Едно от най-разпространените в световен мащаб психични разстройства е тревожността. Проявява се при 1 на всеки 14 души, ала поради не толкова притеснителните симптоми в самото начало, нейната сериозност бива подценявана и игнорирана докато не се стигне до други усложнения. Това, което мнозина обаче не знаят е, че първоизточникът на проблема доста често лежи в детските и юношеските години, когато психиката на човек е най-чувствителна. В следващата статия ще се запознаете по-подробно с това ментално заболяване, с причинителите на неговото възникване и методи за лечение. 

Приятно четене!

Какво наричаме тревожност?

Тревожността по своята същност представлява психично състояние, което провокира защитните реакции на организма. Изразява се в силно чувство на напрежение и страх, които обикновено са съпроводени от физиологични признаци като изпотяване, нервозни изблици, безпокойство и др.

В миналото тя е играела ключовата роля на защитен механизъм, който ни е предупреждавал в животозастрашаващи ситуации, но днес, макар и все още изпълняваща функцията си, тoзи наш инстинкт за самосъхранение се е превърнал по-скоро в пречка за свободната комуникация. Нужно е да се отбележи, че тревожното разстройство не е просто моментен изблик на притеснение или страх. То не изчезва случайно и дори се влошава с времето. Симптомите могат да засегнат негативно аспекти от ежедневието ни, например: представянето в училище или на работното място, взаимоотношенията и контактите с половинката, връстниците и колегите.

Оказва се, тревожността е много по-често явление отколкото хората предполагат, засягайки почти всеки средностатистически човек под една или друга форма. Тя се разделя на нормална, остра и хронична.

• Нормалната тревожност, която бива наричана и безпокойство, най-често е естественият отговор на тялото ни към стреса в ежедневието. Подсъзнанието ни я използва за по-бързо организиране на ресурсите и справянето с конкретен проблем. 
• Острата тревожност е внезапна реакция на тялото, която не е задължително да бъде провокирана от външните фактори на средата. 
• Хроничната тревожност представлява диагностицирано психично заболяване. Предизвиква се от влошена остра такава, в следствие на продължителното несправяне с нея. Близо 20% от Американците страдат от хронична тревожност, сред които делът на тийнейджърите нараства всяка година.

По своята степен на интензивност тя бива лека, умерена, тежка и “паника”. За разлика от тревожността обаче (която се изразява в много по-лека форма), паник атаката не е провокирана от външни фактори, а присъства елемент на непредсказуемост.

Кога можем да усетим чувство на тревожност? 

Голяма част от хората споделят, че страдат от това състояние и изпитват затруднения при комуникацията си с другите, особено ако обстановката е нова и непозната за тях. Социалната фобия е едно от най-широко разпространените тревожни разстройства в световен мащаб. 

На всеки един от нас се е налагало поне веднъж да се изправи пред група слушатели и да изрази публично мнението си по даден казус. Напрежението и притеснението в такива моменти са напълно нормални симптоми, проявяващи се при 90% от хората.  По последни проучвания, страхът от говорене пред публика дори надхвърля този от смъртта и е на първо място сред причинителите на това психично състояние.

Защо се получава така? Подобни ситуации, излагащи ни на потенциалната опасност да бъдем оценявани, сравнявани и съдени от други човешки същества, провокират дълбоко заложения в нас инстинкт да се впишем в средата от себеподобни. Още от зората на съществуването ни, хората са се групирали на стада, за да оцеляват. Да бъдеш приет от останалите е било жизненоважно. Въпреки че в днешно време по-голямата част от застрашаващите живота ни фактори липсват, чуждото одобрение е останало все така значимо за благосъстоянието ни. 

Не на последно място се нарежда стресът от ежедневието ни. Струпването на ангажименти на работното място и в личен план води до повишаване нивата на тревожност и риск от развиване на хронична такава, в случаите когато сме подложени на непрекъснат стрес за дълъг период от време. 

Последни проучвания сочат, че тревожното разстройство може да се развие в следствие на генетично предразположение към него, предавано в поколенията. Достатъчно е да се случи едно травмиращо психиката събитие (смърт на любим човек, насилие или системен тормоз) за да бъде отключено то.

Физически симптоми

Тревожността се проявява под формата на емоционална напрегнатост, безпокойство, несигурност, нервност и страх от предстоящи събития. В по-голяма част от случаите тя е придружена и от явни физически симптоми у конкретния човек като най-често срещаните са: 

• Ускорено сърцебиене
• Изпотяване
• Затруднения при комуникацията
• Болки в определена част или по цялото тяло
• Главоболие
• Световъртеж
• Слабост и/или замайване
• Затруднено дишане
• Смущения в съня
• Невъзможност за съсредоточаване    

При хроничната тревожност, тези симптоми могат да се появят самостоятелно, без да са провокирани от чувство на страх или притеснение в дадената ситуация. Те не могат да бъдат контролирани чрез сила на волята или по някакъв друг начин. Доста от изброените симптоми се проявяват и при други психични заболявания, затова при диагностицирането на този тип разстройство, лекарят специалист трябва да бъде изключително внимателен. 

Доказано е, че жените страдат от това състояние много по-често от мъжете. Това се дължи на факта, че основният полов хормон при жените, естрогенът, отговаря именно за стреса и тревожността. Същевременно основният хормон при мъжете-тестостеронът, (който също присъства в женското тяло, но в значително по-малки количества) допринася за по-стабилното психично здраве. В резултат, представителите на женския пол са по-склонни към депресия и други ментални състояния, а тези от мъжки са по-спокойни и уравновесени.

