Всеизвестно е, че хормонът адреналин се свързва с екстремните преживявания. Някои примери за високо-адреналинови изживявания са скачане с бънджи, скачане с парашут от самолет, каране на различни превозни средства с висока скорост, бойните спортове и още много други. В тази статия ще навлезем в дълбочина за това какво представлява адреналина, какви са функциите му и ще разберем много интересни детайли относно този хормон. Приятно четене!

Какво представлява адреналина и къде се произвежда?

Адреналинът е хормон от групата на аминните хормони. Това са хормони, които се синтезират от аминокиселините триптофан и тирозин. Примери за такива са мелатонин (един от хормоните свързани с качеството на съня), различни хормони на щитовидната жлеза и допамин. Адреналинът, наричан още епинефрин, е хормон, който се произвежда от надбъбречните жлези и някои неврони.

Освен за неговото производство, надбъбречните жлези са отговорни и за продукцията на много други хормони, включително алдостерон, кортизол и норадреналин. Надбъбречните жлези се контролират от друга жлеза, наречена хипофизна жлеза.

Адреналин е хормонът, който отговаря за функцията на тялото ни известна като “бий се или бягай“. Тя се отключва в отговор на стресова, вълнуваща, опасна или заплашителна ситуация. Епинефринът помага на тялото да реагира по-бързо на стресори. Той кара сърцето да бие по-бързо, увеличава притока на кръв към мозъка и мускулите и стимулира изпускането на захарни молекули, които да бъдат използвани за гориво при експлозивни движения в рамките на секунди.

Какви функции изпълнява?

Жизненоважните функции на адреналина включват:

• Повишаване на въглехидратната обмяна;
• Функциониране като медиатор при провеждането на нервни импулси;
• Рязко, но продължително повишаване на артериалното налягане;
• Възбуждане на дихателния център;
• Понижаване на тонуса на гладката мускулатура на бронхите;
• Забавяне на перисталтиката;
• Повишаване на нивото на кръвната захар;
• Повишаване на основната обмяна на веществата.

Основните функции на адреналина, по време на стресова ситуация включват повишаване на сърдечната честота, повишаване на кръвното налягане, разширяване на въздушните канали на белите дробове, разширяване на зеницата в окото, преразпределяне на кръвта към мускулите и промяна на метаболизма в организма, така че да се увеличат нивата на глюкоза в кръвта.

Какво се случва в тялото, когато изпитаме прилив на адреналин?

Отделянето на хормона започва в мозъка. Когато усетите опасна или стресова ситуация, информацията за нея се изпраща до част от мозъка, наречена амигдала. Най-общо казано, тази област на мозъка играе роля в обработката на емоции.

Опасността се възприема от амигдалата, която от своя страна изпраща сигнал към друга област на мозъка, а именно хипоталамуса.

Хипоталамусът предава сигнал към надбъбречната медула чрез автономни нерви, и когато надбъбречните жлези приемат сигнала, те реагират, като отделят епинефрин в кръвта.

Веднъж влязъл в кръвта, той:

• Се свързва с рецепторите на чернодробните клетки, за да разгради по-големите захарни молекули, наречени гликоген, до по-малка, по-лесно използваема захар, наречена глюкоза; това дава на мускулите тласък на енергия;
• Свързва се с рецепторите на мускулните клетки в белите дробове, което ви кара да дишате по-бързо;
• Стимулира клетките на сърцето да бият по-бързо;
• Задейства кръвоносните съдове да се свиват и да насочат кръвта към основните мускулни групи;
• Свива мускулните клетки под повърхността на кожата, за да стимулира изпотяването;
• Свързва се с рецепторите на панкреаса, за да прекъсне производството на инсулин.

Какво се случва след като епинефринът бъде отделен и какво е адреналинова дупка?

Причината за прилив на епинефрин може да бъде въображаема заплаха. Не е задължително наистина да сте застрашени в момента. Мозъкът обаче приема опасността като реална и моментална физическа такава, което води до отделянето на епинефрин в тялото. Приливът му може също да бъде иницииран от усилени упражнения, сърдечна недостатъчност, хроничен стрес, тревожност или разстройство на мозъка или надбъбречните жлези.

