Подсладителите често са причина за разгорещени дебати. Докато някои смятат, че са вредни и водят до рак, други ги предпочитат като алтернатива на захарта, заради ниската им калоричност. 

Тази статия разглежда научните доказателства за тях и ефектите им върху човешкото тяло.

ЗА ПОДСЛАДИТЕЛИТЕ

От една страна, повечето здравни власти ги смятат за безопасни и много хора ги използват, за да консумират по-малко захар или с цел отслабване. 

ПРОТИВ ПОДСЛАДИТЕЛИТЕ

От друга страна много хора твърдят, че те са вредни и увеличават риска от рак, влияейки негативно и на кръвната захар в тялото и чревната микрофлора.

Какво всъщност представляват?

Известни още като заместители на захарта, те са химични съединения, които се добавят към някои храни и напитки, за да ги направят сладки.

Някои подсладители съдържат калории, но количеството необходимо за подслаждане, е толкова малко, че в крайна сметка консумирате почти никакви калории. 

Как работят?

Повърхността на езика ви е покрита с много вкусови луковички. Всяка луковица съдържа няколко вкусови рецептора, които откриват различните вкусове. 

Когато се храните, различните молекули храна се свързват с рецепторите на съответния вкус. Например, захарната молекула се вписва идеално във вкусовия рецептор за сладост, като ключалка и нейният ключ, позволявайки на мозъка ви да идентифицира сладък вкус. 

Перфектното напасване между вкусовата молекула и рецептора изпраща сигнал към мозъка ви, което ви позволява да идентифицирате вкуса.

Молекулите на изкуствените подсладители са подобни на захарните молекули, които се вписват перфектно в рецептора за сладостта.

Само малка част от тях имат структура, която тялото ви може да разгради за енергия (калории).

Въпреки това, те обикновено са твърде различни от захарта. Тъй като са необходими само много малки количества за да придадат сладък вкус, впоследствие вие консумирате почти никакви калории. 

      

Кои са изкуствените подсладители?

Съществуват много различни разновидности, но не всички са одобрени за употреба навсякъде по света. Най-често срещаните са: аспартам, сукралоза, захарин, неотам и калиев ацесулфам.

Ето някои от популярните видове одобрени в европейския съюз: калиев ацесулфам (Е950), Аспартам (е951), Цикламат (е952), Неохесперидин (е959), Захарин (954) и Сукралоза (е955).

Най-популярните видове са:

• Аспартам Е951*– Това е химическо съединение, което е приблизително 200 пъти по-сладко от захарта, открито през 1965.
• Калиев ацесулфам Е950 – Открито по случайност от немския химик Карл Клаус  през 1967, това съединение също е 200 пъти по-сладко от захарта.
• Захарин Е954 – Захаринът е 700 пъти по-сладък от захарта. Той е най-старият подсладител, който е получен още през 19 век.
• Цикламат Е952 – Цикламатът е синтезиран през 1937 г. и е 30-50 пъти по-сладък от захарта. Лансира се като подходящ за диабетици.

*Аспартам – Аспартамът заслужава повече внимание заради лошата си “вредна” репутация. Той е химично съединение, което е дипептид на аминокиселините аспарагинова  киселина и фенилаланин.

Много натурални продукти съдържат тези съединения. Яйцата и млечните продукти съдържат Аспарагинова киселина. Фенилаланин се съдържа в соеви продукти, яйца, морски дарове и др.

Откъде тогава идва неговата слава?

Двете аминокиселини не са вредни за хората, но противниците на аспартама обсъждат този допълнителен въглероден атом, прикрепен към края на молекулата. Когато молекулата на аспартам се разпадне в тънкото черво, този въглерод се отделя от аминокиселините и образува една молекула метанол.

Метанолът се превръща в отпадъчни продукти, които включват формалдехид – известен Канцероген. Ето оттук идва славата на аспартама,

НО

Метанолът се среща във всички плодове и зеленчуци и то в много по-големи количеста. Една сода овкусена с аспартам съдържа по-малко от половината метанол, който се съдържа в същия обем от повечето плодови сокове.

От този пример става ясно, че метанолът е не е вреден в малки количества. Независимо дали сте убедени в безопасността на аспартама, е важно да се замислите дали е по-вреден от алтернативата му: захарта. Като се имат предвид нарастващите нива на диабет, затлъстяване и много други здравословни състояния причинени от нея, може би, за много хора аспартамът е една адекватна алтернатива.

Апетит и контрол на теглото

Проучвания на националния център за биотехнологична информация на САЩ показват, че продължителен прием на изкуствени подсладители, вместо захар, води до загуба на тегло (до 1.3кг.) за интервали от 4 до 40 седмици.

Връзката им с диабет

Въпреки че не са единодушни, настоящите доказателства в медицината са в полза на използването им сред диабетиците.

Въпреки това са необходими повече изследвания за оценка на дългосрочните ефекти при различни групи от хора.

