Какво се крие зад психобиологичния модел на издръжливостта?

Новите технологии отвориха първото прозорче към мозъка, което позволи на спортните физиолози да узнаят повече за ролята на този наелектризиран орган, тежащ килограм и половина, във връзка с издръжливостта – процес, който достигна кулминацията си с появата на нов „психобиологичен“ модел. Самуеле Маркора – спортен физиолог от Италия, споделя, че при този модел съзнанието и тялото се разглеждат като взаимносвързани, а тялото определено е в подчинена позиция.

Оказва се, че основните причини за успехите в спортовете за издръжливост действително се дължат на почти перфектен контрол на ума.

За много аспекти на издръжливостта досега винаги се е приемало, че са биологични по своята същност, а вече се знае, че се основават на психиката.

Ето един пример – проучванията на Пол Лаурсън от университета „Едит Коуън“ в Австралия и други изследователи доказаха: Освен в екстремни случаи не дехидратацията, която е биологична, кара спортистите да забавят темпото си при състезание, а психологическото състояние да се чувстваш жаден.

Какво означава, че сме издържали нещо?

Това, че човек е преминал през трудно изпитание.

Турист би могъл да издържи 36 часа лутане, изгубен в студената планина, както и морски пехотинец би могъл да издържи 7 дни без да спи по време на обучение на „тюлените от т.нар. „адска седмица“. Но това, което трябва да се издържи, е самото преживяване, а не биологичните ефекти на излагането на студ или лишаването от сън.

Ако туристът не усещаше студа или ако морският офицер не чувстваше умората си, нямаше да има за какво да ги поздравяваме, че са оцелели след такова изпитание.

Спортистите за издръжливост по дефиниция издържат.

Те издържат дългите часове на тренировки, лишенията на един монашески начин на живот и всякакви болки и страдания.

Преди всичко обаче атлетите трябва да издържат не действителното усилие, а усещането за усилие.

С този израз днес учените обозначават начина, по който спортистите обикновено описват „колко тежко“ им се струва някакво упражнение в даден момент, и той представлява централното понятие в психобиологичния модел на издръжливостта.

Усилието, което изпитваме всъщност е борбата на тялото с волята на ума. 

Колкото повече тренираме в толкова по-добра форма влизаме. В колкото по-добра форма сме, толкова по-малко съпротивление оказва тялото.

Ето защо увеличената физическа способност винаги се чувства. Разнообразните фактори, които пряко влияят на съзнанието, също могат да променят отношението на спортиста към усещането за усилие и така да подобрят издръжливостта. Някои от тези фактори увеличават количеството свършена работа (тоест скоростта), която е резултат от дадено ниво на усилие, също както правят и тренировките.

Един такъв фактор е инхибиращият контрол, или способността да оставаш фокусиран върху стимули, свързани със задачата (например състезател пред теб), в присъствието на разсейващи стимули, например спомен за загуба от същия този състезател в предишно състезание).

Едно проучване от 2014 г., проведено от Самуеле Маркора и публикувано в „Европейски журнал по приложна психология“ показа, че когнитивен тест, разработен да предизвика умора в механизма на мозъка за инхибиращ контрол, е увеличил усещаното усилие и е намалил издръжливостта при проведеното след това бягане на 5 километра.

Година по-късно изследователите от Университета на Падуа съобщават в PLOS ONE,  че бегачите, които постигали по-високи оценки по дадена скала за измерване на инхибиращия контрол, се представяли по-добре в ултрамаратон. Други фактори увеличават степента на усещаното усилие, което спортистът може (или има желание) да понесе.

Мотивацията – очевидният пример

Не всички атлети за издръжливост имат проблеми с психиката, но предвид естеството на спортовете им всички са изправени пред психологически предизвикателства, пряко или косвено свързани с усещането за усилие. 

Ако съревнованието не беше дяволски трудно, спортистите не биха преживявали мигове на съмнение в себе си или притеснение преди състезание, на съжаление след надпреварата, на психическо изчерпване или несигурност. 

Дори повечето грешки, допускани в тренировките – например претренирането, произхождат от страха от страданието.

Психолозите използват термина копинг, за да обозначат поведенческите, емоционалните и когнитивните реакции на човек към дискомфорта и стреса. 

Спортовете за издръжливост до голяма степен включват дискомфорт и стрес; ето защо са тясно свързани с копинга, със справянето.

