Какво представлява кортизола?
Всеки ден човек е подложен на различни стресови състояния, които са се превърнали в неизбежна част от нашето ежедневие.
Именно когато сме подложени на силно стресови преживявания, висшият център на нашата вегетативна нервна система, хипоталамусът, започва да отдава сигнали към останалите органи в човешкото тяло.
Тези сигнали започват да предизвикват нервни и хормонални реакции, вследствие на които, надбъбречните жлези започват да отделят хормони като адреналин и кортизол, които спомагат за преодоляването и възприемането на стресовите обстоятелства.
Адреналинът, познат още и като “епинефрин”, бива произведен след подаден сигнал от хипоталамуса, че съществува опасност пред нас, от която ние трябва незабавно да избягаме.
Ефектът на адреналина е именно тази незабавна реакция за предприемане на действие като времето необходимо за отделянето на хормона се осъществява в рамките на секунди.
От друга страна, кортизолът е стероиден хормон, спадащ към групата на глюкокортикоидния хормон1, който се отделя от кората на надбъбречната жлеза при стрес. Той също, както адреналина, ни помага да вземем бързи решения, притиснати от стресовите обстоятелства.
1Глюкокортикоиден хормон – хормон, отговарящ за регулацията при обмяната на въглехидрати, белтъчини и мазнини в организма.
Основната разлика между хормоните адреналин и кортизол е, че времето за отделянето на кортизола от надбъбречните жлези е сравнително по-бавно от това на адреналина – до няколко минути.
От друга страна, процесът по отделянето на този хормон включва няколко стъпки, в които участват още два допълнителни хормона.
Защо ни е нужен кортизола?
Кортизолът играе жизненоважна роля в живота и развитието на човека. Освен, че подобрява концентрацията, той е отговорен още за регулирането и на кръвното налягане, както и за контролирането на нивата на кръвна захар в организма.
Също така кортизолът спомага за бързото абсорбиране на веществата в организма като мобилизира превръщането на глюкозата и мазнините в енергия.
Една от жизненоважните и основни функции на този хормон е да поддържа правилното функциониране на имунната система.
Кортизол, тренировки и хранене
Думата стрес поражда неприятни чувства, нали? Така че е логично „хормонът на стреса“ — кортизолът — да има лоша репутация. Един от факторите, които се отразяват върху нивата на кортизола, са физическите упражнения. Някои хора избягват тежкото натоварване, с оглед намаляването на стреса. Но има ли защо да се притесняваме?
В зависимост от интензивността на тренировката, тя може да увеличи или намали нивата на хормона.
Интензивните упражнения увеличават кортизола малко след тренировка. Въпреки че те се увеличават в краткосрочен план, по-късно нощните нива намаляват. Това краткосрочно увеличение помага да се координира растежа на тялото.
Освен това, размерът на хормоналния отговор намалява с редовното спортуване, затова повечето хора няма защо да се притесняват.
Като общо правило, физическите упражнения не са проблем, въпреки че водят до физически стрес на тялото. Истинският проблем идва от културата на висок стрес, в която живеем.
Ако сте подложени на много психически / емоционален стрес, фитнесът и другите тренировки понякога могат да влошат ситуацията (допринасяйки за хронично високи нива на кортизол), особено когато нивата му не са в хомеостаза (главно заради стресиращо събитие, което се случва в живота ни).
Затова най-добрият съвет, който можем да ви дадем, е да се погрижите за вашата релаксация и да намалите интензитета на тренировките, в периодите, когато преминавате през стресиращ момент в живота си извън залата.
Един от начините да намалите нивата на стрес е медитацията. Можете да видите пълната ни статия по темата.
Храненето също може да влияе на хормона. Приемът на захар допринася значително за освобождаване на кортизол. Редовният прием на захар може да поддържа нивата хронично повишени.
Интересното е, че захарта може и да намали количеството, отделено в отговор на конкретни стресови събития (например изпит в университета или стресиращ ден в работата). Взети заедно, тези ефекти обясняват защо сладките десерти са предпочитани от много хора, които намират утеха и комфорт след консумацията им.
Разбирането защо се храним емоционално в отговор на стреса, може да ни помогне да направим по-добър избор и да избегнем промените в настроението, свързани с него.
Кортизолът (в резултат от стресиращо външно явление) поставя началото на лавина от събития в организма ни, които променят биохимията на нашия мозък, особено на онези съединения, които регулират настроението, апетита, мотивацията и съня.
За да компенсира този дисбаланс в хормоните, тялото ни кара да жадуваме храни с високо съдържание на въглехидратни или силно вкусни продукти, което да увеличи тези важни химикали.
Тези храни съдържат комбинация от мазнини и захар (или мазнини и сол), които задействат центровете за удоволствие на мозъка, карайки ни да се чувстваме по-спокойни, доволни или дори някак еуфорични.
В краткосрочен план това е полезно, защото помага да се чувстваме добре и спокойно. В дългосрочен план обаче, това може да доведе до много проблеми, включително увеличаване на теглото, диабет тип 2, проблеми със съня, поведението и настроението.
Какви проблеми могат да се получат при високи нива на кортизол?
Въпреки всичките си положителни качества, които притежава кортизолът, за съжаление, високите нива, отделени от този хормон могат да доведат до множество проблеми и увреждания, които, ако не бъдат лекувани, могат да спомогнат за развитието на синдром на Кушинг.
Синдромът на Кушинг представлява състояние на повишена хормонална продукция на хормони от надбъбречната кора. Развитието на заболяването се дължи на вторични процеси, причинени от заболяване на хипофизата, която от своя страна, започва да отделя по-големи количества адренокортикотропен хормон, който пък стимулира функцията на надбъбречната жлеза.
Хиперкортицизмът, причинен от това заболяване, се наблюдава най-често по време на бременността, пубертета, или при злоупотреба с алкохол. Други често срещани предпоставки за развитието на синдрома на Кушинг са също и хроничния стрес, приема на стероидни лекарства и тежките форми на депресия.
Това са едни от най-често срещаните белези на високи нива на кортизол:
- Промени в настроението – наблюдава се силно изразена депресия, тревожност и раздразненост.
- Храносмилателни проблеми, намаляващи абсорбацията и обмяната на веществата в организма.
- Проблеми с теглото – кортизолът стимулира апетита към “тежки храни” и сладкото.
- Увеличава се рискът от заболяване на сърдечно-съдовите органи и развитието на заболявания като като артериална хипертония.
- Проблеми със съня – наблюдава се умора сутрин и бодрост вечер, когато се предполага именно обратното.
- Проблеми с кожата – бързо състаряване на кожата поради силна дехидратация и поява на бръчки. Също така се наблюдава и изтъняване на кожата поради проблеми със съединителната тъкан.
- Повишено окосмяване – често срещан симптом при жените
- Нарушаване на функциите на половата система:
- При мъжете – намалено либидо и импотентност
- При жените – настъпват менструални нарушения и аменорея
- Поява на остеропооза
Ако подобни симптоми бъдат забелязани, трябва да се уговори посещение при личния лекар. Подобни симптоми не бива да бъдат пренебрегвани, особено ако страдате от заболявания като астма, артрит или синдром на раздразненото дебело черво.
За лечението на синдром на Кушинг от Института по редки болести споделят, че на 25 април 2012 г. Съединените щати и Европейската съюз одобряват препарата “Signifor”.
Други препоръчителни методи за справяне с високите нива на кортизол в организма са:
- Намаляване на консумацията на кофеин – засиленият прием на кофеин повишава неимоверно нивата на кортизол в организма, а за да се поддържат стабилни тези нива е препоръчително дневната доза прием на кафе да се намали за не по-малко от две седмици. По този начин може да се установи дали действително кофеинът влияе толкова осезаемо.
- Подобряване на качеството и продължителността на съня – трябва да се избягва късното лягане и използването на електронни устройства непосредствено преди заспиване.