Полезни ли са за чревната микрофлора

В скорошно проучване от 2016, захаринът е нарушил баланса на чревните бактерии при четири от седемте участници в експеримент. Всички участници били хора, които не консумират подсладители в ежедневието си.

Тези 4 човека също показали по-лош контрол на кръвната захар само пет дни след консумирането на изкуствения подсладител.

Макар и интересно, това е единственото проучване, което досега показва този ефект при хората. Необходими са повече проучвания, преди да се направят заключения за ефектите върху чревната микрофлора.      

Изкуствените подсладители и развитието на рак

Винаги някой някъде е чул, че те водят до развитието на рак. Този дебат се е зародил през 1970, когато проучвания върху животни установили повишен риск от рак на пикочния мехур при мишки, хранени с изключително големи количества захарин и цикламат. За щастие, метаболизмът на захарин при мишките е много по-различен от този при хората!

Оттогава са проведени над 30 проучвания и не е открита връзка между развитието на рак и изкуствени подсладители у хората.

В едно проучване, медицински лица проследили приема на изкуствени подсладители при над 9,000 човека за период от 13 години – между 1991 и 2004 в Италия. След като анализирали резултатите, те не открили зависимост между развитието на болестта и техният прием.

Регулаторните органи в САЩ и европа също подкрепят това становище. именно затова, те се използват масово и са толкова достъпни.      

Ефекти върху стоматологичното ни здраве

 Най-често зъбният кариес се получава когато захар ферментира в устата ви. В резултат на това, се произвежда киселина, която уврежда зъбния емайл.

Европейският орган за безопасност на храните има становище, че всички изкуствени подсладители, когато се консумират вместо захар, неутрализират киселината и спомагат за предотвратяване на кариеси.        

Изводи

Ако се позоваваме само на научните факти, Изкуствените подсладители се считат за безопасни за консумация.

Въпреки това, някои хора трябва да избягват консумацията им, защото ги смятат за вредни. Например, аспартамът съдържа аминокиселината фенилаланин, която някои хора не могат да метаболизират. други хора пък са алергични към класа съединения, към които принадлежи захаринът, наречени сулфонамиди. Тези примери са редки, но е добре да се знаят, за да имате информирано мнение.

Като цяло, използването им е свързано с минимални рискове и може дори да има ползи за загуба на тегло, контрол на кръвната захар и стоматологичното здраве.

Въпреки това, вероятността от отрицателни последици може да варира при отделните хора. 

Ако искате да избегнете изкуствените подсладители, може да тествате един натурален вариант – стевията!      

Стевия

Стевията е много популярен нискокалоричен подсладител. Тя се извлича от листата на растението, наречено Stevia Rebaudiana. 

Растението произлиза от Южна Америка, където в продължение на векове е било отглеждано за подслаждане и лечебни цели. В листата и се срещат сладки съединения.

Стевията е много сладка, но почти няма калории. тя е 300 пъти по-сладка от захарта и има незначителен ефект върху кръвната  захар. Това я прави перфектният избор за ниско-въглехидратен режим. 

Много хора обаче не харесват вкуса на стевията. Той доста зависи от марката, така че може да се наложи да експериментирате, за да намерите тип стевия, който ви харесва.

Това накратко е всичко, което трябва да знаете за подсладителите. Ако все още сте скептични, винаги неподсладените храни и напитки ще бъдат опция!

Изглеждай и се чувствай добре!

ИЗТОЧНИЦИ:

1. Low‐calorie Sweeteners and Other Sugar Substitutes: A Review of the Safety Issues https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1111/j.1541-4337.2006.tb00081.x
2. How does our sense of taste work? https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK279408/
3. Food safety and hygiene – https://www.food.gov.uk/safety-hygiene/food-additives
4. Low-calorie sweeteners and body weight and composition: a meta-analysis of randomized controlled trials and prospective cohort studies. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24944060
5. Non-nutritive sweeteners and obesity. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25532596
6. Replacing caloric beverages with water or diet beverages for weight loss in adults: main results of the Choose Healthy Options Consciously Everyday (CHOICE) randomized clinical trial. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22301929
7. Nonnutritive sweetener consumption in humans: effects on appetite and food intake and their putative mechanisms. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19056571/
8. A systematic review on the effect of sweeteners on glycemic response and clinically relevant outcomes. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22093544
9. Sweet taste: effect on cephalic phase insulin release in men. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7652029
10. Microbial ecology: human gut microbes associated with obesity. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17183309
11. Bladder tumors in rats fed cyclohexylamine or high doses of a mixture of cyclamate and saccharin. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/5411626
12. Artificial sweeteners and cancer risk in a network of case-control studies. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17043096
13. Artificial sweeteners and cancer risk in a network of case-control studies. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17043096
14. Dental considerations in sucralose use. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11887514
15. Scientific Opinion on the substantiation of health claims related to intense sweeteners and contribution to the maintenance or achievement of a normal body weight https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/2229