Начало Тренировки Здрав Дух в Здраво Тяло!

Здрав Дух в Здраво Тяло!

Спортът в древна Гърция бил на почит. Гърците от класическата епоха (V-IV в. пр.Хр.) вярвали, че физическата форма (здравото тяло) и умствената яснота (здравият дух) са две страни на една и съща монета. За тях един добър гражданин бил както образован, така и в отлична форма. 

Това било граждански дълг и начин на живот, а не избор. Тази статия разглежда тяхната култура с фокус върху физическото образование и неговата важна роля в обществото.

Спорт в Древността

Местата за трениране, както и професионалните треньори били осигурени от управниците на града – както за обикновените граждани, така и за състезателите. Най-големите имена във философията са посветили обширни пасажи от своите творби на качествените тренировки и здравословно хранене.

„Човек няма право да бъде аматьор що се отнася до физическата форма. Истински срам е да остарее, без да види красотата и силата, на които тялото му е способно!“ 

– Сократ 469-399 пр. Хр.

Спортното обучение, което сега е просто хоби на много хора, се е смятало за наука, равнопоставена на медицината например. Разговорите в съблекалните от 5-ти век Пр. Хр. в Атина пък са поставили основите на западната политика и философия. Децата започвали да бъдат възпитани в спортните науки от 12 годишна възраст – щом постъпят в “гимнастическото училище“.

Понятието “гимнастическо“ идва от “гимнос” – гол, човек без дрехи. В гимнастическото училище младежите играели голи. Изучавали 5 задължителни дисциплини – пентатлон: бягане, скачане, борба, хвърляне на копие, хвърляне на диск.

Повечето древни автори приписват развитието на систематичното обучение по спорт на създаването на Олимпийските игри през VIII век Пр. Хр., което превърнало преследването на спортното съвършенство във всеобхватен идеал за древните гърци. Например, само след завършване на гимнастическо обучение, хората получавали граждански права.

Спортът подпомагал развитието и на другите науки. Хипократ, например, най-известен със своя принос към медицината, наблюдавал спортистите докато тренира, за да разбере човешкото тяло. Така той разработил едни от първите хранителни режими. 

Известният по онова време лекар Гален, преподавал, че лекарите трябва да тренират като атлети, за да постигнат отлични постижения в своята практика.

В “За гимнастиката”, писателят Филострат Стари пише следното за олимпийските атлети: 

Те вдигат тежести, състезават се с коне и зайци…плуват в морето…диетата им е естествена, с пълнозърнест хляб и месо от волове, бикове, кози и елени. Те са здрави и не се разболяват лесно. Остават здрави в напреднала възраст и се състезават в много Олимпийски игри, някой в осем, и други в девет.

Част от работата на професионалните треньори била да разработят програма като вземали предвид:

  • условията навън и времето;
  • психическо състояние на атлета;
  • предишни контузии и целие му.

Тогава, както и днес, е имало противоречиви идеи за най-добрите методи на тренировка и подготовка на тялото и духа.

Структурираният тренировъчен режим в Древна Гърция включвал три етапа: загрявка, тренировка и разпускане. 

Звучи ли ви познато? Имало е е обаче и някои допълнителни елементи, които вече не се практикуват.

Загрявка

Загряването започвало с масаж, последван от леки движения за повишаване на потока на кръв и подготовка на мускулите и тялото за по-интензивни упражнения. След това атлетите се обливали със зехтин. Маслото било важно в спортове като борбата. В другите случаи се използва за по-добра визия.

Тренировка

В основната тренировка имало редица опции: тренировка за цялото тяло, тренировки на зони или такива, насочени към определен състезателен спорт. За по-добри резултати, спортистите спринтирали в пясък, катерели се по въжета и правели допълнителни дейности като копаене, конна езда, ходене, лов и риболов.

Спортистите се къпели в естествени извори и реки, а понякога в специални бани. И горещите и студените душове били популярни, а също така, парните бани били на мода. 

Когато спортистите не тренирали, те се възстановявали. Това била задължителна част от режима им. Често се правели слънчеви бани. От една страна това подготвяло тялото за състезанията на открито, а от друга, техните треньори виждали слънчевите лъчи като полезни за възстановяването. 

Разгледахме какво правят атлетите, но какво правели другите хора? Какви хранителни навици имали?

