин на живот на тогавашната църква. Той проповядваше подобна на Христос крайна скромност, бяга от залавяне, яздейки кон през нощта, и се укрива при императора на Свещената Римска империя в Италия. 

Спорните възгледи на Окам са повлияли дълбоко на съвременната философия, наука, теология и логика, както и на много велики мислители, които са формирали историята. И както се казва в старата поговорка, „великите умове мислят еднакво.“ И така, неслучайно Уилям от Окам споделя подобни възгледи с истински гении като Аристотел, Тома Аквински, Айнщайн, Нютон, Галилей, Да Винчи и Хемингуей. Има обаче една поразително подобна идея, която всички те споделят.

Това е идеята им за проблемите – по-конкретно, как да се решават трудни проблеми в живота и работата, или както Аристотел пише в творбата си “Posterior Analytics”:

„Можем да приемем превъзходството, при еднакви условия на демонстрацията, която произтича от по-малко постулати или хипотези.“ (Аристотел, Posterior Analytics, стр. 150.)

Не се притеснявайте, ако не успеете да разберете напълно думите на Аристотел. Ще ги разплетем след малко.

Животоспасяващо решение

„Краткостта е душата на остроумието“

– Уилям Шекспир

През 2001 г., след шокиращ смъртен инцидент в болница Джон Хопкинс в САЩ, поради обикновена инфекция от катетър, се стига до широка тревога в болниците, защото те разбират, че това е  преобладаващ проблем дори в най-добрите болници.

Според Центъра за контрол на заразата в САЩ, приблизително 31 000 души умират всяка година от инфекции на кръвта, заразени по подобен начин.

Проблемът с инфекцията е бил епидемия в болниците. Той убива повече хора, отколкото рак на гърдата или простатата за година.

По-конкретно, по онова време, честотата на инфекциите е абсурдна – 11 на 1000 пациенти в болница „Джон Хопкинс“ – която се класира в рамките на 10-те процента от болниците в САЩ. 

Тогава липсват  решения за това главоболие и така болниците развяват бял флаг и приемат инфекциите като норма. Пациентите продължиха да умират безцеремонно.

Но за д-р Питър Проновост, специалист по интензивно лечение в болница „Джон Хопкинс“, Твисоката смъртност не можеше да продължава. Той обяснява : „Това може да бъде спряно. болничните инфекции не са като болест, за която няма лечение. „

Проновост хваща бика за рогата и предлага нов метод за решаване на проблема с инфекцията. За разлика от предходните сложни решения, които не успяват да оправят този проблем, Проновост поема по своеобразен маршрут. Решението му било ужасно просто: обикновен стар контролен списък.

Контролният списък включвал инструкции като: измийте ръцете си със сапун, преди да поставите катетъра, покрийте пациентите със стерилни завеси, уверете се, че лекарите и медицинските сестри носят ръкавици, шапки, маски и рокли. Това били прости, очевидни указания, които почти всички медицински специалисти знаели.

В това, което стана известно като “Основната инициатива”, Проновост подложи своя елементарен контролен списък на тест в болниците на град Мичиган. 

Лекари и медицински сестри били несигурни и скептични. Ръководителите се подигравали. След първите три месеца обаче, в болниците прилагащи контролния списък, процентът на инфекциите в Мичиган значително спада с шестдесет и шест процента – надминавайки над 90 процента от интензивните отделения в САЩ по безопасност. За периода от осемнадесет месеца,  контролният списък на Проновост спасява повече от 1500 живота и приблизително 175 милиона долара разходи за здравеопазване.

Проновост се  натъкнал на върховна философия, споделяна от много от най-великите умове в историята на човечеството. Тази философия увещава идеята, че трудните проблеми се решават най-добре чрез най-простото решение. И тази идея е най-добре капсулирана от полезна евристична мъдрост наречена Occam’s Razor – Бръснача на Окам.

Силата на бръснача на Окам

„Простотата се решава сложността“

– Константин Бранкузи

След няколко тесни разминавания със смъртта и преди да почине през 1347 г., Окам изразява силни мнения, основани на принципа на икономията, който твърди: „не умножавайте нещата извън необходимостта“.

С други думи, при избор между просто или сложно решение, първото често е верният отговор на даден проблем.

По-късно минималистичната философия на Окам е формализирана като бръснача на Окам – въпреки че той не е измислил основната логика на простотата.

Терминът бръснач е подходящ израз на процеса на опростяване или „избръсване“ на несъществените детайли във всяко предложено решение.

След смъртта на Окам няколко известни фигури през цялата история са използвали бръснача на Окам, за да решат трудни проблеми, които по-късно довеждат до революция в начина, по който мислим и живеем днес.

В началото на III книга на Принципите на Математиката (1687) сър Исак Нютон цитира версия на Бръснача на Окам като едно от трите си „Правила за разсъждение във философията“:

“Правило I: Ние не трябва да допускаме повече причини за природните неща освен тези, които са истина и достатъчни, за да обяснят тяхната поява.”