Приливът на епинефрин често се описва като мощен прилив на енергия и сила. Други симптоми включват:

• Ускорен сърдечен ритъм
• Изпотяване
• Засилени сетива
• Учестено дишане
• Намалена чувствителност към болка
• Повишена здравина и сила
• Разширени зеници
• Чувство на нервност

След изчезване на стреса или опасността ефектът от епинефрина може да продължи до един час.

След прилив на епинефрин, тялото бавно се връща обратно до нормалното си състояние. Последващият спад на кръвната захар е един от главните фактори, които могат да доведат до треперене на ръцете и усещане за слабост в краката. Получава се така наречената “адреналинова дупка” – състояние, последващо приливът на хормона, при което човек се чувства уморен, отпаднал и с изключително голяма липса на енергия. Възможно е човек да се почувства изключително гладен, поради спада в кръвната захар и да му се доспи.

Защо хората се пристрастяват към високият адреналин?

Всички сме чували и за това “търсачите на силни усещания”. Интересно е да се запитаме защо всъщност се получава това “пристрастяване” към хормона.

Може да звучи иронично, но училището и университета са от първите места, където човек може да се снабди с доза адреналин. В даден момент повечето ученици отлагат дадена задача до последната минута, като в този момент страхът предизвиква прилив на епинефрин. Той от своя страна зарежда ученика с енергия и подпомага изпълнението на задачата по-бързо. След като са приключили, те се чувстват добре и особено ако получат добра оценка в резултат на усилията си, те се научават да продължат с тази практика. 

По същият начин ученикът може да получи лек епинефринов прилив, когато направи даден остроумен коментар в клас, особено когато говорим за коментари, които са на границата на социално приемливото, или дори извън нея. В случай че няма сериозни последици отново училището ще допринесе към това учениците да следват подобни практики.

Разбира се, училището далеч не е единствената причина за пристрастяването към адреналина. Натискането на газта докато човек е зад волана също довежда до прилив на хормона. Разбира се тук няма как да не включим и всички по-екстремни спортове като някои примери за такива са мотоциклетизъм, скално катерене, бойни спортове и скачане с парашут. Лъжата, кражбата, хазартът и злоупотребата с вещества също водят до прилив на епинефрин. 

Разбира се, такова поведение може да доведе със себе си и силни негативи. Освен проблемите със социалните последици от самото поведение, прекомерният стрес е нездравословен, тъй като може да доведе до хронично притеснение, силен спад на енергията, депресия, и дори инфаркт.

Колкото повече човек следва такова поведение, толкова повече може той да чувства  сякаш живота е скучен без приливът на хормона и по този начин да продължава да търси все по-високи върхове.

Като всичко останало, пристрастяването към хормона има и положителни страни. Това може да подхрани хората да постигнат повече, отколкото биха направили иначе. Например, много хора, в търсене на хормона, често бързат във всекидневието си, увеличавайки активността и продуктивността си. Вярно е, обаче, че по този начин те може да са по-податливи на грешки, но тук вече си зависи много от дадения човек по какъв начин му влияе хормона. Има доста хора, които успяват да достигнат голям успех, точно заради бързите темпове, в които живеят, стига разбира се да не получат инфаркт поради големият стрес.

Как да контролираме нивата ни на адреналин?

Важно е човек да научи техники за да противодейства на стресовита реакции в тялото си. Преживяването на известно количество стрес е нормално и понякога дори полезно за вашето здраве.

С течение на времето обаче, постоянните приливи на епинефрин могат да увредят кръвоносните съдове, да повишат кръвното налягане и да повишат риска от инфаркт или инсулт. Освен това може да доведе и до безпокойство, наддаване на тегло, главоболие и безсъние.

За да подпомогнете контрола на епинефрина, ще трябва да активирате парасимпатиковата си нервна система, която се грижи за почивката ни и усвояването на храната. Реакцията и е противоположната на реакцията „бий се или избягай“. Тя подпомага баланса в тялото и му позволява да си почине и да се възстанови.

