Защо уверените хора са по-щастливи?
януари 17, 2024 2024-01-17 18:46Защо уверените хора са по-щастливи?
Защо уверените хора са по-щастливи?
Когато бъдем попитани какво ни носи увереност, мнозина от нас вероятно ще заявят, че това е успехът, уважението и признателността на околните.
Щастието, от друга страна, е нещо, което сме склонни да свързваме с удовлетворението от живота и благополучието, да се чувстваме здрави и да имаме добри приятели, връзки и сигурна кариера.
Вероятно трудно бихме могли да си представим, че това да сме уверени може да има общо с колко щастливи сме всъщност. Не съществува и поговорка от сорта на ,,бъди уверен за да си щастлив’’, съответно дали наистина има някаква връзка между двете? Нека да разгледаме какво са разкрили някои велики академични умове.
Връзката между двете
В тази статия са изброени само малка част от доказателствата, които съществуват в полза на положителната връзка между увереността и щастието:
Проучване от 2014 г. на 200 студенти показва, че тези от тях, които имат по-голямо самочувствие или по друг начин казано ,,се чувстват комфортно в собствената си кожа’’, също така са и показали по-голямо ниво на удовлетвореност от живота спрямо другите, които са по-притеснителни и нямат толкова голяма вяра в себе си. Друго, по-скорошно проучване, идващо от Ирландия също показва, че положителната нагласа спрямо себе си води до щастие и удовлетвореност.
Може би един от най-често цитираните документи за връзката между увереността и самочувствието е този на проф. Рой Баумейстер, озаглавен „Самоуважението причинява ли по-добри резултати, междуличностен успех, щастие или по-здравословен начин на живот?“. В него той обръща внимание на мащабно проучване, направено с 31 000 студенти от 49 университета, 31 държави и пет континента. Изводите от него много наподобяват тези от предишните споменати проучвания. Да имат високо самочувствие се оказва страшно важно за 47% от хората изпитващи цялостно удовлетворение от живота си, което статистически погледнато е доста тясна връзка.
Според проф. Баумейстер, самочувствието е пряк път към щастието.
Самочувствието е пряк път към щастието
Преди десетилетие Мери Гуиндън – бивш председател и доцент в Департамента за консултиране и хуманитарни услуги в Университета Джон Хопкинс, известен още като консултант, възпитател и учител по въпросите на психичното здраве, кариерното развитие и мотивацията, наред с други, провел проучване на училищни съветници в Ню Джърси.
Участниците били помолени да изброят пет думи, които най-добре описват учениците с високо и ниско самочувствие. Оказва се, че учениците с висока самооценка са били възприемани като уверени, приятелски настроени, щастливи, позитивни, оптимистични и мотивирани.
За сравнение – неуверените ученици били описани като отдръпнати, срамежливи, тихи, несигурни, неуспешни, отрицателни, нещастни, социално неспособни, демотивирани, депресирани, зависими, с липса на лидерски качества и с лош имидж за себе си.
Друго проучване показва, че хората с ниско и високо самочувствие се различават и по… почти всичко!
Смята се, че хората с ниска оценка за себе си са по-чувствителни към критика, по-емоционално нестабилни, реагират по-негативно на провал и изпитват високи дози социална тревожност и самосъзнание – тоест ниската увереност при тях е пряко свързана с по-голямо нещастие.
Високото самочувствие (за разлика от ниското) ни помага да преодолеем част от „емоционалния дистрес“, който идва от преживяването на негативни събития, стресиране и отхвърляне.
Защо се получава така? Тъй като уверените хора имат различно мислене, когато става въпрос за провал, проф. Джонатан Браун – известен социален психолог и изследовател на увереността при хората от Университета на Вашингтон, Сиатъл, САЩ – смята, че доверието служи като буфер.
Просто казано, неговите изследвания потвърждават, че самоуверените хора гледат на неуспехите като временни пречки и като възможности за бъдещо израстване. Нещо повече – те също не съдят себе си за претърпените неуспехи и разочарования – т.е. нивата им на самооценка остават непроменени след разочарование.
Уверените хора търсят връзки
При хората, ниското себеуважение често е съчетано със социална неприязън, срамежливост, желание „да бъдат оставени сами“ и нежелание за срещи и запознанства с нови хора.
Самоуверените хора, за разлика от тях, са по-склонни да се социализират и да се стремят да разширят своята мрежа от приятели и познати. Докато вярват в себе си и в стойността, която трябва да предложат на света, те също така осъзнават важността на работата в мрежа и създаването на връзки като начин да бъдат оценени, подкрепени и признати.
И от още по-голямо значение е, че според изследванията близките ни, връзките са основният предсказател на щастието и удовлетвореността в живота. Затова за пореден път проучванията са склонни да се съгласят, че самоуверените хора са по-щастливи, тъй като се стремят да създадат трайни и грижовни отношения.
Уверените хора търсят само своето собствено оценяване
Те обикновено не търсят външна оценка в сравнение с тези с ниско себеоценяване. Не е нужно, защото знаят точно колко струват и на какво са способни. Те са наясно със своите умения.
Както всички много добре знаем, сравненията с другите често са основна причина за нещастие, безпокойство и недоволство от живота. Да живеем с нагласата „искам повече от другите“ е много опасна психическа рамка, която ни хвърля във вечна мярка срещу другите. Нищо не е достатъчно добро и често се чувстваме нищожни спрямо обкръжението си, хората от телевизията или тези, които следваме в социалните мрежи например.
Теорията за социалното сравнение обаче ни казва, че уверените хора могат да участват в сравнения с други, които също така са по-добри от тях. Но това се движи от мотивация за подобрение, а не от желание да докажем на себе си и на другите, че си заслужаваме.
Заключение
В крайна сметка си струва да се отбележи, че вероятно ще бъде погрешно да се предполага, че уверените хора винаги са щастливи. Те не носят розови очила през цялото време. Всички ние изпитваме неуспехи, ставаме обект на неблагоприятни събития. Тези неща ни карат да се чувстваме тревожни, притеснени и съвсем нормално нещастни. Това е част от живота.
Както вече споменахме, уверените индивиди са склонни да бъдат по-емоционално стабилни, да имат по-конструктивен възглед и да чувстват по-голямо самоприемане и себеуважение. Това им помага да се справят с трудностите, пред които всеки един човек се изправя. На тях им е по-леко да понесат ударите, които животът нанася на всеки един от нас. И това съвсем не означава, че не ги боли, както би заболяло всеки един нормален човек.
Поради горното, те също могат да се съсредоточат върху положителните моменти в живота, да се радват на по-добри взаимоотношения, да се сравняват по-малко с обкръжението си и по-скоро – да търсят обогатяване чрез преживявания и самоусъвършенстване. Те просто са по-добре подготвени да се справят с живота, да се справят със стреса и да постигнат целите, които са си поставили.
И всички тези ползи, които идват с увереността , се превръщат в подобрено дългосрочно благополучие и удовлетворение от живота – тоест състояние, което често наричаме „да живеем хубав живот“ – което от своя страна ни дава усещане за радост, мир със себе си, вълнение и благодарност. С други думи: Щастие.
ИЗТОЧНИЦИ:
