Днес засягаме втората част от нашето мото — да изглеждаме и да се чувстваме добре!
Разбира се, запазването на физическото ни здраве и привлекателен външен вид е приоритет за вас. Най-вероятно и това ви е довело в нашия блог. Но в днешната статия, ще ви разясним каква е връзката между физическите упражнения и психичното ни здраве.
Преди да започнем с това обаче, искаме да разгледаме историята на организирания спорт съвсем накратко. Това е важно, защото ние вярваме, че с изучаването миналото може да се гради едно по-добор бъдеще. Пример за това е нашата статия за спорта и храненето в Древна Гърция, която можете да прочетете тук.
И така, представяме ви историята на спорта накратко!
История на спорта
Историята на спорта започва от преди поне 3000 години. В началото той бил използван като подготовка за война или лов, което обяснява защо много от ранните игри включвали хвърляне на копия, стрели и камъни, както и битки между два опонента.
По-късно Древна Гърция въвела официалните спортни дисциплини след провеждането на първите Олимпийски игри през 776 година пр.н.е., които включвали събития като състезания с колесници, борба, скачане, хвърляне на дискове и копия. Още тогава хората осъзнавали ползите за здравето и психиката от спорта.
Много хора вярват, че древните Олимпийски игри приключват през 393 г.сл.н.е, когато император Теодосий I забранил всички езически практики. Други смятат, че игрите продължават до 426 г.сл.н.е., докато неговият наследник Теодосий II заповядва да бъдат унищожени всички гръцки храмове.
Когато и да са приключили обаче, идеята за завръщането им започва да се мисли чак 1500 години по-късно от французин на име барон Пиер дьо Кубертен. Той, заедно с Деметриос Викелас, сформират Международния олимпийски комитет през 1894 година.
Там той представя идеите си за създаване на модерни Олимпийски игри по време на първия Олимпийски конгрес, който се събира през юни 1894 година. В края на срещата те решават да проведат първите съвременни Олимпийски игри в Атина през 1896 година.
Те включвали 43 дисциплини, сред които лека атлетика, гимнастика, плуване, тенис, колоездене и др. Скромните 241 спортисти от 14 държави участвали в тях.
Така съвременните Олимпийски игри се провеждат успешно на всеки четири години от началото си през 1896 година, с изключение на три случая. През 1916, 1940 и 1944 година, когато разрушенията и опустошенията, причинени от Първата и Втората световна война, довеждат до тяхното анулиране.
С Олимпийските игри може да са въведени първите официални спортове, но съществуват и източници за доста древни състезания. Ето кои са смятани за едни от най-старите от тях:
- Гимнастиката
Тя тества гъвкавостта, баланса, ловкостта и физическата сила на индивидуалния човек, но е и изключително предизвикателна за психиката на спортиста. Смята се, че е възникнала при гърците. Била развита от ездачи, които се качвали и слизали от конете си, използвайки акробатични номера, както и при игри с бикове. След това била включена в Олимпийските игри през 1896 г., а днес се смята за един от десетте най-стари спортове в света.
- Дълъг скок
Тук атлетите се състезават кой ще скочи на по-голямо разстояние от дадена точка на отскок. Тази игра е била част от Древните Олимпийски игри и е част в съвременните и до днес. Също е единственото събитие със скок, за което се знае, че е било част от оригиналните Олимпийски игри в Древна Гърция. Този спорт развива изключително много бедрата и ползите от него също са неоспорими.
- Бягане
Това е един от най-популярните спортове в леката атлетика и изобщо в света. Бягането започнало да бъде състезателно още в Древна Гърция. Може да се проследи назад още до първите Олимпийски игри през 776 г.пр.н.е. Бягането остава един от най-разпространените спортове и днес, защото е много лесен за практикуване – не изисква никаква специална екипировка, а ползите за психиката са огромни. Бягането тонизира, повдига настроението и подпомага свалянето на килограми.
- Хвърляне на диск
Това е състезание в леката атлетика, което се състои в хвърлянето на тежък диск на възможно най-голямо разстояние. В историята може да се проследи чак до началото на пети век в Европа и до статуята на древния скулптор Мирон, наречена „Дискобол“ или „Дискохвърлячът“.
Самият спорт вероятно се е зародил около 720 година пр.н.е. Той е част от модерните Олимпийски игри и даже се счита за тяхна емблема. Включен е още в Олимпиадата през 1896 година. При хвърлянето на диск обикновено се правят между 3 и 6 опита, като най-добрият резултат от тях се взема за класирането.
- Борба
Доказателства за древността на борбата могат да се намерят в пещерни рисунки, датиращи от преди 15,000 години. Това е нормално, тъй като тя е един от най-инстинктивните спортове. Трудна дисциплина е – изисква много воля и здрава психика. Интересно е и, че съществуват вавилонски и египетски източници, показващи борци използващи множество от използваните в съвременността ключове. Литературни препратки към борбата могат да се открият още в Стария Завет, както и в индийските Веди.
