Преди наричана “болестта на богатите” поради развиването ѝ при охолен начин на хранене, днес подаграта е често срещано и изключително неприятно заболяване. Смята се, че загубата на ензима уриказа, който разбива пикочната киселина, е главната причина за развиване на състоянието. Излишъкът на този елемент в човешкия организъм се дължи на еволюцията при хората и по-висшите примати, което прави заболяването по-обичайно за нашите времена.
Какво представлява подаграта?
Това е сложна форма на артрит, която се среща често и може да засегне всеки. Характеризира се със силна болка, зачервяване и подуване на ставите, като най-често засегната става е тази при основата на палеца на крака. Засегнатото място е подуто, топло и изключително чувствително, което води до болка дори и при най-лекия допир. Пристъпите често са внезапни и силни, като имат способността дори да събудят спящ човек.
Възпалението се получава при натрупване на кристали урат в ставите. Те се формират, ако в кръвта има наличие на високо ниво пикочна киселина, която се произвежда, когато тялото разгражда пурини. Именно голямото количество пурини е най-честата причина за подагра. Голям брой от тези азотсъдържащи съединения се намират в различни видове храни – морски дарове и риба, вътрешни органи на животни, червено месо и др. Голямо количество пурини се съдържат в подсладените и газираните напитки, и алкохола, като в бирата съдържанието е най-високо.
Диагностика на подагра: методи за потвърждаване на наличието на заболяването
За да идентифицираме заболяването, трябва да сме добре запознати с обичайните му симптоми. Характерно за него е, че протича в няколко стадия. Започва с остро-кризисен етап, придружен от епизоди силни атаки и подагрозни кризи. Появява се рязко, най-често през нощта, като води до болка, зачервяване и оток на засегнатото място. Симптомите биват ограничени в една или повече стави, като в голяма част от случаите това са тези на палците, глезените и колената. По-рядко биват засегнати лакътните стави и китките.
Ставната криза е особено силна и може да прикове страдащия на легло. Продължителността на първите пристъпи обикновено е няколко дни, но понякога се проточва. Съпровождащи симптоми биват повишена температура, ускорено утаяване на еритроцитите
и синтезиране на С-реактивния протеин, левкоцитоза и други.
Съществува и т. нар. междукризисен период. При него липсват симптоми, но често са налице високи нива пикочна киселина в кръвта. Диагностиката се основава главно на кръвни тестове. Те не винаги са сигурни, понеже повишените стойности на пикочна киселина са само косвен белег за възможното развитие на подагра. Има пациенти с високи нива, които не развиват заболяването, но вместо това се намират в състояние, известно като хиперурикемия.
Лечение на подагра
Медицинската помощ се разделя на два етапа – лечение на повишените стойности на пикочна киселина (хиперурикемия) и облекчаване на ставната криза. Съществуват и натурални терапии за избавяне от заболяването, но те не са особено препоръчителни, понеже самолечението рядко помага. Ето кои са основните стъпки от двата етапа:
- лечение на хиперурикемия в междукризисен период – извършва се след напълно изминала подагрозна криза. Използват се медикаменти, които потискат образуването на пикочна киселина или засилват нейната обработка в бъбреците. В зависимост от пациента и резултатите му от кръвните тестове се използват различни лекарства. При започване на такова лечение, употребата на медикаменти не се прекъсва, дори и при ставна криза, понеже спирането им води до задълбочаване на заболяването;
- облекчаване на ставната криза – необходим е покой на засегнатата става. Локалното лечение с криотерапия е успешно и е добре да се прилага. Засегнатото място се обтрива с лед за 5-10 минути по 2-3 пъти на ден. Избягвайте локалното лечение с топлина. Използват се медикаменти за блокиране на ставната криза – нестероидни лекарства и кортикостероиди, като първите не се комбинират помежду си, понеже могат да доведат до различни странични ефекти;
- лечебни терапии със сода бикарбонат – това е един от по-известните натурални методи за облекчаване, който се слави с добри резултати. Содата може както да се консумира директно разредена, то и да се използва в компреси, лечебни мехлеми, бани, вани и превръзки. Въпреки това, винаги е по-сигурно да се свържете с лекар преди да започвате самолечение;
Диета при подагра
Диетолечението и рехидратацията на организма са ключови при облекчаване на симптомите. Консумирайте голямо количество вода – около 3 литра дневно, като за предпочитане е алкалната вода, понеже тя предотвратява образуването на уратни бъбречни камъни. Храните биват разделени на разрешени, ограничени и забранени.