Може да опитате някое от следните неща:

• Упражнения за дишане
• Медитация
• Йога
• Говорете с приятели или семейство за стресови ситуации, така че е по-малко вероятно да се спрете на тях през нощта; по същия начин можете да си водите дневник за вашите чувства или мисли
• Яжте балансирана, здравословна диета
• Тренирайте редовно
• Ограничете консумацията на кофеин следобед
• Ограничете консумацията на алкохол
• Избягвайте мобилни телефони, ярки светлини, компютри, силна музика и телевизор непосредствено преди лягане

За да се отървете от излишният епинефрин е най-лесно да го “изгорите” чрез кардио упражнения. Това е точно като кола, която гори бензин. Когато правите кардио, тялото ви всъщност изгаря епинефрина и се отървава от него. Човек, страдащ от тревожност, трябва да прави поне 30 минути упражнения, трениращи сърдечно съдовата система всеки ден.

Съществуват ли опасности свързани с хормона?

Въпреки че реакцията „бий се или бягай“ е много полезна, когато става въпрос за това да избягаме от някой, който желае да ни нарани или ограби, или да го конфронтираме пряко, тя може да е проблем, когато бъде активирана в отговор на ежедневния стрес.

Ум, изпълнен с негативни мисли и безпокойство, също стимулира тялото ви да отделя епинефрин и други хормони, като например кортизол, който е известен като хормонът на стреса. Ако желаете да научите повече за него, прочетете статията ни Кортизол • Хормонът на Стреса.

Това е особено вярно през нощта, когато лежите в леглото. В тиха и тъмна стая някои хора не могат да спрат да се фокусират върху конфликт, който се е случил през деня, или пък преди 10 години, а може би се притесняват за бъдеща евентуална случка.

Мозъкът ви възприема това като стрес, а реална опасност всъщност не присъства. Така че този допълнителен прилив на енергия, който получавате от епинефрина, няма полза. Това може да ви накара да се чувствате неспокойни и раздразнителни и да затрудните или дори да направите невъзможно заспиването си.

Адреналинът също може да се освободи като отговор на силни шумове, ярка светлина и високи температури. Гледането на телевизия, използването на мобилен телефон или компютър или слушането на силна музика преди лягане също може да допринесе за прилив на епинефрин през нощта.

Какви биха били последствията от високите и ниските нива на адреналин?

Свръхпроизводството на адреналин е много често срещано състояние. Повечето хора са изложени на стресови ситуации от време на време и затова повечето от нас са запознати с типичните симптоми на отделянето на адреналин, като: 

• Учестен пулс
• Високо кръвно налягане
• Тревожност
• Загуба на тегло
• Прекомерно изпотяване и сърцебиене

Това обаче е нормална реакция на тялото, която има за цел да ни помогне да реагираме на стресова ситуация. След като тя приключи симптомите бързо изчезват, тъй като епинефриновата хиперсекреция спира. Някои хора със затлъстяване и нелекувана обструктивна сънна апнея обаче могат да бъдат изложени на високи нива на адреналин и норадреналин (хормон, с подобни свойства като епинефрина) всяка вечер, докато изпитват затруднено дишане. Това може да играе роля за развитието на високо кръвно налягане при такива хора.

От друга страна, това човек да страда от прекомерно ниски нива на епинефрин е изключително рядко срещано – почти невъзможно.

За какво се употребява в медицината?

Епинефринова инжекция се използва при силни алергични реакции към ужилвания, ухапвания от насекоми, също при храни, лекарства или други вещества. Често сме виждали по филми, в такива случаи да се използва устройство, наречено автоматичен инжектор.

Ако не се вземат бързи мерки при алергична реакция от такъв капацитет, резултатът може да бъде смърт, понякога причинени поради подуване на части от гърлото и последстващо задушаване.

По този начин се помага на тялото да се справи с редица състояния, включително анафилаксия (тежка алергична реакция), сърдечна недостатъчност и повърхностно кървене. Инхалаторен адреналин може да се използва при затруднено дишане. Може да се използва и при астма, когато други лечения не са ефективни. 

Епинефрин се прилага интравенозно, чрез инжектиране в мускул, чрез вдишване или чрез инжектиране точно под кожата. Честите странични ефекти при използването му включват треперене, безпокойство и изпотяване. Може да се появи ускорен пулс и високо кръвно налягане. Понякога може да се стигне и до нарушен сърдечен ритъм.

Източници

Adrenal Disorders: Addison’s Disease & More 

Adrenaline 

Adrenaline 

Adrenal cancer – Symptoms and causes 

Epinephrine – StatPearls – NCBI Bookshelf