Хранене в Древна Гърция

Гърците се хранели както повечето хора в днешно време. Имали три хранения на ден: Закуска, обяд, обилна вечеря и малък десерт. За закуска, древните гърци хапвали едно и също – хляб, потопен във вино. Хлябът бил направен от ечемик, което го правело твърд. Затова го топвали във вино, той омеквал и ставал по-лесен за ядене.

Обядът се смятал за обедна закуска, затова гърците обичали да се хранят със сравнително леки храни като смокини, осолени рибки, сирена, маслини и може би, още хляб. 

Вечерята била най-важното ядене за древните гърци. Те си похапвали яйца, риба, бобови растения, маслини, сирена, хляб, смокини и всякакви зеленчуци, които могат да отгледат. Месото било запазено за богатите. 

По тяхно време нямало пастички, тортички, баклавички и бисквитки както днес. Рафинираната захар била неизвестна, така че медът бил основният подсладител. Сирената, смокините или маслините, напоени с мед, придавали типичен завършек на вечерта. 

Както видяхте, гърците от класическия период, прекарвали доста време за да тренират. Много от нещата, които използвали са още в употреба днес или тепърва се преоткриват. 

Ние намираме за най-впечатляващо колко застъпен бил спорта в образованието. Резултатите могат да се видят във внушителните физически форми на древните статуи. 

Преди да се размечтаете, искаме да ви припомним, че за тях това било “пълен работен ден“. Докато робите работели, гражданите имали лукса да тренират колкото пожелаят. 

Можем много да научим от древните гърци. От това как да се храним умерено, до това колко са важни естетическата красота и спортът. Решихме да завършим с два цитата, които да ви накарат да се замислите. 

„Храната е нашето лекарство и лекарството е нашата храна.“

– Хипократ 460-370  Пр. Хр.

„Ние сме това, което правим непрекъснато. Следователно, съвършенството не е определено действие, а навик.“

– Аристотел 384-322 Пр. Хр.

Може би един навик е всичко, от което се нуждаеш, за да изглеждаш и да се чувстваш добре, да се радваш на здрав дух в здраво тяло. Хората го правят от хилядолетия, ще се справиш ли и ти?

Авторът на тази статия изразява искрени благодарности към дядо Юлий, който още от детска възраст заражда интереса към древногръцката култура и митология у мен. Благодаря ти!

Изглеждай и се чувствай добре!

ИЗТОЧНИЦИ:

  1. Eating Like an Ancient Greek https://www.thespruceeats.com/eating-like-an-ancient-greek-1705715
  2. WELCOME TO THE ANCIENT OLYMPIC GAMES https://www.olympic.org/ancient-olympic-games/the-sports-events
  3. Athletics in Ancient Greece https://www.nationalgeographic.org/media/athletics-ancient-greece/
  4. Ancient Greek Nutrition https://healthandfitnesshistory.com/ancient-nutrition/ancient-greek-nutrition/
  5. Ancient Greek Athletic Training https://www.livestrong.com/article/349071-ancient-greek-athletic-training/
БЪДИ АКТИВЕН ВИНАГИ С HEALTHIT!ИЗТЕГЛИ СИ ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО БЕЗПЛАТНО ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА ЗДРАВОСЛОВЕН ЖИВОТ

Изграждай полезни навици, следи своите крачки и печели награди с Healthit!

Предишна статияСкритата Истина за Глада
Следваща статияЗехтин
Юлий Юлиев
Юлий Юлиев
Съосновател на WWW.BAV.BG

Остави отговор

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

- Advertisment -

МОЖЕ БИ ЩЕ ХАРЕСАШ

Отслабване без Диета

Храненето като навик Днес ще ви покажем как човек може да се храни качествено и да отслабва, без да...

Метаболизъм – Анаболитни и Катаболитни процеси

Какво представлява метаболизмът? Често чуваме изрази като:  “анаболен прозорец“;“катаболно състояние“; “бърз метаболизъм“;  Разбираме ли...

Денис Димитров – Лека Атлетика – Какво е да си Спортист в България?

★★★ ЧЕТЕ СЕ ЗА 5 МИН. ★★★ Нека познаем.  Искал си да гледаш епизода на Подкаст...

Защо Водата е Толкова Важна и Колко Течности Трябва да Приемаме на Ден?

Водата е неразделна част от живота на Земята. Най-просто казано, тя е от съществено значение за нас, защото е...