- Поддържане на стабилна кръвна захар – наложително е отказването от рафинираната захар, „бързите” въглехидрати, подсладените напитки и изделията от бяло брашно. Менюто ви ще трябва да се състои от добре балансирана комбинация от протеини, сложни въглехидрати и полезни мазнини. По този начи нивата на хормона в организма ще бъдат нормализирани.
- Увеличаване приема на течности – необходимо е да се приемат препоръчителните течности за Вашите килограми всеки ден, за да се поддържат нивата на кортизол в норма.
Какво се случва при твърде ниски нива на хормона?
От друга страна, ако надбъбречните жлези започнат да отделят недостатъчно количество кортизол, това също може да спомогне за развитието на различни заболявания като хипокортицизъм или така наречената болест на Адисон.
Болестта на Адисон представлява понижено ниво на надбъбречните хормони, като една от основните причини за появата на заболяването е именно намалените нива на стероидните хормоните алдостерон и глюкокортикостероиди.
Причините, водещи до увреждането на надбъбречната жлеза, са няколко като на първо място могат да се посочат проблеми, възникнали по време на автоимунни процеси, произвеждащи антитела към един от ключовите ензими за производството на надбъбречни хормони. Също така различни заболявания като туберкулоза, цитомегаловирусна инфекция и СПИН, водят до разрушаването на жлезата и до намаляване на нивата на нейните хормони.
Симптомите на болестта могат да се развият бавно и то в продължение на месеци, а те често включват:
- Мускулна слабост
- Умора
- Отслабване и намален апетит
- Хиперпигментация
- Ниско кръвно налягане и ниски нива на кръвна захар
- Засилена нужда от сол
- Гадене
- Диария и повръщане
- Болки в мускулите и ставите
- Раздразнителност и депресия
- Нарушаване на функциите на половата система
- При мъжете – нарушение на импотентността и понижени нива на либидото
- При жените – наблюдават се менструални нарушения и понижени нива на либидото
Ако не се предприемат мерки за лечението от болестта на Адисон, тя може да се развие в така наречената “Адисонова криза”, която вече става животозастрашаваща, а симптомите са:
- Болка в гърба и корема
- Тежко повръщане и дехидратация
- Загуба на съзнание
- Високи нива на калий в кръвта
Диагностицирането на заболели от болестта на Адисон става чрез кръвни изследвания или стимулационни тестове за адренокортикотропен хормон (АКТХ).
Според Института по редки болести, необходимото лечение за справяне с ниските нива на кортизол включва “специфично хормонално заместително лечение” като целите на лечението е да се коригират, както глюкокортикоидния, така и минералкортикоидния дефицит.
“Hydrocortisone (Cortisol) в доза 20 до 30 мг дневно е основата на заместителната терапия”.
За да бъде лечението успешно, лекарите инструктират пациентите да приемат глюкокортикоидите по време на хранене или с чаша мляко, тъй като те могат да доведат до повишаване на стомашната киселина и да имат неблагоприятен ефект върху стомашната лигавица.
Специалистите съветват пациентите, заболели от болестта на Адисон да носят със себе си документи, установяващи наличието на заболяването както и да преминат през специално обучение за прилагане на “възможно парентерално приложение на кортикостероидите”.
Заключение
Кортизолът е стероиден хормон, освобождаван от надбъбречните жлези.
Важно е да помагаме на тялото си, когато трябва да се справяме със стресови ситуации, тъй като мозъкът ви задейства освобождаването му в отговор на много различни видове стрес.
Когато нивата на кортизол са твърде високи за твърде дълго, този хормон може да навреди сериозно на здравето ви. С течение на времето високите нива могат да причинят наддаване на тегло и високо кръвно налягане, да нарушат съня, да повлияят негативно на настроението, да намалят енергийните нива и да допринесат за развитието на диабет.
Източници
Adrenaline, Cortisol, Norepinephrine: The Three Major Stress Hormones, Explained