- Поло
Полото като спорт е уникален сам по себе си, тъй като едва ли има друга подобна дисциплина, която да се сравни с него по анализ на произхода.
Известно е, че хокеят прилича малко на игра на поло, но включването на коне, по-високи щеки, дървена топка и целта, която играчите на поло трябва да постигнат, за да отбележат точка, не са нищо подобно на друг вид спортна дейност.
Въпреки това, има доста солидни сведения, показващи първоначалния произход на този спорт, датиращ от Персийската империя, някъде около 4 век преди новата ера. По-забележително възраждане на този спорт, се появява през 19 век, когато спортът е открит от британски колонизатори, които превземали територии в Индия.
Интересна полза от този спорт е това, че гръбнакът на коня се движи по подобен начин като нашите собствени, затова язденето като цяло е много полезно за прешлените. Също така връзката, която се създава с коня има положителни ефекти върху психиката на човек, затова те се използват и като животни за терапия.
Защо спортуването подобрява настроението?
Подобреното самочувствие и настроение са ключови ползи за психиката от редовната физическа активност.
Но каква точно е причината за ефектите на спорта върху психиката?
Когато телата ни са поставени под стрес или изпитват болка, неврохимикали, наречени ендорфини биват произведени в хипокампуса на мозъка (важна част в системата отговаряща за паметта), както и в хипофизната жлеза.
Ендорфините, които по структура са подобни на наркотика морфин, се считат за естествени болкоуспокояващи, защото активират опиоидните рецептори в мозъка, които спомагат дискомфорта да бъде сведен до минимум и да се облекчи психиката ни. Те също могат да помогнат за създаването на чувства като еуфория и щастие.
Малко след като ендорфините били открити, се появила идеята, че правенето на упражнения, води до огромен прилив на тези неврохимикали. Бягането на големи разстояния било доста модерно по същото време, което довело до вярването, че след натоварваща тренировка, ендорфините са причината за еуфоричното чувство в психиката, което толкова хора изпитват.
Според много проучвания, количеството ендорфини наистина се повишава по време на спортуване и хората се чувстват по-щастливи. Това е и една от причините джогингът да стане толкова популярен като практика. Така че, освен да допринася към калорийния ни разход за деня, бягането действа и прекрасно на психиката ни.
Съществуват и много други причини, заради които човек да се почувства радостен от времето, което е отделил тренирайки. Едно от тях е повишеното самочувствие. Освен че хората, които спортуват са по-здрави и изглеждат по-добре, самата мисъл, че постигат това за себе си, вдига нивата на самочувствие. А когато започнем да виждаме и осезаеми резултати, удоволствието е пълно.
Друга полза за психичното здраве е повишаването на нивата на енергия. Доказано е, че колкото повече тренира, толкова по-голяма издръжливост получава един човек. Действия, които допреди са го затруднявали, сега той върши без пречки, и се изморява в пъти по-бавно.
Друга полза от спорта е и поддържането на хормоналния баланс в организма. Физическата дейност може силно да повлияе на хормоналното ни здраве.
Основна полза от упражненията е способността им да намалят нивата на инсулин и да повишат инсулиновата чувствителност. Също така спортът влияе много позитивно на производството на половите хормони в мъжете и жените, а именно тестостерон и естроген.
Последно, но не на последно място, тренирането подпомага и сексуалния живот.
Както споменахме и по-рано, една от големите ползи на спортуването е повишеното самочувствие и чувството за привлекателност на индивида. А както казахме в предния параграф, ползите върху половите хормони се отразяват директно и на този аспект от нашия живот.
Освен това спорта може да забави сексуалната дисфункция, както и симптомите на менопаузата.
Имайки предвид всички тези неща, можем да обобщим, че ползите от спорта включват:
- Намаляване на стреса
- Повишаване на самочувствието
- Подобряване на съня
- Повишаване на нивата на енергия
- Намаляване на сърдечното налягане
- Укрепване на сърцето
- Поддържане на хормоналния баланс
- Подобряване на сексуалния живот
Как спорта подобрява концентрацията?
Частта от мозъка, която е в основата на системата за памет е хипокампусът. Хипокампусът се занимава с формирането, организирането и съхраняването на спомени. Тя е и частта, която реагира силно на аеробните упражнения.
Експерименти, направени при възрастни и деца, доказват, че тази мозъчна структура расте, когато хората стават по-здрави благодарение на спорта. Това откритие отчасти обяснява ползата, изразяваща се в повишаване на способността ни да запаметяваме нова информация.
Но как точно спортът подобрява концентрацията?
Най-добрите доказателства за ползите концентрацията идват от изследвания на ученици, на които били възложени уроци с по 20-минутна аеробика между тях. Учените установили, че това подобрило до голяма степен обхвата на вниманието и паметта им.
