Качеството на Вашите решения днес ще определи качеството на живота Ви утре.

В този все по-сложен, непредвидим и несигурен свят, взимането на добри решения ще играе основна роля в създаването на нови иновации и в успеха ни в работния пазар. Би трябвало също така да можем да разчитаме на най-умните хора в обществото да предприемат добри решения и да предоставят най-добрите отговори на сложни въпроси и проблеми. В крайна сметка те са „експерти“ и това се очаква от тях.

Но знаем, че това невинаги е вярно. Последните политически събития и избори по света – особено в Европа и Америка – подчертаха колко неточни могат да бъдат експертните прогнози и решения.Защо умните хора често вземат глупави решения? И как можете да избегнете вземането на лоши решения?

Нека да се потопим в тази тема.

Умни хора и шимпанзета

В най-изчерпателното досега проучване на експертните прогнози, професорът от университета в Пенсилвания Филип Тетлок събра голяма група експерти, за да може да анализира способността им да предсказват бъдещи събития. 

По време на това проучване, Тетлок помоли експертите да предскажат вероятността за възникване на различни събития? И в следващата стъпка на експеримента, той анализирал как техните мисловни процеси са ги довели до тези заключения.

След 20 години събиране и проучване на 82 361 прогнози от експерти, Тетлок стига до комично заключение. Според Тетлок средният експерт …

„Не е много по-добър в предсказването на бъдещето от хвърлящото дартс шимпанзе.“

Тетлок смята, че повечето от тези експерти дори биха направили по-добри прогнози, ако просто бяха направили произволни предположения. За щастие има и  малцина експерти, които направили  добри прогнози. Тези експерти имали различен подход при вземане на решения, мислене и решаване на проблеми.

Вместо да станат жертва на нагласата „знам всичко“, те направили скромни прогнози. И то само след анализ на широк спектър от външни данни и информация. Те се чувствали комфортно с присъствието на несигурност и сложност. За разлика от тях, експертите, които са имали най-много теоретични знания в това проучване, са били средностатически най-малко надеждни. Дори след като прегледали резултатите, те не могли да признаят, че грешат.

Те били прекалено самоуверени и държали на своите убеждения, независимо от противоречиви валидни доказателства.

Склонност за потвърждаване: „Прав съм, защото вярвам, че съм.“

Има научно обяснение за този тип пристрастие, с което всички ние се борим. Но преди да обсъдим това, имам бърз въпрос и предизвикателство за Вас, за да илюстрирате това.

Баща и син са в автомобилна катастрофа и са откарани по спешност в болницата. Бащата умира. Момчето е отведено в операционната и хирургът казва: „Не мога да оперирам това момче, защото той е моят син.“

Въпрос: Как е възможно това?

Скоро ще разкрия отговора на този въпрос. Междувременно, нека се върнем към дискусията защо умните хора взимат глупави решения.

Има няколко често срещани мисловни грешки, които засягат вземането на решения, но най-мощният е „Склонността за потвърждаване“ или “Пристрастие към потвърждаване”. Пристрастието към потвърждението се отнася до нашата склонност да търсим и да предпочитаме доказателства, които потвърждават нашите съществуващи вярвания, като същевременно игнорираме или обезценяваме информация, която противоречи на нашите вярвания.

Има научна причина за това. Изпитваме дискомфорт винаги, когато се сблъскваме с идеи или информация, противоречащи на настоящите ни вярвания. За да облекчим това напрежение и дискомфорт, ние се стремим да потвърдим съществуващите си вярвания – дори ако са погрешни. Не вярвате, че това може да ви се случи?

Да се ​​върнем към въпроса, който ви зададохме по-рано. Какъв е Вашият отговор?

Ако сте се мъчили да измислите някакъв разумен отговор, не се мъчете. Склонността Ви към потвърждаване се отрази на способността Ви да разкриете правилния отговор. И в случай, че се чудите, верният отговор е прост – хирургът е майката на момчето.

След като се сетим веднъж, това е очевидно, но е възможно несъзнателно да сте пропуснали възможността за жена хирург. Вместо това потърсихте решения на проблема, които бяха погрешни. Сигурен съм, че вече можете да видите как пристрастието ни влияе върху способностите ни за вземане на решения и може да ни доведе до глупави грешки.

То ограничава информацията, която избираме да виждаме при взимането на решения. Това води засилване на пристрастията ни в тълкуването на тази информация и изкривява паметта ни.

Ето защо умните хора обикновено стигат до глупави решения.

Колкото повече знания имате, толкова повече ще се борите с Вашите пристрастия към тях, и поради тази склонност е по-вероятно да отхвърлите идеи, които се различават от Вашите собствени вярвания. Когато станем тесногледи, сме склонни да предприемаме  грешни действия , дори повече от човек със значително по-малко знания от нас.

След като разбрахме за този феномен, как можем най-добре да се преборим с пристрастията си, и да избегнем вземането на лоши решения?

Опровергавайте себе си

“Огромни съмнения, дълбока мъдрост. Малко съмнения, малко мъдрост.”

Китайска поговорка

Ето две лесни стъпки, които ще ви помогнат да избегнете лоши решения …

Стъпка 1: Практикувайте самоосъзнаване.

Няма как да променим това, което не знаем, че съществува. Ето защо трябва да сме наясно със собствените си ограничения при вземането на рационални решения – това е особено важно.

Проучванията показват, че упражненията за самосъзнание, които Ви насърчават да забавите и да се отпуснете, също могат да ви помогнат да подобрите креативността и вземането на решения. Умишлено фокусиране на Вашето внимание върху важните неща е умение, което се развива с практика и търпение. Това е просто и мощно средство.

Стъпка 2: Опровергавайте себе си.

Нужна е смелост за да признаем, че грешим, дори когато вече е ясно. Но е необходима още повече смелост, за да опровергаем и оспорим собствените си предположения, преди да знаем със сигурност.

Следващият път, когато се сблъскате с проблем или предизвикателство, потърсете всички възможни идеи, които могат да противоречат на Вашите настоящи убеждения. Това ще Ви подготви да вземете балансирано и оформено добро решение, вместо ирационално и лошо решение, основано единствено на Вашите убеждения и емоции.

Друг вариант на този тип мислене също е използван за създаване на новаторски идеи. Великите мислители, включително философите, Аристотел и предприемачът милиардер – Илон Мъск, признават приноса на този начин на мислене към техния успех.

Излишната самоувереност убива

Умните хора взимат глупави решения, защото се борят със същото предизвикателство, с което се борят и много от нас – свръх увереността. Тя ни подлъгва да не обръщаме внимание на идеи, различни от нашите. Това ни прави бавни и стегнати в адаптирането към промяната,пречи ни да решаваме сложни проблеми и да се справяме с несигурността по уверен начин. И най-лошото от всичко е, че ни прави уязвими към вземане на лоши решения, които биха могли да струват пари, време и евентуално животи.

Следващият път, когато се почувствате абсолютно сигурни в дадено решение, не забравяйте, че е възможно да грешите. Останете отворени за възможността да има много повече информация, която все още не знаете. В края на краищата, най-мъдрият човек в една стая слуша повече от останалите, защото знае, че все още има още знания за учене.
Както гласи знаменитото изказване на Сократ:
“Знам само, че не зная нищо.”