- разрешени храни – в групата на разрешените влизат продуктите с ниско съдържание на пурини – пресни плодове и зеленчуци, ядки и техните продукти, картофи и ориз, пълнозърнести хляб и паста. Консумирайте повече млечни продукти – прясно и кисело мляко, сирене, извара. Яйцата са разрешени в умерени количества. Като мазнини използвайте зехтин или масло;
- ограничени храни – към тях спадат варивата, листните зеленчуци и сливите. Единственият алкохол, който болният може да консумира, е бяло сухо вино и то в малки количества;
- забранени храни – към тази група спадат дивечът и месните бульони, мазните меса и риби, хайверът, вътрешностите или т.нар дреболии и гъбите. Избягвайте продукти с високо съдържание на захар или фруктоза. Повечето видове алкохол също се изключват от диетата;
Упражнения и физическа активност при подагра
Упражняващата терапия е неразделна част от лечението на заболяването. Разбира се, само физическа активност не може да излекува подагра, но комбинацията ѝ с дието-лечение и прием на медикаменти обещава добри резултати. Физиотерапевтичните упражнения могат да помогнат за нормализиране на метаболитните процеси, намаляване на болката и мускулното напрежение, и подобряване на тонуса, кръвообращението и еластичността. Подготовката на тренировъчна програма при заболяването трябва да бъде поверена на специалист, особено ако имате други съпътстващи здравословни проблеми, понеже само тогава можете да бъдете сигурни, че тя ще е полезна за вас и няма да влоши състоянието ви.
Превенция на подагра: съвети за намаляване на риска от заболяването
Нивата на пикочна киселина в организма могат да се понижат както с лекарства, така и с промени в начина ви на живот. За предпазване от подагра е ключово да спазвате здравословен хранителен режим, да сте физически активни и да избягвате дехидратацията. Намалете приема си на прости захари и мазнини, както и на червени меса и субпродукти. Стремете се да не превишавате консумацията на твърди спиртни напитки – до 50-70 мл на ден и на вино – до 150-200 мл дневно. По възможност изключете бирата от диетата си. Особено важно е да поддържате здравословно тегло. Често състоянието се развива поради метаболитни нарушения – повишено кръвно налягане, затлъстяване, захарен диабет тип 2. При понижаване на теглото се намалява и тежестта на тези заболявания, съответно редуцирайки риска от развиване на подагра. Въпреки това, избягвайте глада и крайните диети, ограничаващи приема на хранителни вещества, защото именно те могат да доведат до подагрозни пристъпи. Поради тази причина е полезно да се консултирате с хранителен специалист, който да ви помогне да изградите персонален режим, съобразен с вашите нужди.
Подагра и наследственост
Подаграта бива причинена от фактори на околната среда, както и от генетични такива. Заболяването се влияе от гени, контролиращи уратните транспортери. Те от своя страна регулират отделянето на урат. Изменение на някоя от тези гени може да доведе до подагра. В допълнение, съществуват десетки видове потенциални генетични вариации и е възможно да имаме няколко типа едновременно.
Изчислено е, че 20% от хората с подагра имат роднина, който също страда от тези болки. Ако в родословното ви дърво има човек със заболяването, съществува шанс да го наследите. Той се увеличава, ако е близък роднина – родител, брат или сестра. Мъжете се намират под по-голям риск от наследяване на болките.
Възможно е генетично тестване за подагра, като то изследва наличието на рискови алели. Проверява се и за генетични вариации и мутации. Колкото повече рискови алели имате, толкова е по-голям шансът да развиете заболяването. Хора с над пет са по-застрашени от тези с четири или по-малко. Ако се опасявате, че сте развили заболяването, посетете медицинско лице, което да ви представи потенциалните начини за лечение.