При състезание задачата на мускулите е да вършат работа.

Задачата на съзнанието е да се справя.

Но има една уловка:

Мускулите могат да вършат работа дотолкова, доколкото съзнанието успява да се справя. Следователно спортовете за издръжливост са игра на „надмощието на съзнанието над мускулите„. 

Някои методи за справяне са по-ефективни от други.

Да симулираш, че имаш травма, за да избегнеш дискомфорта да финишираш, е пример за неефективен метод на справяне.

Да се вдъхновиш от елитни спортисти и да си готов да понесеш по-големи нива на дискомфорт е пример за по-ефективен метод на справяне.

За да станеш най-добрият спортист, който би могъл да бъдеш, трябва да се усъвършенстваш в справянето с обичайните форми на дискомфорт и стрес, които ти поднася спортуването, като се започне от усещането за усилие и се стигне до множеството трудности, явяващи се вторични – например страха от провал. Трябва да откриваш, да упражняваш и да подобряваш уменията за справяне, с които тези трудности се преодоляват най-ефективно.

Моят собствен термин за високо развита цялостна способност за справяне в спортовете за издръжливост е „добра психологическа форма“.

Как да издържаш повече?

Единственият начин да се справяш наистина добре с дискомфорта и стреса на спортовете за издръжливост е да ги практикуваш.

Визуализацията и упражненията за поставяне на цели сами по себе си няма да помогнат на съзнанието ти да потуши бунта на тялото в най-тежките моменти на едно състезание. За да развиеш добра психологическа форма, е необходимо да се подлагаш на тези трудности – също както за да развиеш добра физическа форма, трябва да се подлагаш на тренировки.

Никой не може да свърши тази работа вместо теб, нито дори да ти дава насоки. В крайна сметка справянето е реакция спрямо дискомфорта и стреса.

Най-добрият източник на знания във връзка с най-ефективните методи за преодоляване на предизвикателства в спортовете за издръжливост е примерът на елитните спортисти.

Методите, на които разчитат най-великите атлети, за да преодоляват най-трудните и често срещани психологически препятствия пред по-доброто представяне, на практика и по дефиниция са и най-ефективните методи за справяне за всички спортисти.

Шампионите са най-добрите ролеви модели в спортната психология – не по-малко, отколкото в тренировките и в храненето.

Не е възможно да постигнеш впечатляващ успех в който и да било от основните спортове за издръжливост с просто задоволителни резултати откъм психологическа подготовка.

Никой спортист, колкото и талантлив да е, не би могъл да победи на международната сцена днес, ако не впрегне пълната мощ на съзнанието си, за да постигне максимума както в усилията, на които е способен, така и в резултатите, които постига, давайки всичко от себе си. За да се учим от шампионите, не е достатъчно само да слушаме историите за техните победи. Трябва и да знаем как да тълкуваме тези примери. Какво е естеството на трудностите, с които най-успешните състезатели се сблъскват и които преодоляват? Как да възприемаме уменията им да се справят с тези предизвикателства по начин, който позволява да ги приложим в собствения ни опит? Това са въпросите, на които трябва да отговорим, за да се възползваме от примера на най-добрите сред най-добрите.

Тук ни помага психобиологичният модел наиздръжливостта. Като прилагаме тази нова наука в проучването на конкретни случаи с елитни спортисти, можем да извлечем практически уроци, които после да прилагаме в собствените си спортни начинания.

---

„Съзнанието е всичко. Мускулите – парченца гума. Всичко, което съм, се дължи на съзнанието ми“. – Пааво Нурми

Във всяко състезание нещо вътре във всеки спортист (нещо, което сега можем да определим като усещане за усилие) поставя един простичък въпрос: 

Колко силно го искаш?

За да реализираш спортния си потенциал, трябва да отговориш с нещо в духа на: По-силно. И след това трябва да го докажеш.

На теория е лесно, на практика по-трудно, отколкото да разбереш как да тренираш, с какво да се храниш и кои обувки да избереш.

А вие? Колко силно го искате?

Тази статия е изготвена в сътрудничество с Христо от Lifehack.bg. В Lifehack държат на качеството, точно както и ние! Ако искате да прочетете още подобни статии свързани с психологията, бизнеса, успеха, навиците и продуктивността, определено времето прекарано там ще ви е от полза!