Как ни влияе тревожността?

В определени ситуации от ежедневието, тревожността има позитивно влияние върху човешкия мозък, тъй като мобилизира съзнанието ни да се справя по-бързо с възникналите проблеми и организира по-ефективно ресурсите, с които разполагаме. Като резултат, в работното място се наблюдава повишаване на продуктивността и развитие на умения за работа под напрежение. 

В ситуации, когато умът ни е настроен да мисли за потенциален лош развой на събитията обаче, най-силно страда социалното ни представяне. Когато мозъкът ни предварително тръгне с настройката, че няма да направим достатъчно добро впечатление и няма да получим нужното одобрение, ние подсъзнателно започваме да функционираме според това си вярване. По този начин тревожността и съмненията, които изпитваме, успяват да убедят и нас самите, но и хората, с които комуникираме, че не сме социално зрели. 

Освен социалната фобия (избягването на обстоятелства, които могат да доведат до критика или неодобрение от страна на околните), тревожността може да доведе и до развитието на много други фобийни разстройства като страх от попадане в конкретни ситуации (напр. агорафобия – оставане сам на отворени публични места), селективен мутизъм, автофобия и много други. Ако остане нелекувана за дълъг период от време, това състояние би предизвикало появата и на много по-сериозни психични състояния като паник атаки, инсомния, хранителни и панически разстройства, ADHD и депресия.

Напоследък те са все по-често срещани при младите в юношеска възраст. Много от подрастващите, в страха си да потърсят помощ, се опитват да се справят със състоянието си сами, прибягвайки до използването на различни медикаменти като цигари и психотропни вещества. Те обикновено притъпяват симптомите временно, но задълбочават проблема в дългосрочен план. За да се избегне подобен развой на събитията, добре е родителите наистина да обръщат внимание дали децата им не проявяват симптоми на хронична тревожност. Проблемът не трябва да се подценява. Предложената навреме помощ би предотвратила възникването на сериозни усложнения в състоянието на детето.  

Връзката между тревожност и страх

Доста често тревожността бива бъркана със страх и обратно, поради сходството в някои от физическите симптоми. Страхът представлява емоционалния, в последствие и физически, отговор на организма към дадена заплаха, случваща се в конкретния момент. Например, ако вървите по тъмна улица и изведнъж крадец насочи пистолет към вас, вашата телесна реакция ще бъде провокирана от страхът, който изпитвате вследствие на обстоятелствата. Опасността е истинска, определена, внезапна. В подобни случаи най-често се активира така нареченият “бий се или бягай” инстинкт на тялото ни.

Тревожността от своя страна е неясно чувство на опасение, което няма пряк подбудител. Нека преразгледаме предходния пример. Този път, вървеейки по тъмната уличка, в главата ви се въртят най-различни сценарии за потенциална предстояща опасност и, макар в действителност да няма физическа причина за това, подсъзнателно тялото ви усеща тревога и се готви за най-лошия възможен сценарии.

Основната разлика между страх и тревожност е дали източникът на безпокойство е въображаем или не. В лицето на страха много хора припознават симптомите на тревожност и обратно. Страхът може да причини тревожност, така както и обратното. Разграничаването им обаче има съществено значение за правилното диагностициране на психични разстройства и назначаването на подходящо лечение. 

Методи за преодоляване на тревожността

Тревожността е лечимо състояние. Колкото по-рано бива диагностицирана тя, толкова по-лесно пациентът ще се пребори с нея и рискът от хронифициране е по-малък. Вземането на адекватни мерки на време е ключова част от лечението. Ако проблемът не е толкова задълбочен, достатъчни са редовните посещения при психотерапевт. Редица проучвания са доказали, че най-ефикасен метод за справяне с хроничната тревожност е съчетаването на медикаментоза с психотерапия. Основен проблем при подобно лечение е, че голяма част от медикаментите могат да доведат до пристрастяване ако не бъдат улучени правилните дози. Затова е добре преди началото на терапията си да  проучите по-подробно специалиста, при който отивате.

Психичното здраве на човек е изключително деликатно и поради тази причина рискове от всякакво естество трябва да бъдат избягвани. За тази цел, хомеопатията е оптимално и доста предпочитано решение сред психолозите, тъй като при нея липсва рискът от нежелани странични ефекти като привикване и поява на зависимост. 

Друг силно препоръчван метод за справяне с това състояние са физическите упражнения: джогинг, йога, спортове от различно естество. Редовното практикуване на техники за контрол на дишането и пулса са особено полезни, тъй като по този начин тялото се учи да реагира адекватно в стресови ситуации. Добрият сън също е от ключово значение. Не бива да подценяваме малките подобрения в дневната си рутина, тъй като те могат да имат съществено влияние върху нашето физично и психично здраве. 

Относно вида медикаменти, които се предписват на пациентите, в повечето случаи те са под формата на таблетки/хапчета. Капките са значително по-рядко предпочитани. Важно е да се запомни, че не съществува един универсален лек за това психично разстройство, а лечението изисква персонализираност и съобразяване на подхода според ситуацията, защото при всеки проблемът е с различна задълбоченост. 

Бавният прогрес не бива да обезверява подложилите се на терапия. Борбата с психичните разстройства е труден и продължителен процес, който изисква търпение и от страна на пациента, и от страна на лекуващия.

Източници

Home | NAMI: National Alliance on Mental Illness
Medical and health information
Мирта Медикус – Натурални, безопасни и ефикасни добавки
TED: Ideas worth spreading
Know more. Live brighter.