Нютон разяснява своето становище, като обяснява, че:

„Природата е доволна от простотата и не се влияе на помпозността на излишните каузи.“ 

След това, през 1963 г., Айнщайн пише, че:

„Главната цел на цялата наука … е да обхване възможно най-голям брой емпирични факти чрез логически дедукции от възможно най-малкия брой хипотези или аксиоми.“

Емблематичното просто уравнение на Айнщайн, E = MC ^ 2, е ярък пример за това как да се решават трудни проблеми с помощта на Бръснача на Окам.

Използвайки само две променливи и една константа, Айнщайн решава древния сложен проблем за връзката между материята и енергията.

Бръсначът на Окам е безценен инструмент за решаване на широк спектър от сложни проблеми в множество дисциплини. Независимо дали става въпрос за минималистичните дизайни на съвременните домове на Франк Лойд Райт или за телефоните на Стив Джобс, “Богатството на нациите” на Адам Смит или “Естественият подбор” на Дарвин, откриването на ДНК на Уотсън или “Айсберг теорията на Хемингуей.

Но използването на този инструмент не е ограничено до гениите на едно поколение. Той може да бъде приет и като оръжие за решаване на трудни проблеми в ежедневието.

Действайте просто

„Животът е наистина прост, но ние настояваме да го усложним.“

– Конфуций

Изглежда, че има озадачаващо пътуване, през което изминаваме от простота до сложността. Първо, ние се опитваме да използваме просто решение. В този случай, да кажем, че се опитваме да спим по осем часа всяка вечер, за да подобрим здравето си.

След това, когато се мъчим да изпълним плановете си, изхвърляме простото решение със всичко останало, и точно като търсещи съкровища пирати, търсим по-сложна бърза корекция.

И разбира се, в този момент рекламни компании, фармацевтични компании и инфлуенсъри в социалните медии започват да точат лиги при перспективата да погълнат паричното съдържание на портфейла ни в замяна на техните обещания за „магическо хапче“ за решаване на споменатите здравословни проблеми.

Този феномен пълни устата на едва регулиранате индустрия за лекарства и добавки със суми в размера на милиардите. Но какво се случва, когато не успеят да изпълнят техните обещания? Идва търсене на следващото най-добро комплексно решение: добавки за изгаряне на мазнини, роботизирани машини за бягане, самоубийствени диети и така нататък. След като и тези решения не успеят хората продължават, като Шерлок Холмс, да се оглеждат за мистериозното решение.

Този порочен кръг може да бъде заобиколен чрез постоянство с просто решение.

Не е интересно. Не е секси. Но това работи. И също така като пример, ето няколко прости решения за следните често-срещани проблеми: За проблеми със загуба на тегло то е да ядете по-здравословни ястия, състоящи се от плодове и зеленчуци, да избягвате сладките, да спортувате редовно, да пиете много вода и да спите поне 8 часа на ден. За проблемите с връзките е да изразявате често благодарност, да слушате повече  отколкото говорите, и да отделите време за интимност.

Проблемите с личните финанси са спестяване на пари за спешен случай, минимизиране на разходите, инвестиране в активи и придържане към фиксиран бюджет. За проблемите с производителността е изграждането на навика за завършване, фокусиране върху най-важните неща в началото на деня и създаване на среда без разсейване.

Към проблемите с лидерството решението означава да практикувате съпричастност, да празнувате малките постижения и да укрепвате общата визия чрез водене с пример. Често срещана грешка, която ни подтиква да попаднем в дълбоката дупка на сложността, е наивното предположение, че простотата е лесен за извършване подвиг.

Както споделя покойният Стив Джобс:

„Простото може да бъде по-трудно, отколкото сложно: трябва да работите усилено, за да изчистите мисленето си, за да можете да го направите просто. Но в крайна сметка си струва, защото след като стигнете до там, можете да преместите планини. “ (Интервю с Wired, 1996)

Придържането към прости решения през лесните и трудните периоди често може да бъде ужасно напрегнато. Но ползотворните резултати винаги си заслужават чакането.

Заключение

Иронията е, че решенията на нашите трудни проблеми са ни били точно под носа през цялото време.

През цялата история най-великите умове – от Аристотел до Уилям от Окам до Айнщайн – са се натъкнали на безпогрешните истини на бръснача на Окам. Тоест, най-простото решение на даден проблем е най-доброто. Но това противоречи на масовите убеждения, че сложните решения са по-трудни за прилагане и по-добри за решаване на проблеми.

В действителност сложността е най-лесният изход. А простотата е упорита работа и най-мощният инструмент за решаване на трудни проблеми.

Простотата е изкуство. И по думите на истинския гений, Леонардо Да Винчи:

„Простота е крайната изтънченост.“

ИЗТОЧНИЦИ

Dr. Pronovost interview with The New York Times.

An Intervention to Decrease Catheter-Related Bloodstream Infections in the ICU.