Междувременно, голямо проучване в САЩ разглежда ползите от ежедневната спортна дейност на учениците след училище в продължение на една учебна година.
Децата, разбира се, станали по-здрави физически, но по-интересното било, че и техният изпълнителен контрол се подобрил. Психичното им здраве се подобрило цялостно – станали по-добри в игнорирането на разсейващи предмети, от което всъщност концентрацията им се подобрила също както и умението да вършат няколко неща едновременно.
Друга полза от спорта за мозъка на мъжете и жените е подобряването на креативността.
Хенри Дейвид Торо, Фридрих Ницше и много други творчески личности твърдят, че ходенето дава крила на въображението.
Психолози са опитвали да докажат това твърдение и са стигнали до заключението, че разходките на бягаща пътека или дори само кратко излизане през залесените паркове, засилват свободно носещите се и случайни мисли, генериращи идеи, които са основният компонент на творческата мисъл.
Тренировките помагат също и със забавянето на когнитивния спад. Доказателствата, че поддържането на физическа форма, поддържа мозъка и психиката здрави до напреднала възраст, са особено убедителни. Най-конкретната връзка е между аеробните упражнения и когнитивното съхранение (като предотвратяване появата на деменция).
Тренировките не е нужно да бъдат екстремни. Дори 30-45 минути бързо ходене, три пъти седмично, могат да са от полза за засилване на волята и като цяло да подобрят психичното ни здраве.
Все пак, е по-добре да се започне с редовните физически упражнения възможно най-рано. Това е така, защото защитните ефекти вследствие на спорта са най-силни преди да настъпят когнитивните признаци на старостта.
Как спортуването помага на качествения сън?
Когато човек се грижи за здравето си и спортува често, той усеща много различни ползи за себе си. Не само, че се чувства по-добре през деня, но и спи по-добре нощем.
Има съществен набор от научни доказателства за ползата на тренировките за подобряване на съня, а както знаем сънят влияе пряко и на психиката ни.
Правейки тренировките част от рутината ни, това може да помогне за по-здрав и спокоен сън, както и може да помогне за подобряването на проблеми със съня, като например безсъние (инсомния).
Но как точно помага спорта?
Има няколко ползи от тренировките, свързани с почивката и възстановяването на тялото.
Първата полза е подобряването на качеството на съня. Това се случва, защото, когато спортуваме повече, това увеличава времето, което прекарваме в дълбок сън (най-физически възстановяващата фаза на съня).
Тази фаза помага в засилването на имунната функция, поддържането на сърдечното здраве и контролирането на стреса и безпокойството. Можете да прочетете за фазите на съня с подробности в тази статия.
Друга полза е поддържането на времето прекарано в заспало състояние в нормата. Когато спортуваме, изразходваме енергия, което помага за това да сме по-изморени на края на деня и да сме готови да заспим.
Проучвания доказват, че честото трениране, особено това, което е част е постоянна рутина, помага за увеличаването на съня, като допълнение към качеството му.
Следваща полза за психиката ни е намаляването на стреса и облекчаване на безпокойството. Стресът е често срещана причина за проблеми, свързани със съня, като проблеми със заспиването или неспокоен сън по време на нощта.
Физическите упражнения са мощно средство за лечение на тревожността и други разстройства на настроението и имат доказани ползи за психиката.
Например, само пет минути спорт на ден могат да предизвикат анти-тревожни реакции в тялото. Тренировките за психиката и тялото едновременно, като йогата, могат да помогнат за успокояване на парасимпатиковата нервна система, което от своя страна може да помогне на един човек да се отпусне.
Изследванията показват, че точно такива дейности като йога и разтягане, могат да намалят нивата на кортизол и кръвното налягане, както и да допринесат за много положителни ползи върху настроението.
Установено е също, че упражненията могат да помогнат с намаляване на нарушеното дишане по време на сън, както и с намаляване на тежестта на обструктивната сънна апнея.
Последно, но не по важност, честите тренировки могат да помогнат с безсънието и други проблеми със съня и съответно психиката. Има научни доказателства, че спортът може да е ефективна естествена терапия срещу безсъние, както и, че аеробните упражнения са ефективни при намаляването на симптомите му.
Заключение
Като заключение, можем да твърдим, че спортът е едно от нещата, които трябва да включим в ежедневието си, не само за да се чувстваме здрави на физическа основа, но също така и на психическа.
Има много ползи от това отделено време, както за по-високо самочувствие, така и за психиката, издръжливостта, концентрацията и качествения сън.
Когнитивният ефект от упражненията, също ни напомня, че мозъкът не работи изолирано. Това, което правим за телата си въздейства на психиката ни, затова бездействието е много опасно.
Затова, нашият съвет е – не мислете много над това какво да тренирате. Намерте нещо, което ви харесва и просто започнете!
Източници
How physical exercise makes your brain work better
